Петте стълба на страданието

Последна промяна на 26 юли 2020 в 19:38 155 0

Няма човек на планетата, който да се е сблъсквал със страдание. И не всеки го е преодолявал. А които са успели, за всеки е било различно.

Все пак има общи тенденции и е добре да се знаят. Сред тях е и мъдростта на Изтока: "Страданието изгаря фалшивото у човека".
Винаги е скръб, за всеки различна, но за всички с универсален разрушителен ефект: затваряне в себе си, усещане за безвъзвратна загуба, затихване или усилване на чувството на безнадеждност.

Американската изследователка от швейцарски произход Елизабет Кюблер - Рос от години се занимава с проблемите на страданието и излезе скоро с резултатите: Скръбта, страданието има пет етапа в своето развитие. Те са: отричане, гняв, договаряне, депресия и приемане.
Подредбата е класическа, но за някои хора последователността е различна, както и продължителността на етапите.

Да започнем с

Отричането

Това е предпазната мярка на съзнанието и подсъзнанието, която осигурява по-плавен и приемлив етап на приемане болката. Без него човек би рухнал с непредвидими последици, при все че медици твърдят, че човешката издръжливост е безмерна.
Страданието може да е причинено от предателство от близък, от изневяра, от загуба на работа и други фактори, но тук ще разгледаме най-универсалния, който може да се приеме и като еталон за всички останали: загубата на близък човек - родител, съпруг, дете...
В етапа на отричането човек всеки ден си представя, че това не се е случило, че близките след миг ще се появят...

И идва етапът на

Гнева

И това е защитен механизъм. Гневът се опитва да отмести настрана болката от загубата. В душата се борят негодуване, огорчение, ярост, бушуват въпроси рода на "Къде е Бог!". Следват упреци, ако той бе постъпил не така, а иначе, ако аз...

И после идва

Договаряне

Това е време на обърканост, безпомощност , прехвърляне на варианти под знака на мисълта "ако"... И се стига до обещания вътре в себе си в бъдеще да не се стига до случилото се.

Депресия

Ако предишните три етапа се характеризират с активност в преживяванията, то новият етап е вече стихване, тишина. Но това е най-тежкото и особено опасно за здравето време. Често и много продължително.
Този етап, макар и тих, е по-страшен от трите предишни, взети заедно. Последствията понякога са непреодолими с години. Какво съм аз вече след загубата на човека до мен? Нищо вече няма да е същото! Целият живот е вече безсмислен... Това е, което в тоя етап разяжда отвътре човека.
Трябват големи сили за преодоляване. За да се стигне най-сетне до

Приемането

Това не е преминаване на страданието. Това е самоосъзнаване с безвъзвратността. Изводът, че все пак трябва да се живее... И че лек за намаляване на болката по загубата са хубавите спомени, утехата, че изгубеният в материалния свят е останал завинаги в сърцето.