Истинска история

Напълно здрав млад мъж умира от отравяне с гъби, за които бил сигурен, че са ядливи.
32-годишният мъж набира и си приготвя ястие от диворастящи гъби, вярвайки, че е намерил същия вид, какъвто е брал и консумирал и друг път. Осем часа по-късно започва да повръща и получава силни болки в корема, придружени от разстройство. След още 10 часа, като вижда, че не се подобрява, се обръща към местната болница, в която е приет с обезводняване, повишени чернодробни ензими и нарушени показатели за съсиряемостта на кръвта. Лекарите веднага подозират отравяне от гъби и започват лечение с венозни вливания, пеницилин, промивки на стомаха и въглен. Въпреки че повръщането и диарията спират след около 24 часа, кръвните показатели на младия мъж продължават да се влошават. Черният му дроб отказва и пациентът развива тежко усложнение чернодробна енцефалопатия – увреждане на мозъка при чернодробна недостатъчност. Едновременно се явява и бъбречна недостатъчност. Въпреки всички реанимационни усилия на лекарите мъжът – иначе напълно здрав – умира на деветия ден от консумацията на гъбите.
Тази истинска история много точно описва типичното развитие на тежко отравяне с зелена мухоморка. Гъбата, която, ако бъде консумирана, води в над 80 на сто от случаите на смърт, а при малко оцелелите – до тежки хронични здравословни проблеми. Има и други отровни гъби, но зелената и бялата мухоморка са особено отровни именно поради минималната възможност отравянето да бъде преодоляно. Защо се получава така? На първо място и двете гъби са двойници на широко разпространените диви печурки, а много хора са убедени, че печурките нямат двойник. Освен това мухоморката е много вкусна и с нищо не показва унищожителното си съдържание. Отровата й не се променя от никакъв тип обработка – печене или варене, изсушаване, обилно киснене във вода, консумация с алкохол и т. н. Коварното е, че симптомите не започват веднага, а доста по-късно – след 8-10-12 часа, а дори и повече, когато цялото изядено количество е преработено от храносмилателната система и е попаднало в кръвта. Така се изгубва възможността да се направи стомашна промивка и отровната гъба да бъде изведена от организма. Това е ефектно само до 2-3 часа след консумацията, когато човек не подозира какво му се случва. Затова, ако не познавате гъбите, не ги берете! Не вземайте и гъби от непознати хора, нито консумирайте ястия с неизвестно гъбно съдържание.
Все пак трябва да е ясно, че има разлика между зелената мухоморка и дивата печурка. На първо място мухоморката има в основата на пънчето си ципеста торбичка, а печурката няма. Ресните под шапчицата на мухоморката са бели, а на печурката – кремави, розови или кафяви. Пръстенът около пънчето на печурката е тънък и самостоятелен, а при мухоморката се спуска от под шапчицата надолу, защото е част от разкъсаното общо покривало на младата гъба. Невинаги зеленикавият цвят на мухоморката е ориентир, защото бялата мухоморка съдържа същите силни отрови, но отгоре шапката й не е зеленикава. Най-трудно се разпознават младите гъби, когато шапката им е свита. Затова дори опитните гъбари избягват да берат съвсем млади екземпляри.
Специалистите съветват всеки желаещ да бере диви гъби да проучи стриктно и подробно няколко вида и да бере само от тях, при това след няколкократно обучение от опитни гъбари.
Направете си таблица с описание на различните гъби и белезите им и си я носете в гората, защото в началото трудно се помни.