Лавандулата е многогодишно, полухрастовидно, вечнозелено растение от семейство устоцветни. Произхожда от Средиземноморския район. Нейните ценни качества са били познати на народите от дълбока древност. Остатъци от лавандула са намерени в египетските пирамиди. Някои от диворастящите форми на лавандулата се срещат и днес в Южна Франция, Испания, Италия, в Северна Африка. В България лавандулата е внесена през 1907 г. У нас тя се отглежда в много райони на Източна и Южна България. Нашата страна заема челно място по производство на качествено лавандулово масло. Тази етерично-маслена култура намира широко приложение в парфюмерийната и във фармацефтичната промишленост. Изсушени цветовете на лавандулата се използват за приготвяне на билкови чайове, като ароматизиращо и инсектицидно средство. Медът от лавандула се счита за един от най-ароматните.

Известни са над 30 вида лавандула. Въз основа на морфологичните си особености тя се разделя на три типа: теснолистна (обикновена), широколистна и хибридна лавандула (между първите два типа). С най-високо качество е маслото, получено от теснолистната лавандула. Тя е най-разпространена в България. У нас са селекционирани сортове, които се отличават с много добри показатели: Казанлък, Карлово, Хемус, Арома, Венец, Свежест, Рая.
Обикновената, теснолистна, лавандула се развива в райони с надморска височина от 500 до 1300 метра. Тя образува туфи с височина 50-60 см и много разклонения, над 400-600 броя. Листата и са сивозелени, линейни, а цветовете - дребни, виолетово-сини. Плодовете представляват едносеменни орехчета.
Лавандулата е студоустойчива култура. Възрастните растения издържат без проблем минимални температури от порядъка на минус 28-30ºС.
През пролетта възобновяването на вегетацията при лавандулата настъпва при трайно задържане на средноденонощните температури над 8-9ºС, обикновено през втората половина на април. През вегетацията си лавандулата има повишени изисквания към температурата. Развитието на растенията преминава през няколко фази; бутонизация, цъфтеж, узряване, втори прираст.
Фаза бутонизация продължава около месец и половина. През този период се появяват и нарастват съцветията.
Фаза цъфтеж е с продължителност около 30 дни. През тази фаза натрупването на етерично масло в цветовете на лавандулата достига своя максимум. Жътвата на цветовете трябва да се провежда през периода на масовия цъфтеж (75-100%) в тихо, слънчево и топло време. За производството на 1кг лавандулово масло са необходими около 100 кг цвят от лавандула.
При лавандулата фаза узряване се наблюдава само при производството на семена за отглеждане на разсад. Лавандулата се размножава по два начина – вегетативно (чрез вкореняване на резници ) и чрез производство на разсад от семена.
Фаза втори прираст започва непосредствено след цъфтежа на лавандулата и приключва в края на есента.
Лавандулата е светлолюбива и сухоустойчива култура със силно развита коренова система, която достига на дълбочина до 4 метра. Тя се развива на различни типове почви, но предпочита леките, пропускливите и тези с неутрална и основна реакция. Растенията не понасят кисели, тежки и преовлажнени почви.
При прилагане на добра агротехника лавандулата може да се отглежда на едно място повече от 25-30 години. Тя се засажда през есента или рано през пролетта. За предпочитане е есенното засаждане. През есента с основната обработка на почвата се внасят органични (при възможност) и минерални торове. Торовите норми се определят в зависимост от почвеното плодородие (около30-40 кг/дка суперфосфат, 20-30 кг/дка амониева селитра, 10-15 кг/дка калиев сулфат). Преди засаждането площите се изорават, култивират и брануват.
Засаждането на лавандулата при прилагане на механизирани обработки се извършва при междуредово разстояние 100-140 см и вътре в реда – 40-50 см. При наклонени терени и ръчна обработка на участъците, за ограничаване на ерозията, се прилага шахматна схема за засаждане.
Преди засаждане корените на растенията се подрязват до свежа тъкан и се потапят в глинена каша. Те се поставят в предварително изкопани за целта дупки (15-20 см). Кореновата шийка на растението трябва да бъде 6-7 см под нивото на почвата. След засаждането почвата около растенията трябва внимателно да се уплътни (притъпка).
През вегетацията грижите за лавандуловите насаждения включват: извършване на междуредови почвообработки, борба с плевелната растителност, еднократно подхранване с азотен тор през пролетта (азотът засилва прираста им), борба с болестите (листни петна) и неприятелите (скакалци, ливадна пеперуда, галова нематода и др.).
През първата година след засаждането, през летните месеци (периода юни - август), се извършва резитба на младите растения, при която се отстраняват генеративните им органи. Целта на тази операция е да се стимулира нарастването и формирането на повече разклонения.
След 8-та години от засаждането на лавандулата се извършва подмладяваща резитба на насажденията - изрязва се 2/3 от надземната част на растенията.
На силно наклонени терени лавандула се засажда за ограничаване на ерозията.