Жени Петкова е клиничен и консултативен психолог
psychologyjeni@gmail.com
На редакционния ни имейл tvtext@abv.bg или пощенски адрес можете да отправите въпрос към нея.
В идеалния случай децата растат в семейна среда, която ги подтиква да се развиват и да се усещат ценни, полезни и уважени. Децата ще знаят, че техните нужди и чувства ще бъдат уважени и чути от родителите им. При израстване в такава среда децата биха станали зрели, отговорни и уверени млади хора, способни да изграждат добро семейство. Но не винаги се получава така. Семействата понякога не осигуряват тази емоционална и физическа ласка, която е необходима на децата им. Ако се случи така, то много е вероятно децата да станат мълчаливи, да не изразяват чувствата си, няма да имат самочувствие, че са способни хора, съответно биха могли да имат трудност при създаването на връзки с приятели или партньор.
При проблем между родителите децата са онова звено, което е най-близо и най-засегнато.
Децата от проблемни семейства често се чувстват виновни за отношенията с родителите им.
Видовете нефункционални семейства се проявява при родители с:
- Зависимост на член от семейството от наркотици, алкохол, хазарт и други.
- Физическо насилие като способ за контрол и налагане на собствените желания, без да се съобразяват с другите.
- Когато използват детето за своите емоционални нужди. Пример: родителят иска детето му да стане банкер, а детето иска да е програмист.
- Ако родителите заплашват да спрат да се грижат за децата си.
- Ако упражняват силен контрол над децата си по отношение на тяхната религия, лични възгледи, финанси, без да осигурят гъвкавост на действията си.
Ако горе изброените поведения се прилагат постоянно, а не рядко, то децата имат голяма вероятност да започнат да проявят злоупотреба със зависимости, отклонения от нормите за поведение. Възможно е детето да загуби доверието си към света и другите хора, дори към себе си. Може да изпитват трудности в приобщаването към хората, собствената си преценка, когато трябва да вземат решение.
Затова е нужно да се използват няколко правила, които ще ви осигурят по-добра среда на детето ви, за да се чувства защитено и обичано:
- Бъдете с детето грижовни, но и с мисъл за неговото добро съществуване. Не е необходимо да контролирате всичко, но да има и ясни правила за живот, които детето да се чувства сигурно и защитено.
- Ако детето ви иска да каже „не”, има право на това, защото е човек, но, разбира се, може да обясните защо е добре да направи онова, което смятате. Бъдете описателни - децата искат да знаят защо искате нещо от тях, а не просто да им се дават заповеди. Помолете.
Променете поведението си, ако видяхте горните сигнали за нефункционално семейство. Може да срещнете съпротива от другите членове на семейството, но бъдете твърди, ако наистина има нужда от промяната към добро.
Изградете навик. Ако искате детето да си ляга в 20 часа, а ляга в 22 ч., то помислете как да организирате по-рано всички свои задължения, за да се случи.
Бихте могли да направите списък на вашите лоши навици и убеждения, които ви пречат да бъдете по-добър родител.
Щастливият родител означава щастливо дете
Децата са свързани пряко с мисленето и емоциите на своите родители. Затова може би сте забелязали когато сте тъжни, че детето също плаче. Децата разбират и усещат емоциите на своите родители от ранна възраст.
Добрите семейни отношения са важни поради доста причини. Едни от тях са, че помагат децата да се чувстват обичани и сигурни, помага за доброто хранене, сън, учене, развиват повече независимост и сплотеност, и не на последно място е пример за тях как да имат добро семейство в бъдеще.
Има няколко нива, които е хубаво да разгледаме при добрите примери на семейства.
Едното звено е държанието един с друг. Под добро отношение се има предвид да споделяте вашите мисли, снимки, спомени, преживявания. Бъдете интересуващи се родители от успехите в училище или извънкласни дейности на детето, похвалвайте техните постижения и силни страни на характера, това ще им внесе увереност за справяне с трудностите. Друго важно звено на добрите семейства е добронамереното общуване. Това се изразява с изслушване на детето ви, без критика или нападане, а с разбиране, уважение и оценяване на споделеното. Бъдете готови да приемете дори тяхното мълчание, ако не са готови да споделят нещо. Насърчавайте с похвала тяхното добро поведение: „Благодаря, че почисти играчките си от леглото.” И най-важното от всичко – децата искат да знаят, че са приети и обичани каквито са, за да могат в бъдеще да предадат този модел и в тяхното семейство.
Последното звено в добрите семейства е сплотеността. А тази сплотеност може да се изразява с дейности, които се извършват от цялото семейство като игри заедно, празнуване на празници и обичаи, изготвяне на правила на семейството. Правилото може да е „В нашето семейство не проявяваме насилие един върху друг”. Бъдете сплотени, като обмисляте заедно вземане на решение- например за екскурзия или нещо друго, което е подходящо спрямо възрастта на детето. Всички тези неща приобщават децата към родителите и правят връзката по-силна.
