Готвейки експериментално и четейки смайващите разкази на Здравка Евтимова, си помислих за едно хипотетично
„Женско училище по смелост“. Накратко:
1. Забравете на какво са ви учили бабите и майките от по-по-предното поколение: „Задължително трябва да има оставено ядене на масата. Та когато си дойде мъжът дори късно вечер, а вие вече спите, да има какво да хапне.“
2. Аз казвам: „Това са банализми, преосмислете ги!“ Не оставяйте грижливо приготвената храна да се изконсумира ей така механично, във ваше отсъствие.
Защо е важно да създадете нова традиция ли? Т. е. да не подреждате блюда на масата за късен час, ако и вие не присъствате? Защото непременно трябва да чуете оценка и благодарност. Независимо от обстоятелствата. Неслучайно завършвам всяка рецепта с послание:
Здраве на ръцете ти! – Това искайте да чуете от хората край вас, за които с хъс и радост приготвихте храна.

Ще развенчая познато клише: „Най-важното е да се готви с любов, само тогава се получава.“ Нека да бъдем реалисти, любовта не стига. Да потълкуваме съставките другояче:
• Ние готвим с обич за обичаните хора, разбира се. Но не готвим, за да угодим на някого. Правим свое кулинарно вълшебство от чисти продукти, подбрани и отгледани от майстори експерти. И като сътворяваме малък празник около масата, същевременно се грижим за естественото здраве на всички у дома.
• Стремете се винаги да започвате готвенето ведри, спокойни. Нагримирани, защо не! Облечени не в халат неглиже, а полуспортни (бездруго след като захлупите финалния капак излизате с велосипеда, или да потичате, или да се разходите. Вместо престилка бих препоръчала удобна спортна риза.
С цел минимизиране на мъката по почистването имам няколко съвета:

• Започва се върху абсолютно чиста мивка и плот. Ако има изостанали неизмити съдове, то хаосът ще се надгражда.
• 2-3 микрофибърни кърпи трябва да са винаги под ръка. Ще послужат за захващане на капака, дръжките на шкафове, хладилника - т. е. ще спестят зацапване и детайлно чистене на кухненския бокс.
• Прагматичната организация диктува: пригответе си малки купички за всяка нарязана съставка. От дъската – в купичката – и с едно движение в тигана. Непременно със стъклен капак без двоумене, задължителен е.
• Обелки, изрезки, опаковки: никакво стихийно мятане където и да е в стил „после ще оправя“. Простичък съвет - голямата пластмасова купа да е встрани до краката ви, долу в ъгъла. Отпадъците заминават директно там, после в торбичка или чувалче и в контейнера. Няма драма при почистването. Помогнете си сами.
• Идва най-странният съвет: започнете да готвите приятно гладни, да ви е леко. Не, не очаквайте насърчение да опитвате от всичко. Точно обратното! Не бива да се миксират безразборно всевъзможни вкусове, като постоянно нещо се отхапва. Помните ли онзи епизод от „Крилце или кълка“, когато вкусовите рецептори на Луи де Фюнес изчезнаха заради грамадата поета храна? Е, чак това не ви застрашава.
• Само напомням: леко гладният има по-изострени сетива, така че при дегустация е гарантирано по-яркото възприятие. Ще сте по-самокритични, ще доловите от раз, ако има нарушен баланс при спояване на съставките. Следващия път ще бъдете перфектни!
• Сервирането. В домашното всекидневие не се изживяваме като в петзвездна зала за приеми, с дузина обслужващ персонал. Затова: спазвайки естетическите правила, организирайте сервирането така, че да не сновете между печката и трапезата нонстоп. Използвайте надеждни красиви подложки за горещи съдове и паркирайте касеролата или тигана директно на масата. Редом нека да лежи и овална поставка за голямата лъжица. Пълните чиниите, наливате допълнително, а вие наравно с другите похапващи - се наслаждавате на храната и общуването.
Добър апетит! Заслужихте си го.

Вегетарианските рецепти на Руми Любомирова

Авторски универсален сос за паста
Използвам го за различните видове италианска паста: талиатели, спагети, тортелони, равиоли, кус-кус...
Загрявам струйка олио под капак в дълбок тиган, овкусена с: бял млян пипер и зърна чер пипер, стрък магданоз и стрък джоджен, майорана суха подправка.
Добавям малко лук – 2 см от бялата част на пресен лук. Слагам и морков на кубчета – посолен. След малко прибавям 1 сочен домат – нарязан на ситно, посолен.
Задушавам сместа за кратко, до омекване на домата.
Отгоре застилам с настъргано бяло сирене, поръсено с червен лют пипер. Задушавам под капак на умерен огън.
Отделно разбивам следната разядка: 2-3 лъжици заквасена сметана + 1 жълтък, чер пипер, много магданоз, струйка доматен сок или пюре, кубчета синьо сирене.
Заливам горещата доматената смес със сметановата разядка и нежно разбърквам – плавно да се смесят съставките.
В последния момент добавям полумесеци зелена чушка, 2-3 пера зелен лук на кръгчета, пармезан (или друго сирене на прах, синьо, пушено или жълто чедър).

Моят рататуй на тиган

Това е нещо като гювеч, но не точно. Гювеч по френски.
Трябва ни:
½ малка глава червен лук – нарязан на ситно
1 малък морков – нарязан на ивици
1 тиквичка – на тънки кръгчета
1 зелена и 1 червена чушка – на ивици
1 малък патладжан – на фини кръгчета
2 домата
1-2 „кибритени кутийки“ бяло сирене
1-2 лъж. заквасена сметана
олио
провансалски подправки – сухи, от пакетче или пресни: джоджен, риган, мащерка, босилек
сол, черен пипер, бял пипер
магданоз

Сгорещяват се в дълбок тиган (или касерола) олио, бял пипер, риган, мащерка, стръкове джоджен.
Патладжанът – нарязан на полукръгове, после на ивици, се осолява и се оставя в съд за 30-тина минути – да се отцеди горчивият сок.
Добавя се лукът и морковчето (посолено) – за кратко се задушават под капак.
Изваждат се в дълбок съд с капак или тенджера.
В тигана идват тиквичките – след задушаване се слагат като пласт в тенджерата.
Следват чушките (леко посолени с бульон от кубче или само сол) – и те се изваждат в тенджерата на пореден нов слой.
Сега е ред на отцедения патладжан – овкусява се с подправки мащерка или риган + щипка канела! Ако трябва, се добавя нова струйка олио и малко вино (французите слагат червено, аз - бяло). Щом алкохолът се изпари, а виното се поеме, патладжанът се изважда и реди като нов пласт в тенджерата. Захлупва се.
В тигана накрая се слагат доматите – на кубчета, осолени + щипка или ½ ч. л. захар, като половината домат се заделя за финала (нарязан на едри полумесеци). Срязват се на ситно и дръжките от магданоза – привнасят чудесен аромат.
Щом доматите заврат и се позадушат, се добавя междувременно разбъркана смес от 1 лъж. заквасена сметана и 2-3 лъжици настъргано бяло сирене. Готви се за кратко на умерен огън – трябва да замирише на апетитен доматен сос.
Доматената смес се излива в тенджерата при пластовете зеленчуци и много леко, с прободни движения се правят процепи, за да се прелеят съставките.
Отгоре се слагат свежите домати, докато още всичко е горещо. Поръсва се с кубчета синьо сирене или пармезан. За финал: магданоз, пресен босилек, лист джоджен – нарязани и наръсени в последния миг, за да останат свежо зелени!