За секс у нас се говори през виц или се мълчи

Последна промяна на 29 февруари 2020 в 09:39 530 0

Разговаряме с доц. д-р Михаил ОКОЛИЙСКИ, сексолог, управляващ офиса на Световната здравна организация в България

- След скандал в Перник беше спряна, а по-късно възобновена програма по избор за сексуално образование в ІV клас. Откога трябва да се провежда сексуално образование?

- Това е процес, който трябва да се случва през целия живот и трябва да е съобразен с възрастта на детето. То трябва да получава адекватна информация от раждането си - да се ориентира в сексуалната идентичност и да се причисли към един от двата пола. Майката и бащата се държат с момиченцето като с момиченце, а с момченцето като с момченце. На Запад сексуалното и здравното образование са част от обучението в детските градини и в училище. У нас не се работи по въпроса.

- Какво представлява сексуалното образование за деца?

- Има наръчник за професионалисти, които умеят да говорят с децата. Първо се говори за половата идентичност. За различните форми на семейството - има самотни майки или разведени родители. Между 4-6 г. трябва да знаят как започва животът, за да нямат фалшиви идеи. Това не е директно с показване на полови органи (това става между 8-12 г.), но децата трябва да знаят, че има процес наречен любов, вследствие на който се зачеват деца и майката ражда. Всички идеи за пчелички, зелки, щъркели са симпатични митове, но дават вредна информация.

- Как трябва да наричаме половите органи на децата?

- Забравете пипи, пеперудки, чорки, пишки… Наричайте ги вагина и пенис по един спокоен начин. Децата, които нямат тази информация, през годините изпитват смътно неудобство да говорят с правилните имена. Това ражда мътни представи за сексуалността, недоверие, неудобство - този срам, който придружава повечето българи, когато говорят за секса. Самите ние не сме имали сексуално образование в училище - за секс се говори през смях, виц или се мълчи.

- Какво ще кажете за тезата, че ранното говорене за секс ражда нездраво любопитство?

- Световната здравна организация е доказала точно обратното. Ако младият човек няма адекватна информация за секса, тогава се случва голямата беля - рано започва сексуален живот, не знае какво го очаква - и резултатът е нежелана бременност или полово предавана болест. България е на първо място в Европа по нежелана бременност и по сифилис. Това е от незнанието как да се пази. Доказано е, че когато знае, отлага първия контакт във времето, докогато е готов и тогава влиза с увереност в създаването на връзка.
Българските млади хора са ограбени от възможността да планират как да започнат партньорска връзка, как да я поддържат и да я приключат. Аз съм работил в Германия - там младите знаят как да флиртуват с думи. В България не знаем как да подходим към другия. Това се учи - да облечеш в думи чувствата си. Тук през пубертета мълчим почервенели, мучим, водени от сексуалните импулси - не знаем как да говорим за чувствата си, за секса, да излезем с партньор. Това се случва адски често. И още нещо много важно - не знаем, когато спрем да обичаме някого, как да приключим връзката. Когато си изоставен, краят изглежда драматичен и любовната мъка е на първо място при мотивите на млади хора да прибягват към самоубийство. В повечето случаи това е апел-самоубийство (не стигат до края), но има и ефективна смърт. Как да се справим с това се учи - сега преподавам във Френската гимназия в София и в ЮЗУ „Н. Рилски“ със социални работници. След края на една връзка не трябва да унищожаваш вътрешния свят на другия, самочувствието му, вярата му в себе си, а да направиш така, че и за него да има утре. Краят на връзката е част от живота. Това трябва да се преподава.
В България усещането е, че първата любовна връзка трябва да продължи завинаги, а много рядко се случва да останете с първото гадже докрай. Затова не трябва да се получава тази травма - едно изоставено момче например минава през отчаяние, през срив в самочувствието, може да стане и агресивен. Всичко натрупано го прехвърля на следващия партньор - изоставяне, грубост, отмъщение. Тази двояка зависимост може да остане за цял живот. Наблюдаваме зрели мъже, които сменят често партньорките си или изневеряват на съпругите си, защото компенсират несполуки от миналото.

- Как сексуалното образование помага на младите да се справят със сексуалното насилие?

- Ключово е да се знаят нещата с истинските имена - как изглеждат телата на мъжа и жената, какво представлява сексуалната възбуда. Ако не се разпознават границите на приемливата и неприемливата (несподелена) сексуалност, тези граници може да станат толкова пропускливи, че да се оформи и затвърди сексуална травма. А непреработените травми развиват страх от сексуалността.

- Откъде идват проблемите със сексуалността?

- След 1989 г. много хора потънаха в употреба на порнография. Особено младите момчета - свалят порно и не излизат от стаите си. Не знаят, че това крие риск да развият грешна представа какво се случва. Не се научават в реален контакт да говорят, да свалят момичета и остават неудачници, които не могат да говорят за чувствата си.
Основният проблем при жените е липса на оргазъм, а при мъжете - ерекцията. Клиничният ми опит показва, че най-често мъжете не владеят себе си, не познават фазите на сексуалния акт - да знаят, че жената се различава от мъжа по необходимост от предигра. Изпитват огромни притеснения преди сексуални контакти заради проблем с ерекцията, със задържането й адекватно време, други имат проблеми с либидото - поради стрес сексът остава на заден план. Проблем има и с преждевременната еякулация, което се учи с адекватна мастурбация.
От друга страна жените поради срам и патриархални отношения не знаят какво им харесва и очакват партньорът им да уцели това, от което имат нужда. Ако са минали през себепознаване на тялото и знаят, че имат нужда от допълнителна стимулация от партньора, да му го кажат, не е срамно, а необходимо. У нас има тотално невежество.
Много често в един брак поради липса на сексуална комуникация си мислят, че проблемите са у партньора, хващат си любовник/ца, развеждат се, хващат нов партньор и ако не са научили нищо ново, има риск да се получи същото. Започва търсене на най-добрия партньор, а е много вероятно това да е бил човекът до вас - просто трябва да говорите.

- Българинът е с високо самочувствие относно възможностите си.

- Това е компенсаторното мачо поведение - идеализиран образ на силния мъж. Жената си мълчи, симулира оргазъм и мъжът остава с фалшива представа за себе, че е най-страхотният любовник.

- Кой е по-склонен да потърси помощ?

- Жените - те са и мотиваторът на мъжа да потърси сексуална консултация. 70-80% от проблемите са в областта на психологията, а не биологични или заболявания.

- Какво е положението със секса при възрастните?

- Хората имат потребности въпреки по-слабото либидо. Желанието го има, но го потискаме от криворазбрано неудобство - имаме внуци, на години сме. Има нови медикаменти, които могат да помогнат на мъжа. Но ако има сърдечносъдови проблеми, трябва задължително да отиде на лекар, преди да вземе лекарства като виагра.

- Защо се появи отпор срещу сексуалното образование в училище?

- Поради страхове, подхранвани от хибридни организации. Тук става дума за геополитика - отделянето на ценностната ни система от западноевропейска към някаква друга.