Нарът - мощен биостимулатор

Последна промяна на 27 април 2018 в 19:17 89 0

Нарът e едно от най-старите културни растения. Рисунки на нар са намерени в гробниците на египетските фараони. За римляните и гърците той е бил символ на плодовитостта, за евреите – на изобилието и богатството. В далечното минало при сватбените ритуали нарът е бил послание за многобройно потомство.
У нас той се среща в крайните южните райони на страната и по Южното Черноморие, предимно в градините на любителите овощари. Нарът се отглежда като дърво и храст. Характерна негова особеност е образуването на много издънки, което го прави подходящ за декоративни цели, за формиране на огради от жив плет с красиви цветове (червени, розови). Нискорастящите видове нар могат да се отглеждат при стайни условия, те са подходящи и за оформяне на бонсай.

Плодовете на нара съдържат изключително много витамини: С, В, Р, К, Е. Те са богати на макро и микроелементи (калий, желязо, фосфор, калций, магнезий, мед и др.), на пектин и танин. Сокът от нар превъзхожда по съдържание на антиоксиданти повечето овощни култури. В народната медицина той се препоръчва при сърдечносъдови заболявания, стомашно-чревни разстройства, умора, при анемия, за укрепване на имунната система, за стимулиране на обмяната на веществата. От цветовете на нара се приготвя ароматен чай, а от корите на плода – отвара, която е доказано ефикасно средство срещу чревни патогени и паразити (глисти). Семките на нара съдържат фитоестрогени и консумацията им се препоръчва при хормонални нарушения.

Нарът е листопадна, сухоустойчива, топлолюбива и свтлолюбива култура. Този изключителен красив дървесен (храстовиден) вид достига височина над 4-6 метра. При нашите климатични условия вегетацията му започва по-късно през пролетта. Цъфти през май, след преминаване на опасността от късни пролетни слани. Той е кръстосано опрашващо се растение. Цветовете му са двуполови. Нормално развитите цветове са едри, с формата на делва, с добре развит плодник. Недоразвитите цветове са по-дребни, с продължителен цъфтеж и обикновено те не формират завръзи.
Като субтропична култура нарът се развива добре при по-високи температури (25-27ºС). Отрицателни температури от порядъка на минус -14-15ºС при по-продължително задържане са критични за цветните пъпки на нара, а под тези стойности измръзват и леторастите. В местата с повишена вероятност от по-ниски отрицателни температури се препоръчва отглеждането на храстовидната форма нар. За предпазване на растенията от измръзване се използват подходящи изолационни материали. Нарът се отличава с голяма регенеративна способност. Той може да се размножава вегетативно (чрез издънки, вкоренени резници, чрез присаждане) и чрез семена.
Нарът вирее на различни типове почви, с изключение на тези с кисела реакция. Развива се добре на леките, пропускливи, богати на органични вещества почви, с неутрална реакция. Културата не понася преовлажнение.
Нарът може да се засажда през есента и рано на пролет. В предварително изкопаните за целта ямки (40/40/40), преди засаждане на фиданките се внасят минерални торове (NРK), а при наличност – и оборски тор. След засаждане растенията се поливат.
При създаване на насаждения с нар се препоръчва отглеждането на няколко сорта, подходящи опрашители (нарът е кръстосано опрашващо се растение). При засаждане разстоянието между редовете и между растенията в реда трябва да бъде най-малко 4 метра. При дървовидната формировка се оставят 4-5 скелетни клона, а при храстовидната - 4-5 стъбла.
Нарът започва да плододава на 3-4-тата година след засаждането. Периодът на плододаване е над 25-30 години. Срещат се плододаващи дървета на възраст 60-70 години.
Грижите при отглеждането на нара включват почвообработки, торене, резитби (фитосанитарни, просветляващи, подмладяващи). За получаване на високи добиви през периода на наедряване на плодовете (юли, август) се изисква прилагане на подходящ поливен режим. Един месец преди да започне узряването на плодовете поливките трябва да се прекратят, за да не се допусне напукване на кората на нара.
При прилагане на добра агротехника добивите от едно дърво (храст) могат да надвишат 60-70 кг. Плодовете на нара се прибират в консумативна зрелост, късно през есента (октомври). При подходящи условия на съхранение (в хладни помещения) плодовете са годни за консумация в продължение на няколко месеца.
В България освен азиатски сортове (азърбайджански, ирански) се отглеждат и местни форми: № 5-Петричка, № 22 Сандански и други.
От нара се приготвят коктейли, витаминозни сокове, сиропи и вина.