Чувствително се увеличи преживяемостта при пациенти с рак в последните 10 години

Последна промяна на 08 юли 2018 в 14:40 2035 0


Д-р Николай НЕДЕВ:

По повод Световния ден за борба с рака на дебелото черво и началото на информационната кампания „От съмнението до диагнозата”, разговаряме с д-р Николай Недев, началник на отделение по лъчелечение и радиохирургия в Аджибадем Сити Клиник Онкологичен център.

Д-р Недев, каква е ролята на лъчетерапията в лечението на онкологичните заболявания?

Като метод на лечение лъчетерапията е една от основните антитуморни терапии, наред с оперативното лечение, химиотерапията и таргетната терапия.
При колоректалния рак едно най-важните лечения си остава оперативното. При него туморът бива премахнат заедно с прилежащата тъкан, като целта е по възможност функцията на определен орган или част от тялото да остане незасегната. Лъчетерапията също е форма на локално лечение, както и операцията. Идеята на лъчетерапията обаче е да се погрижи да премахне онова, което потенциално е останало след операцията. Понякога, по чисто технически причини, е по-удачно лъчетерапията да се даде преди операцията.
При колоректалния карцином често се използват системни лечения с различни лекарства. Химиотерапията е най-старото от системните лечения. Тя унищожава бързоразвиващите се и делящи се клетки на тумора. Предимството ѝ е, че прониква в почти всички тъкани на тялото. От друга страна, има тумори, които са резистентни на химиотерапия. Напоследък се въвежда и така наречената “таргетна терапия”, която търси и атакува специфични молекулярни мишени в клетката.

Какви са спецификите на лъчетерапията при колоректален карцином?

Колоректалният карцином представлява всъщност два или три различни вида рак: на колона – дебелото черво, и на ректума – правото черво. При рака на колона лъчетерапията не е обичайна част от програмата за радикално лечение. Използва се често като палиативно лечение, ако ракът развие метастази. От друга страна, при рак на ректума, лъчетерапията е интегрална част от радикалното лечение и обикновено се прави преди операцията. Имаше време, в което лъчетерапията се даваше следоперативно. Сега знаем, че крайните резултати и страничните ефекти са много по-лоши, ако се наложи облъчване след като е направена операция по премахване на тумора. Ето защо даваме лъчетерапия предоперативно при 80% от пациентите с рак на ректума.
Лъчетерапевтичните апарати използват рентгенови лъчи, подобни на тези, с които се правят снимки. Рентгеновите лъчи за лъчетерапия са много по-мощни. Тези лъчи минават през кожата и унищожат раковите клетки. Това води до свиване на тумора, което от своя страна прави последващата операция при рак на ректума технически по-лесна, както и предотвратява рецидиви в дългосрочен план. При другите видове рак подходът и целта на лъчетерапията могат и да са различни.

В съвременната медицина прилага ли се лечение на рак само с операция или само с лъчетерапия?

Като цяло – не. За повечето тумори, включително и за колоректалния, изключително рядко е достатъчен само един тип лечение. То се прави само при най-ранните форми на рак. Обикновено се налагат два или три типа терапия. При колоректалния рак операцията си остава основното лечение, независимо дали с лъчетерапия или без нея. Химиотерапията – със или без таргетна терапия – също е част от интегралния подход към лечението на пациента.
Кои са страничните ефекти от лъчетерапията и успяха ли съвременните технологии да ги сведат до минимум?
Лъчетерапията си остава локално лечение. В това отношение тя прилича на хирургията – атакува рака там, където той се намира. Затова и страничните ефекти винаги са на мястото, което бива облъчвано.
За разлика от химиотерапията, която действа по цялото тяло и могат да се появят странични ефекти далеч от мястото, където е инжектирано лекарството, лъчетерапията има винаги локални странични ефекти. Те са в облъчваната област. Какви ще са страничните ефекти зависи изцяло от това коя област от тялото се облъчва, с каква доза лъчелечение и по каква схема.
Зная, че у хората съществува ирационален страх от радиацията. Но истината е, че модерните лъчетерапевтични техники са минимизирали проблемите до много поносими размери. Например след лъчетерапия на ректума част от пациентите се чувстват малко по-уморени от нормалното, понякога имат леки зачервявания на кожата, може да получат лека диария или парене при уриниране. Това са основните странични ефекти и повечето от пациентите могат да минат през тях без допълнителни мерки. Ако се налага да се помогне с медикаменти, това е сравнително лесно.

Какво усеща пациентът по време на лъчетерапия?

По време на лъчетерапия човек не усеща рентгеновите лъчи. По същия начин не ги усеща, когато се прави компютърно-томографен скен или рентгенова снимка. Понякога се долавя миризма на озон в помещението, в което се извършва лъчетерапевтичната процедура.

При общуването Ви с пациентите разбрахте ли какво най-много ги притеснява и как ги успокоявате?

Естествено, най-много ги притеснява диагнозата рак. В човешкия опит няма какво да те подготви за сблъсъка с тази диагноза. Тогава хората осъзнават, че са смъртни. Обичайно, мисълта за смъртта се игнорира. Разбира се, всеки знае, че ще умре, но това е абстрактно знание. Едва когато си диагностициран с рак, се оказва, че вече не можеш да избягаш от мисълта за смъртта и трябва да се справиш със страха си. Това е истинският страх на пациентите, който понякога се облича в страх от лечението, в страх от страничните ефекти, в страх от загуба на определена функция на организма. Според мен, всички тези са вторични страхове, които произлизат от страха от смъртта.
За да успокоим пациентите, колко напредна онкологията и как се увеличи преживяемостта при лекуваните от рак?
В последните 5 – 10 години преживяемостта на пациентите с рак се увеличи рязко и това е универсално, при почти всички видове рак, не само при колоректалния карцином. Причините са няколко. На първо място е по-ранното диагностициране на първичното заболяване. Освен това имаме на разположение нови, по-модерни хирургични и лъчетерапевтични техники, както и нови лекарства, които могат да удължат продължителността на живота. Но една от особено важните причини е, че успяхме да отстраним много от спирачките в лечението на пациентите. Например откриването на мозъчни метастази само допреди 4 – 5 години слагаше край на лечението на пациента в онкологичното отделение. Той получаваше известно ниско количество лъчетерапия на мозъка и след това се прекратяваше всякаква терапия. В днешно време мозъчните метастази се облъчват с много по-високи дози лъчелечение и престават да бъдат проблем. Това позволява да продължи лечението с новите лекарства – химиотерапия и таргетна терапия. С други думи - сега не се предаваме толкова лесно, колкото преди.
Разбира се, продължителността на живота е само една от страните на лечението в онкологията. Не по-маловажно е качеството на живота на пациента. Модерната лъчетерапия води до облъчване на сравнително ограничен обем от тъкани с много по-високи дози. С това шанса за контрол на тумора е много по-висок, а заради значително по-ограничения обем облъчени здрави тъкани - качеството на живот е много по-добро.
В последните години в България навлизат модерните концепции за грижа за пациента, които се опитват да адресират и психологическите проблеми на човека с диагноза “рак”.