Д-р Иля Смитиенко: Какво е необходимо да знаем за диетата и за начина на живот при автоимунно забляване

Последна промяна на 13 октомври 2021 в 23:27 14 0

Имунната система е наш основен защитник, но понякога внезапно се обръща срещу нас. Защо се случва това и какво можем да направим, разкрива книгата „Имунитетът атакува. Защо организмът се саморазрушава“ на д-р Иля Смитиенко, издадена от издателство „Ера“, с цена 16.99 лв. В нея д-р Смитиенко обяснява как да разпознаете най-често срещаните автоимунни заболявания, както и описва най-модерните лечения и режими, като се уповава на последните данни и открития.
Д-р Иля Смитиенко е практикуващ ревматолог, доцент и един от най-търсените и уважавани медицински специалисти.


Диетите при автоимунните и имуноопосредстваните заболявания са любима тема за обсъждане от пациентите. Постоянно в най-различни средства за масово осведомяване и в интернет се промъква някаква информация за ползата, която биха имали нашите пациенти от една или друга диета. А какво казва по въпроса „досадната“ научна медицина? Всичко е много сложно. И до ден днешен няма убедителни данни, които да гарантират, че има полза от употребата или ограничената консумация на някои храни или хранителни добавки. Има обаче някои интересни факти за начина на живот, които ще споделим с вас.

Какво трябва да се избягва

• Прекомерната употреба на сол, тъй като солта спомага за повишаване на артериалното налягане и води до периферни отоци, особено ако се лекувате с преднизолон или негови аналози.

• Редовната употреба на продукти, които съдържат прости въглехидрати. Към тези продукти спадат различните сладкарски изделия, соковете, плодовете, хлябът, макароните, зърнените храни (ориз, елда), картофите. Това е два пъти по-важно, особено ако при терапия с преднизолон ви връхлита зверски апетит!

• Използването на сложни билкови комбинации. Защо е така? Има няколко риска: увеличава се вероятността от алергична реакция, в черния дроб се променя бързината на метаболизма на имуносупресивните лекарства, които приемате (ускорява се или се забавя), стимулира се имунната система, което предизвиква последващо обостряне на автоимунното заболяване.

• Не трябва да се излагате на слънчеви лъчи или да посещавате солариум. Това е абсолютно забранено особено за болните от лупус (кожен или системен), дерматомиозит, пемфигус. Що се отнася до останалите автоимунни заболявания, то достатъчно е само да се ограничи излагането на ултравиолетови лъчи. Никой не ви забранява да ходите на море дори и в тропическите страни, но най-добре е да правите това, когато сте в ремисия, да избягвате горещината и директните слънчеви лъчи, да носите шапка, да ползвате слънцезащитни кремове и да не се отнасяте с пренебрежение към дрехите с дълги ръкави.

• Пушенето. Има някои автоимунни заболявания, например ревматоидния артрит, при които тютюнопушенето е провокиращ фактор за болестта и активизира възпалителния процес. Запомнете, че дори и този вреден навик да не влияе директно върху заболяването ви, той може да увеличи риска от сърдечно-съдови и онкологични заболявания.

• Злоупотребата с алкохол. Основните ни опасения се свеждат до това, че под въздействието на алкохола е възможно да се засили токсичният ефект, който лекарствата оказват върху черния дроб.

• Избягвайте приема на имуностимулатори за „засилване на имунната система“. Рискът от употребата им значително превишава възможната полза от тях. За повече подробности виж раздела „Нашето мнение за имуностимулаторите или имуномодулаторите“.

• Пациентите с антифосфолипиден синдром не трябва да използват каквито и да било хормонални контрацептиви. Този синдром представлява състояние на повишена съсирваемост на кръвта, което често наблюдаваме при пациенти с автоимунни заболявания.

• Трябва да се избягват всякакви продукти или хранителни добавки, които водят до влошаване
на здравословното ви състояние. Това е основното правило, което всички трябва да помнят!

Какво да правим, ако искаме да променим начина си на живот?

• Трябва да увеличим физическата си активност.
Настойчиво препоръчваме на огромното мнозинство наши пациенти да се движат повече, за да активизират и да запазят мускулния си тонус и да подобрят координацията на движенията, да тренират по този начин сърдечно-съдовата си система и да контролират телесното си тегло. Ако имате проблеми със ставите, тогава за предпочитане са разходките, колоезденето, плуването или гимнастиката.

• Необходимо е да усвоите някакви медитативни техники. Те помагат по-добре да се справим с постоянния стрес, да държим под контрол прекомерните си емоции и облекчават хроничната болка.

Спорни и слабо проучени въпроси

• Ограничаване на приема на млечен белтък. Наистина има изследвания, в които се твърди, че при хора с ревматоиден артрит, които употребяват в храната си краве мляко, се наблюдава засилване на сковаността и на болките в ставите. Но това са отделни проучвания с 30-годишна давност, което не ни позволява да препоръчваме на всичките си пациенти с артрит да не пият мляко!

• Кетодиета. Това е диета с ниско съдържание на въглехидрати, но с високо съдържание на мазнини и умерено съдържание на белтъчини, чиято най-известна разновидност е диетата на Аткинс. Към разрешените за консумация продукти спадат всевъзможни видове месо, птичи меса, риба, а също и яйца, гъби и зелени на цвят зеленчуци. Забранени за употреба са: всякакви тестени изделия, карантия (колбаси, наденици), зеленчуци с високо съдържание на захар (картофи, царевица), както и плодове. Само че засега не е доказана ползата от такава диета при автоимунни заболявания, въпреки че в нея има и разумна част – ограничава се употребата на въглехидрати, а това е особено ценна препоръка за хората, които приемат глюкокортикоиди (преднизолон, метилпреднизолон).

• Безглутенова диета. В основата на тази диета е абсолютното изключване на всички продукти, които съдържат глутен. Глутенът е белтък, който се среща в зърнени култури като пшеница, ръж, ечемик и овес. Съответно строго забранени са и хлябът, пицата, макароните, крекерите и всевъзможните каши (с изключение на кашата от грухано просо, оризовата и царевичната каша). Глутен може да има в полуфабрикатите, в консервите, в пакетирания чай, в разтворимото кафе. Подобна диета е високоефективна при цьолиакия и херпетиформен (херпесовиден) дерматит, но няма убедителни доказателства, че тя е полезна и при повечето автоимунни заболявания. Но ако установите, че здравословното ви състояние се подобрява, когато спазвате тази диета, тогава смело може да продължавате с нея.

• Средиземноморска диета. Под тази диета се подразбира в порциона да се включват голямо количество зеленчуци, риба и морски продукти, храни от пълнозърнесто брашно, зехтин и за десерт – плодове. Основните ограничения на диетата са по отношение на животинското месо и яйцата. Подобна диета може и да има незначителен положителен ефект при пациенти с ревматоиден артрит, но засега няма научни доказателства, че това е валидно и за другите заболявания.

• Прием на витамин D, когато стойностите му са в нормални граници. В световната медицинска литература има твърде много публикации, в които се обсъжда въпросът за активизирането на автоимунната агресия при дефицит на витамин D, но и до днес не е доказано, че има някаква допълнителна полза от употребата му, когато концентрацията на този витамин в кръвта е нормална (над 30 ng/ml или 75 nmol/L). Така че настоятелно препоръчваме на нашите пациенти да взимат витамин D само при дефицит в организма. Това важи особено за хората със системен лупус и дерматомиозит, на които е категорично забранено да се излагат на слънчеви лъчи.

• Дали да се приемат цинкови препарати, витамин С, куркума, ехинацея и други хранителни добавки, които влияят на имунната система? Доказателствата за ползата от тях и за тяхната безопасност все още подлежат на уточнение!

• Препарати, съдържащи омега-3 мастни киселини. Година след година вече многократно се обсъжда вероятността за положителното им въздействие върху хроничното възпаление независимо от неговия източник, но бих искал да подчертая, че днес не са налице убедителни доказателства за подобен ефект на който и да е от омега-3 съдържащите препарати или хранителни добавки. Въпреки това обаче омега-3 мастните киселини имат добър профил на безопасност и затова обикновено не предизвикват особено негативна реакция у лекарите.

• И до днес акупунктурата е предмет на горещи спорове, когато става дума за хронична болка. Но както и преди, все още няма единодушно мнение за нейната ефикасност.