Доц. д-р Калина Стоянова е паразитолог, ръководител на Катедрата по инфекциозни болести, паразитология и дерматовенерология към МУ-Варна, и един от националните консултанти по тази специалност.

- Д-р Стоянова, какво е характерно за трите най-често срещани паразитози?

- Става дума за чревни инфекции, като ще подчертая, че те, както по Черноморието, така и в цялата страна представляват донякъде скрит проблем, защото малко се мисли за тях. Причината е, че болките в корема и острата диария обикновено биват свързвани с вирусна или бактериална инфекция. Истинската причина остава скрита, тъй като много често симптомите отшумяват без драстична клинична изява. Проблемът остава, защото, ако не бъдат лекувани, голяма част от чревните протозои могат да останат в организма като скрито носителство за различно дълго време. Отнася се и за трите паразитози.

За съжаление, за чревните протозойни инвазии се знае много, но от ограничен кръг от хора. Това са специалистите паразитолози, инфекционистите и микробиолозите. Обикновено широката общественост, както и общопрактикуващите лекари и педиатрите, не винаги са запознати в детайли с тези доста нередки заболявания. Много често се срещат хора, които се оплакват, че имат чревен вирус или бактерия. Но ако се извърши адекватна паразитологична диагностика, може да се открие, че зад голяма част от гастроентеритите и колитите всъщност се крие протозойна инвазия.

- Моля да опишете клиничната картина при тези инфекции.

- Първо ще отбележа, че една от основните причини за заразяване е малко по-занижената лична хигиена, когато сме на курорт. Риск съществува и при плуване в басейните, които невинаги отговарят на всички санитарно-хигиенни изисквания. Интересното е, че водата се тества за бактериална флора, а не се проверява за наличие на паразитни елементи - ламблии или криптоспоридии. Просто нямаме такава нормативна база, а това са едни от най-често възникващите водни епидемии, свързани с туризма, т.нар. диария на туриста. Иначе клиничната картина и при трите паразитози е сходна, инкубационният период е от 2-3 дни до няколко седмици. Обикновено се касае за заболяване на храносмилателната система с различна по своя интензитет диария. Може да започне остро, с гадене и повръщане в рамките на няколко дни. Диарията често не е водниста, а изхожданията са кашави, с променлива миризма. Ако заболяването е в лекия вариант, както се среща при повечето заразени с добре функционираща имунна система, симптомите могат да отзвучат в рамките на няколко дни до седмица. Но проблем съществува при тези, при които заболяването остава недиагностицирано. Т.е., при наличието на опаразитяване, което продължи няколко месеца, може да се стигне до различни усложнения и при трите паразитози.

- До какви усложнения?

- Най-общо казано, без да навлизам в медицинска терминология, може да се стигне до хронична диария и хронично неусвояване на хранителните вещества, особено при малките деца или много възрастните. Може да се развие ензимна недостатъчност и непоносимост към някои храни. Пациентите отслабват на тегло, променя се микробиомът и така това „леко“ заболяване се превръща в предиспозиция към развитие на други по-тежки вирусни и бактериални инфекции. Поради хроничната диспепсия и коремни болки децата например стават неспокойни, и това може да се отрази на концентрацията на внимание и проблеми в училище. При възрастните бластоцистозата, например, често протича безсимптомно под формата на хроничен колит. И ако не се диагностицира месеци наред, този хроничен колит може да доведе до много по-изявена симптоматика, дори до критични състояния от страна на дебелото черво, приличащи на улцерозен колит или болест на Крон. Събрани са доказателства, че микроскопичният паразит бластоцистис хоминис всъщност е една от причините за развитие на синдрома на раздразнено дебело черво - доста често срещано състояние при възрастните.

- Т.е. при пациенти с диария задължително трябва да се изследват и за паразити?

- Да, при пациенти с диария, освен стандартните микробиологични и вирусологични изследвания, е препоръчително да се добавят и паразитологични, за да се покрие целият спектър от възможни патогени. Иначе пациентите преболедуват и реално не става ясно, че съществува такъв проблем. А всяка лаборатория в страната има и паразитологичен сектор, в който тези изследвания могат да бъдат направени. Общопрактикуващите лекари също трябва да повишават своята квалификация, за да познават симптомите и последващите действия при протозойни инфекции.

- Д-р Стоянова, в какво се изразява лечението на протозойните инфекции?

- Лечението винаги трябва да е след адекватно поставена паразитологична диагноза. Т.е., ако има съмнение от заразяване с протозой или друг паразит, винаги трябва да разполагаме с точен резултат от паразитологично изследване и едва след това трябва да се пристъпи към специализирано лечение. То трябва да бъде изписано от специалист паразитолог, защото включва използването на различни специфични противопаразитни препарати, както и някои антибиотици, които имат антипротозоен ефект. Необходимо е лечението да бъде насочено към конкретния причинител и да бъде съпроводено с пробиотици и други препарати, укрепващи имунната система. Така се увеличава резистентността на гастроинтестиналния тракт и локалната защита на организма, и по този начин се подпомага излекуването. В никакъв случай не препоръчвам самолечение, честото приемане на „противопаразитни“ хранителни добавки, а още по-малко модерното в момента използване на реални противопаразитни медикаменти и антибиотици, за да се „пречистим“ или „за всеки случай“, ако ни има нещо. По този начин се спомага за изграждането на резистентност на паразитите към лекарствата и се засилва антибиотичната резистентност на съпътстващите бактерии, което е един от основните заплашващи проблеми на съвременната медицина.

- Стигнахме до профилактиката, която е по-важна за читателите. Вашите препоръки?

- Тъй като тези заболявания се предават по фекално-орален път, най-важна е добрата лична хигиена: измиване на ръцете преди всяко хранене, след посещение на тоалетната, след работа с почва в градината, среща с животни и т.н. Летният сезон предполага разходки, ходене на плаж, походи в планината, затова е необходимо винаги да предвидим дезинфекционни препарати или кърпички. Дори едно шишенце с вода специално за измиване на ръцете ще помогне за предпазване.

- В заключение, пропуснах ли да ви попитам нещо съществено, което хората трябва да научат?

- Няколко изречения за селския туризъм, където се купуват домашно приготвени храни. Да, обикновено това са екологично чисти храни, но това не означава, че те са чисти от биологични замърсители, особено ако се отглеждат с необеззаразени торове или се поливат с непречистена вода. Затова е изключително важно такива плодове и зеленчуци да се измиват обилно с течаща вода, особено когато се консумират сурови или на салати.
Ще припомня и за риска от малария, която може да се развие при екскурзии в тропически страни. Ако тези хора заболеят и не потърсят навреме помощ, могат да бъдат ухапани от комари, пренасящи малария, каквито имаме по Черноморието и крайречните региони. Имайте предвид, че не са малко биотопите в страната, които позволяват развитието на тези насекоми. А опасността е много голяма, не защото не познаваме заболяването, а защото трудно ще се сетим, че точно такъв проблем съществува при пациенти, които не са пътували до тропиците.
Колкото и банално да звучи, колкото и често да го чувате отвсякъде, най-важна е личната хигиена.

Не пийте вода от непроверени, некаптирани водоизточници

Това, което важи за походите в планината, е да не се пие изворна вода, колкото и да изглежда свежа и чиста на пръв поглед.
При къпането в морето, реки и езерца да се избягва поглъщането или аспирирането на вода.
Задължително трябва да се обърне внимание на предпазните мерки и при плуване в басейни. В никакъв случай не трябва да се поглъща вода, защото в цял свят криптоспоридиозата е позната като най-честата диария, свързана с плуване в басейни. Хлорирането не винаги е достатъчно да унищожи криптоспоридиите. Затова в някои страни е забранено плуването на малки бебенца и деца с памперси, за да не настъпи фекално замърсяване в общите басейни.
Нужно е да се ограничи контактът с болен член на семейството, в никакъв случай да не се използват общи шишета и прибори за хранене, да не се споделят играчките, особено ако детето е с остро заболяване.

Преварявайте водата на кътмачетата
Изключително важен е хигиенният режим при малките деца, особено в кърмаческа възраст. При тях тези инвазии могат да протекат много по-остро.
Основен момент в профилактиката на кърмачетата е преваряването на водата: както тази за пиене, така и тази за приготвяне на храната в тази възраст.