Дълголетниците са с по-ниско кръвно и с по-бавен пулс

Последна промяна на 09 октомври 2020 в 09:05 69 0

Доц. Сотир Марчев

Доц. Сотир Марчев е роден през 1961 г. в Благоевград. Завършва със златен медал английска гимназия, а след това също с отличен успех и Медицинския университет в София. Има две придобити специалности - по кардиология и по вътрешни болести. Специализирал е ехокардиография и инвазивна кардиология и електрофизиология във Виена, Осака, Белград. Притежава акредитация по ехокардиография от Европейското кардиологично дружество, чийто почетен член е. В момента е началник на клиниката по кардиология на Медицински институт на МВР София.

- Доц. Марчев, защо избрахте да учите медицина и как се насочихте към кардиологията?

- Аз съм от род на македонски войводи. Чичо ми Георги Марчев е командвал отрядите на ВМРО, които са пазили българо-албанската граница. Те са пазили албанско население да не навлиза по българските земи. Когато идва 9.IX.1944 г., Коминтернът решава, че Македония не е българска и че тя трябва да бъде подарена на Тито. Решават, че трябва да се откажем от тези земи. Разбира се, моят род е бил против. Чичо ми е бил разстрелян, баща ми е бил разкарван по лагери, защото е бил от хората, които са смятали, че Македония е българска. Знаех, че властта няма да симпатизира на децата на хората, за които Македония е българска, така че нищо добро не очаквах от властта. Трябваше да си търся занаят, примерно да стана доктор. Като си добър доктор, работиш, защото хората те търсят и харесват и не е нужно да те харесва властта. Примерно, ако бях решил да стана дипломат или адвокат, където се иска благоразположението на властта, щях имам много ядове. Като си добър доктор и помагаш на хората, те идват при теб, търсят те. За хирург също не ставаше, защото, за да имаш достъп до операционните зали и да те пуснат да оперираш, ти е нужна благословията на началниците на болниците. Така избрах вътрешните болести и по-специално се отдадох на кардиологията.

- Вашите книги много улесняват усвояването на учебния материал от студентите по медицина.

- Някой трябва да учи младите. В медицината се печелят пари от прегледи и лечение на пациенти. От писане на книги не се печели. Човек може да издава медицински учебници, само ако иска да научи на медицина хората около себе си. Има два вида началници. Единият вид са тези, дето искат да бъдат незаменими и не учат никого на нищо. Другият вид са тези, които искат хората около тях да знаят и да могат. Аз избрах да съм от втория вид. Моите подчинени са добре обучени, всеки ги иска да работят за него, ама те остават да работят при мен поради доброто отношение, което получават.

- Разкажете ни случаи от вашата дългогодишна кардиологична практика.

- През 2005 г. бях на специализация в университетската болница в Осака, Япония. Там японците видели в моята биография, че притежавам Европейски сертификат по ехокардиография. В началото ме гледаха с леко недоверие и решиха да ме изпитат. Пуснаха ми запис на ехокардиографско изследване на тяхна пациентка. Гледах записа внимателно и забелязах нарушения в съкратимостта на сърдечния мускул, което говореше за възпаление на сърдечния мускул – миокардит. Казах им, че голяма грешка ще направят, ако изпратят тази болна с миокардит на операция. Японците останаха възхитени от компетентността ми и ми казаха, че вече са направили тази грешка - пратили са жената на операция и тя умряла. След това повече не ме изпитваха и ми се доверяваха на всичко, което им казвам.

- Какво ще пожелаете на хората в третата възраст?

- Пазете сърцето си, за да живеете дълго!

На първо място карайте по-спокойно и избягвайте стреса, той ни убива повече от всичко друго. Оноре де Балзак е казал „Да се ядосваш значи да наказваш себе си заради грешките на другите“. Така че теглете по една „благословия“ на всичко, което ви дразни и си живейте живота с усмивка.

През нощта спете от 7 до 9 часа, а през деня се движете умерено.

Тези от вас, които са по-издръжливи, могат да се натоварват повече, а за другите остава да се натоварват умерено – при самата физическа активност не трябва да получавате задух, стягане в гърдите или сърцебиене. Внимавайте да не се травмирате и не правете физически усилия „напук на болката“.

Излизайте на разходка и правете по 7200 крачки, това е горе-долу час ходене.

Стремете се да имате нормално тегло. То се смята като от височината си в сантиметри извадите 100. Примерно, ако сте високи 170 сантиметра, като извадите 100 за теглото ви ще остане да сте до 70 килограма.
Хранете се разнообразно и не прекалявайте с храната – в нея трябва да има зеленчуци, ядки, плодове, пълнозърнести храни, варива (боб, грах, леща, нахут), риба, малко мед, кисело мляко.

Поддържайте си кръвното налягане в норма, то не трябва да е над 140 на 90, а ако имате диабет гледайте да е до 130/80. Пулсът ви трябва да е между 50 и 100 за минута. Никой не се е измъкнал жив от живота, ама хората, които поддържат нормално кръвно налягане живеят по-дълго. Дълголетниците са с по-ниско кръвно и с по-бавен пулс, тъй да се каже те живеят по-икономично, за да имат живот за всеки ден.

Ходете редовно на прегледи при личния си лекар и при кардиолога.

Пийте си редовно лекарствата.

Не прекалявайте със солта.

Избягвайте газираните напитки, мазното, пърженото, маргарините, алкохола и цигарите.

Правете си периодично изследвания.