Деменцията (F03 в международната класификация на болестите) е с множество паметови разстройства извън промените, настъпващи при обикновеното стареене: памет, мислене, ориентация, разбиране, планиране, заучаване, говор, разпознаване на хора и предмети, тяхното място и наименование, загуба на интерес към доскорошно хоби, нарушена оценка на ситуацията, способността за извършване на всекидневните дейности като четене, гледане на телевизия, шофиране, домакинска работа, грижа за чужда или собствена хигиена - къпане, обличане, хранене и готвене. Наблюдава се загуба или обратно - повишен апетит: Човекът забравя дали се е хранил и повтаря. Бърза промяна на настроението - от веселост изведнъж се избухва в плач, или апатия, депресия, подозрителност към другите, или агресивност, като това се засилва от възникналите проблеми с паметта.
Разглеждат се два вида деменция: Неуточнена и с уточнена причина. Неуточнената се дели на пресенилна и сенилна.
Причини за деменцията
1. Най-често деменция се среща в страни и популации с ниски и средни доходи, т.е. се обяснява с недоимъчно хранене и ниски социални стандарти.
2. Затлъстяването, заседнал начин на живот, метаболитни нарушения, злоупотреба с алкохол, наркотици, енергийни напитки, недостиг на витамини и минерали, са рискови фактори.
3. По-често се развива при психични заболявания.
4. Предразполагаща е генетичната обремененост. При хора, които имат родител, брат или сестра с тази болест, рискът е 2-3 пъти по-голям.
5. Някои от причините за деменция са обратими след адекватно лечение: травми на главата, мозъчни тумори, остри и хронични инфекции, Лаймска болест, невросифилис, хормонални нарушения (хипотиреоидизъм), метаболитни и недоимъчни нарушения (недостиг на витамини, В1, В12, и минерали цинк, калций, магнезий.
6. Необратими са причините за деменция при Болест на Алцхаймер.
Алцхаймер-подобна деменция се развива при наследствените болести на Даун и Паркинсон (не при синдрома на Паркинсон).
Съдова деменция
Настъпва след серия от прекъсване на притока на мозъчното кръвообращение (инсулти), след които се развива мозъчен инфаркт или полиинфарктна енцефалопатия, по-чести в дясната половина на мозъка и особено при засягане на хипокампус и таламус.
Рискови фактори за съдова деменция са: тютюнопушене, високо кръвно налягане и сърдечна недостатъчност, висок холестерол.
Ако деменцията настъпи в дълбока старост, се нарича
Сенилна деменция
Продължителни здравословни проблеми от общ характер може да предизвикат появата на сенилна деменция. Има и генетично предразположение: хора, наследили едно или две копия на аполипротеин Е 4 в ДНК, са по-уязвими.
Екстремни начини на живот като физическо обездвижване или обратно - прекалено физическо натоварване, нездравословно хранене, злоупотреба с цигари, алкохол, наркотици, кафе, енергийни напитки, нередовен сън и бодърстване, лишаване от интелектуални занимания, нечетене на книги, неслушане на музика, непосещаване на културни събития като театрални, музикални спектакли и съвременни шоу прояви, прекалено използване на електронни устройства и т.н. изкуствен интелект може да ускорят развитие на сенилната деменция. Тук паметово-интелектуалните разстройства настъпват бавно, едва забележимо.
Засегнатите стават егоисти и егоцентрични. Губят способност за качествен анализ на поведението си. Или отхвърлят морални граници, или стават прекалени моралисти.
Някои показват безгрижност за себе си и близките, или стават наивници, лесна плячка за ало-измамници.
Липсата на пространствена ориентация създава на тези хора притеснения, тревожност и страх, развитие на мании и халюцинации. Неспокоен сън с лоши сънища и многократни събуждания, както и склонност към дневно спане. Губят контрол над личната си хигиена, нуждаят се от помощници за обличане и хранене. Склонни са към спъване, падане, с последващи фрактури, приковаване на легло, пролежки (декубитуси), понякога фатални за живота им.
Деменция с телца на Леви
Среща се по-често при мъже. Характеризира се със загуба на два основни невротрансмисера (ацетилхолин и допамин). Проявява се със зрителни халюцинации, проблеми с концентрацията, организация и решаване на проблеми, и синдром на Паркинсон.
Фронто-темпорална (челно-слепоочна) деменция
Ранни са промените в личността и говора (неразбиране на значението на думите и трудно назоваване на предметите), социална изолация от заобикалящите и неосъзнаване на болестта, апатия, но пък с повишен апетит.
Прогресивна супра-нуклеарна (над-ядрена) парализа
Започва с нарушение на движенията на очите нагоре и надолу. Впоследствие се проявява нарушение на равновесието (хората залитат предимно назад), стават лесно раздразнителни, развива се забавени движения и мускулна скованост (ригидност), апатия, депресия, социална изолация, затруднено преглъщане и говор (погрешно се диагностицира като Паркинсон).
Настъпват дегенеративни промени в над-ядрените проводни нервни пътища.
Кортико-базална дегенерация (кората на основата на главния мозък)
Проявява се с „феномен на чуждия крайник“ (използва се само едната ръка или крак), потрепване (фасцикулации) на мускулите на крайниците, усещане за парене, изтръпване, мравучкане в крайниците (парестезии), нарушен говор.
Бързо прогресираща деменция, болест на Кройцфелд-Якоб
Деменцията се влошава със седмици или месеци.
Деменция при хронични възпалителни имуномедиирани заболявания
Такива са множествена склероза, саркоидоза, системен лупус еритематодес, синдром на Сьогрен, цьолиакия.
Деменцията може бързо да се развие, но при правилно ранно лечение да се повлияе и излекува.
При епилепсия, болест на Хънтингтън и редки наследствени заболявания
Деменция може да се развие при недобре лекувана (с чести пристъпи) епилепсия и при болестта на Хънтингтън (множество хореични движения поради дегенерация на неостриални ядра, таупатия, анормално натрупване на май/тау/протеин в мозъчната тъкан), и при множество други редки наследствени заболявания.
Следтравматично мозъчно увреждане и алкохолна болест
Те довеждат до деменция поради увреждане на бялото мозъчно вещество (централни нервни проводници) и нервните клетки в мозъчната кора (т.н. корова атрофия).
Методи за диагноза на деменцията
Психолозите използват различни когнитивни (паметови) тестове. Правят се лабораторни изследвания: пълна кръвна картина, витамин В12, фолиева киселина (вит. В9), ТСХ (тиреостимулиращ хормон), С-реактивен протеин, калций в кръвта, урея, креатинин, холестерол, чернодробни ензими.
Образна диагностика: КАТ-скенер и ЯМР - ядрено-магнитен резонанс, дават данни за корова атрофия или дегенерация на бялото мозъчно вещество, хидроцефалия, кухини (лакуни) в мозъчното вещество; SPECT - еднофотонна емисионна компютърна томография, или PET (Пет) - позитронно-емисионна томография.
Лечение
Излекуване на деменциите практически не съществува, но може да се опитат средства за временно облекчение на симптомите и подобряване на начина на живот, като много важен е опитът за социализиране.
Обръща се внимание на психологична терапия от добре обучени психиатри или психотерапевти.
Опитани са множество лекарства, предимно симптоматично действащи, според стадия на болестта и различните прояви, ноотропни средства и вазодилататори.
Добър ефект имат инхибиторите на ацетилхолинестеразата (донезепил, донецепт, мемантин, галантамин, нивалин) при Болестта на Алцхаймер, Паркинсонова болест и деменцията с телца на Леви.
Антипсихотичните лекарства помагат при поведенчески разстройства - агресия, буйстване (мемантин, АКСУРА, мемигмин, и др.)
Антидепресанти, мелатонин и бензодиазепини подобряват съня, особено при болни с Алцхаймер.
Въпреки доказаният ефект на липса на витамин В12 и фолиева киселина (вит. В9) в развитие на деменцията – тяхното интензивно прибавяне не я лекува.
При нарушено хранене то да се извършва от друг човек, а при гълтателни смущения може да се наложи гастростомия (отвор на стомаха през корема).
Отложете сенилна деменция
Препоръчва се: редовно мерене на кръвно налягане, пулсова честота, проверка на кръвна захар, тиреостимулиращ хормон, да се поддържа здравословно телесно тегло, да се храним с растителни ненаситени мазнини като риба и морски дарове, и фруктова захар, да се контролират нивата на лошия холестерол (гранични стойности до 3.4 или 4.1 ммол/л), достатъчно протеини, но не прекалено месо и яйца!, млечни продукти.
Стоп на тютюнопушенето!
Умствени занимания: решаване на ребуси, пъзели.
Посещение на литературни и сценични изяви.
Социална активация (разширяване на приятелския кръг, участие в обществени прояви и събития, благотворителни кампании, развлекателни танци, игри, заучаване на нови езици, екскурзии (според финансовите възможности), а защо не и ново висше образование - има такива ентусиасти!
