Димитър Христев е завършил Медицински университет – Пловдив и е рехабилитатор-бакалавър. Създава собствен сайт physiobg.com, но активно публикува и във видеоканал Rehabilitation Plovdiv и фейсбук страницата „Физиотерапевт БГ” ЕООД. Там, освен видеодемонстрации на масажи, мануални техники и похвати, говори и за физиотерапия, рехабилитация, анатомия, физиология, неврология и други полезни теми по изключително достъпен начин. Практикува в гр. Пловдив, ул. „Тодор Александров“, 7, тел. 0898 66 34 79.

Ако обаче на оперирания крайник е поставена шина, много ясно, че не трябва да се движите, допълва Димитър Христев. Дали ще е гипсова или под някаква друга форма, поставената шина е средство, с което лекарят се стреми да ви обездвижи за определен срок. И ако не сте получили указания веднага след операцията, би трябвало на контролния преглед, който ви се полага обикновено на 12-я, 14-я ден (тогава се премахват всички шевове или половината, през един ако раната зараства по-бавно), да получите отговор на въпроса „трябва ли да се движа или не трябва да се движа“.

Ако не започнете раздвижване, болката, сковаността и отокът ще останат по-дълго, което може да прерасне в контрактура

По-удачният, по-същественият, по-важният въпрос е дали е нужно да ви се прави рехабилитация. Подчертавам това, защото съществува едно неразбиране не само сред обикновените хора, но дори и в нашите среди в какво всъщност се изразява рехабилитацията. В смисъл, че дори според някои лекари рехабилитацията включва основно електропроцедури и т.н. Всъщност самият процес на рехабилитация в конкретния случай се изразява в това вие да започнете да се раздвижвате. Така че питайте: „Трябва ли да започна да се раздвижвам и да движа определеното място?“ Ако нямате поставена шина, а „желязо“, имплант в счупената и оперирана кост, вие трябва да започнете да се движите ако не на следващия ден, поне 48 часа след операцията. Ограничаващият фактор ще е болката. Защото когато е извършена такава сериозна операция, ще има болка, ще има скованост, ще има и оток. И ако вие не започнете да се движите, тази болка, скованост и оток ще останат с вас по-дълго време. И в един момент сковаността ще прерасне в контрактура. Това означава истинско сериозно сковаване, а не просто сковаване от болката, възпалението и постоперативното ви състояние.

При т.нар. кръвна репозиция с поставяне на съвременни импланти правилният подход е ранно раздвижване

Идеята на т.нар. кръвната репозиция е именно ранно раздвижване. Кръвна репозиция означава да се разтвори вашата кожа, да се избутат настрани вашите мускули и те да бъдат разкачени и да се разрежат фасциите. Така ще се достигне до костта, в която да бъдат вложени метални елементи, които да възстановят целостта на тази кост.

Ранно раздвижване, а не ранно натоварване. Каква е разликата?

Да речем, че сте си счупили крак или пък т.нар. голям трохантер (с този термин се обозначава изпъкналата кост на зоната, която разговорно наричаме хълбок). И, разбира се, при операцията ви поставят имплант. В тази връзка отбелязвам, че съвременните импланти осигуряват ранно раздвижване. Но ако ортопедът прецени – може и ранно обременяване. С други думи, да започне да се стъпва на крака. Това е по преценка на ортопеда, пак казвам. Но според класификациите, които се използват, когато става въпрос за травматизъм, обикновено обременяването с една добра остеосинтеза (тип имобилизация, която значително съкращава времето за заздравяване) е възможно да започне доста рано след операцията.

Раздвижването, движението ще ви предпази от усложнения като дълбока венозна тромбоза и постоперативна скованост

А също и от възможността да се развие т.нар. комплексен регионален болков синдром (много сериозно състояние). Но със сигурност операцията и „железата“, поставени във вашите кости не са сложени там, за да покажат колко велик е докторът; не са там, за да имате една прекрасна рентгенова снимка. Те са поставени там от вашия лекар, за да започнете вие да се движите. Освен ако няма някакви ограничаващи фактори, които са възникнали или по време на операцията, или заради самото състояние, в което се намирате. Но това ще ви бъде съобщено от вашия лекар и за да е сигурен той, че няма да се движите, вероятно ще заложи някаква шина или друга форма на имобилизация, която да обездвижи най-близката до фрактурата става. Така че при кръвна репозиция, при поставяне на импланти във вашето тяло, които възстановяват целостта на костите, ранното раздвижване, почти моменталното раздвижване и ранното мобилизиране и обременяване, са жизнено важни.

Преди години, преди да имаме тези съвременни решения за долните крайници, при фрактура през големия трохантер, т.е. фрактура на шийката на бедрената кост, това са били счупвания, от които се умира. И са умирали огромен брой от хората. Също така огромен брой от пострадалите по време на Първата световна война от фрактури на долния крайник също са умирали. Счупването на голяма кост на долния крайник се е водило началото на края за доста от възрастните хора. И дори в наши дни е много по-вероятно да умрете от счупване на долен крайник или усложненията, които възникват (възможност за тромбоза, възможност за пневмония, възможност за инфекция, обездвижване, залежаване и т.н.), отколкото да умрете от рак. Поне такава е статистиката, която аз съм чел досега, всеки може да провери за себе си дали е така. Но в крайна сметка, ако са ви оперирали, започвайте да се раздвижвате, да се движите. Разбира се, след консултация с вашия опериращ лекар и под надзора на специалист – рехабилитатор или кинезитерапевт (физиотерапевт).