Хората се страхуват повече от слепотата, отколкото от смъртта

Последна промяна на 28 декември 2019 в 11:09 42 0

Д-р Андрей МАРИНОВ

Д-р Андрей Маринов е от най-известните офталмохирурзи в България, с извършени над 10 000 операции. Професионалния му път започва от Очната клиника на УМБАЛ „Александровска“. Научните му интереси и практика са в сферата на катаракталната и глаукомната хирургия, хирургия на ретината. Част е от екипа на проф. д-р Ива Петкова в Очна болница „Зора“ в столицата, от основаването й досега.

- Д-р Маринов, кои са пациентите, с които най-често се срещате във Вашата операционна?

- Най-много са операциите на катаракта (старческо перде). Това е най-често извършваната оперативна процедура не само в офталмологията, а и в хирургията като цяло, в световен мащаб и у нас. Годишно в България се извършват над 40 000 такива операции и ежедневно – в нашата болница. Благодарение на апаратурата и новите технологии, с които разполагаме, можем да бъдем прецизни до съвършенство. Пациентите се прибират вкъщи още същия ден, а зрението им се възстановява много бързо. Разбира се, ако нямат други очни заболявания.

- Рутинна ли е операцията на перде?

- Според тълковния речник думата „рутина“ означава опитност, обиграност. Второто значение е „шаблон“. Ако говорим за опита на хирурга при тази манипулация – да, при извършени десетки хиляди еднотипни движения, няма как да не придобиеш опитност. Не съм съгласен, че е шаблон. Спомням си представянето на един от апаратите в нашата болница – лазера, който използваме в операциите на перде. Мотото му беше: „Операция на катаракта – уникална, както човешкото око“. Няма две еднакви очи. Няма и две еднакви операции. В нашата специалност отдавна работим персонализирана медицина. При всяка операция на перде много важен е предварителният разговор с пациента, неговите нужди и очаквания.
Преди да стигнем до операционната, ние трябва да направим няколко много важни предварителни стъпки. На първо място е разговорът с пациента. Трябва да знаем какъв е неговият бит – какво работи, дали работи, дали повече гледа телевизия, или чете, шофира ли, или шие гоблени. Защо ни е това? Защото е важно всеки човек за какво ползва зрението си и какво зрение ще му е необходимо след операцията. Важно е дали носи очила, или те го дразнят и не иска да живее с тях. Този разговор е много важен и съветвам всички пациенти да зададат спокойно своите въпроси на лекаря си, защото тази операция се извършва веднъж в живота и няма връщане назад. След този разговор ние преценяме какъв подход да използваме.
Често оперираме и пациенти с глаукома, за да постигнем по-добър контрол над вътреочното налягане.

- Колко видове операции на перде съществуват?

- Вярвам, че Вашите читатели знаят, но искам още веднъж да напомня - единственото лечение на катаракта е хирургичното. Няма измислено вълшебно хапче, хранителна добавка, или нещо друго, което да премахне вече възникналото перде. Пердето се оперира, когато започне да ви пречи. Когато не виждате добре, цветовете са мътни, образите – размазани, очилата не помагат, очите са чувствителни към светлината. Колкото повече се чака, толкова повече зрението се влошава. Хирургичното лечение на катарактата се състои в премахването на помътнялата леща и заменянето й с изкуствена. Има два типа операции за премахване на катарактата, като златният стандарт е т.нар. факоемулсификация – раздробяване и изсмукване на лещата с ултразвуков наконечник. Наконечникът е с диаметър на игла. Прави се малък разрез, около 2 мм, през който се поставя изкуствената леща. Най-съвременният подход при операцията на катаракта е използването на т.нар. фемтосекунден лазер. Той се използва за първия етап от операцията - извършването на разрезите. Те се правят от лазера, без хирургът да докосва окото. Подобна точност не е постижима от нито един хирург в света. Преди това апаратурата сканира окото на пациента, изработва специална „карта“, по която се движи лазерът. Това е изцяло компютъризиран, автоматизиран процес. Хирургът се намесва само при поставянето на изкуствената леща. В нашата болница имаме такъв апарат и тази операция е сред най-предпочитаните от пациентите ни. Същевременно с пердето можем да решим и други проблеми на пациента – да премахнем далекогледство, късогледство или астигматизъм. Това постигаме както с лазера, така и с изкуствените лещи, които се изчисляват и поръчват индивидуално спрямо всеки човек.

- Притесняват ли се хората от операцията?

- Да, притесняват се и е нормално. Притесняват се най-вече заради факта, че като чуят думата „операция“ си представят пълна упойка, разрези, шевове, тежък болничен престой. Това не е така. Процедурата за премахване на перде продължава около 30 минути, като през цялото време пациентът е в съзнание. Това е най-благодатната операция в офталмологията, защото възстановява зрението и го прави дори по-добро. Пациентите са много благодарни и всички споделят, че ако са знаели, че за толкова кратко време ще имат толкова добро зрение, нямаше да чакат толкова, преди да се оперират.

- Преди година станахте известен, че върнахте зрението на мъж, който прогледна с око, ослепяло преди 43 години. Какви чувства пораждат у Вас такива успехи?

- Мъжът беше от едно девинско село, казва се Ялдъз. Дясното му око беше сляпо от бомбичка, с която си играел като дете. Разчиташе само на лявото, но то се увреди от оклузия на централна ретинна артерия и той ослепя напълно. Когато го доведоха за преглед прецених, че няма шанс за лявото око, но пък можем да направим нещо с дясното, макар да не е работило повече от 40 години. Операцията беше успешна, той прогледна. Не успяхме да възстановим зрението изцяло, но той различава образи, може да се обслужва сам. Наистина беше рядък случай в практиката ми и винаги ще го помня. Удовлетворен съм най-вече, когато мога да помогна на моите пациенти. Беше много благодарен, споделяше, че е живял в пълна тъмнина три месеца и е щастлив, че отново може да вижда светлината. Ще цитирам едно американско проучване за страховете на човека, продължило над 10 години. То установява, че хората се страхуват на първо място – от слепота. На второ са онкозаболяванията, и едва на трето място – страхът от смъртта. След дълги години сред пациентите бих добавил също, че те се притесняват да не тежат на близките си с влошеното си зрение. Това е водещият им мотив да търсят навреме лекарска помощ.