Имунна защита срещу коронавируса

Последна промяна на 25 февруари 2021 в 09:28 104 0

Все още безспорните научни факти за имунитета срещу ковид-19 са твърде малко – както за постинфекциозния, така и за постваксиналния имунитет. Много от изказваните мнения се опират предимно на теоретични постановки, а други са почти спекулативни.

Един от основните обсъждани въпроси е за продължителността на имунитета, придобит след преболедуване или след ваксинация. Към момента не е ясно и какво ниво на антителата осигурява защитата на организма – т.нар. защитен титър.

Доказано е, че при повечето преболедували от ковид-19 нивото на антителата намалява постепенно. В тази връзка е било установено също, че коронавирусът има способност да потиска функцията на имунокомпетентните клетки, които могат да изработват антитела за по-продължително време. Затова в момента активно се проучва въпросът колко бързо антителата започват да изчезват от организма на преболедувалите. В тази връзка антитела са били откривани при средно 80% от преболедувалите в периода 6-8 месеца след първите симптоми на заболяването.

Способност да изработват антитела в организма притежават т.нар. имунокомпетентни B-клетки.Те се формират от клетки-предшественици в костния мозък. Главната функция на В клетките е да синтезират антитела срещу специфични антигени. Всяка В-клетка след активиране притежава уникален В-клетъчен рецептор на повърхността си, който е специфичен и свързва конкретния антиген.

Другите клетки, които участват в имунния отговор, са т.н. Т-клетки. Те са от много съществено значение за т.нар. клетъчен имунитет. При циркулацията си в организма те сканират за клетъчни аномалии и инфекции и участват в почти всички реакции на придобития имунен отговор.

Един от въпросите за имунитета срещу Covid-19, който поражда и най-много спорове, е дали човешкият организъм може да изработва дългосрочен имунитет срещу коронавируса. Това е много важно да се знае, за да може да бъде изготвена правилна стратегия за ваксинацията и да бъде отговорено на въпроса може ли да се изгради в течение на времето т.нар. колективен имунитет. Първите наблюдения от този тип в някои европейски страни показват, че по естествен път (без ваксинация) едва ли е възможно да се формира колективен имунитет.

Друг твърде съществен въпрос, който също търси отговор, е дали имунитетът бързо „забравя“ коронавируса. За да се отговори на този въпрос са изследвани пациенти, прекарали ковид -19 в различни клинични форми – безсимптомна, лека или тежка. При това са изследвани кръвни проби, в които е определяно нивото на антителата, както и на Т- и В-имунокомпетентните клетки. Установено е, че в първите дни след оздравяването антитела са били откривани примерно при 75-85% от пациентите, като при това тяхното количество е било приблизително еднакво при тези с леки и тежки форми. Това е било доста неочакван резултат, тъй при други изследвания е била установена пряка връзка между тежестта на симптомите и концентрацията на антителата. Освен това при неголяма група пациенти с тежка форма на заболяването въобще не са били установени антитела. Обяснение на този факт до момента липсва и изясняването му е от изключително важно значение за прогнозата на заболяването.

Изследванията относно промяната на концентрацията на антителата с течение на времето установяват, че антителата срещу ковид-19 осигуряват временна защита срещу заболяването. При някои пациенти само няколко месеца след заразяването вече не са били откривани антитела. Според тези изследвания наличието на антитела продължава поне пет месеца, а според други само два месеца и половина. Смята се, че два месеца е минималната продължителност, но това не е валидно за всички преболедували. При хората, които са прекарали болестта в лека форма или безсимптомно, антителата са се задържали значително по-кратко време, отколкото при пациентите с изявена симптоматика на заболяването.
Получаваните противоречиви резултати при различни изследвания показват, че са абсолютно необходими наблюдения за по-продължителен период от време и на по-големи групи пациенти, както относно постинфекциозния, така и спрямо придобивания постваксинален имунитет. Очаква се такива изследвания да изяснят защо при някои преболедували имунитетът изчезва бързо, при други се запазва с течение на времето, а при трети имунният отговор се оказва блокиран.