Изкуството да старееш

Последна промяна на 10 октомври 2020 в 10:31 107 0

Начинът, по който изминаваш житейския си път, умението да превъзмогваш многобройните спънки и препятствия в живота, французите са издигали в ранг на изкуство. Да старееш е част от изкуството да живееш и то не по-малко от него изисква известно старание и определена нагласа.

„Остарявайте достолепни като катедрали, а не като износени галоши“. За да не остане тази крилата фраза само като красиво пожелание, са впрегнали усилия, знания и компетентности плеяда учени от редица области на науката – медицина, психология, социални науки. Установено е, че всеки остарява по своему и в различни години на живота си. Това също важи и за поколенията.

Така поколенията преди нас са посрещали по-примирено и по-мъдро този последен етап на съществуването. Днес все повече ставаме жертва на страхове, тревоги, притеснения, щом осъзнаем, че сме навлезли в старостта. Тази негативна нагласа се подклажда в немалка степен от социалния натиск, който ни обгръща от всякъде – реклами, медии и пр., въздигащи в култ младостта с присъщите й качества. Тези качества, които повече или по-малко вече са в дефицит в напредналата възраст, най-високо се котират не само на пазара на труда, но и в личния живот. Такава е тенденцията, наложена от съвременното общество – индивидуалистично, утилитарно, вторачено в материалното преуспяване. усещането за остаряване, свързано с редица загуби и упадък, силно ни потиска. Но то не рядко е съпроводено и от едно яростно чувство на съпротива, защото нещо важно вътре в нас си остава младо и не ще да остарява! Това е нашият дух. Това може би е израз на засилената с възрастта духовност, която умно ни води към мъдрост и примирие, към спокойствие и равновесие.

С годините се променя повече или по-малко външността. Тялото променя контури, тегло и това често се преживява болезнено, особено от жените. Въпреки че само преди десетилетия жена след 50-те и повече години коренно е променяла начина си на живот и мястото си в обществото със статуса си на пенсионерка и баба с внуци. Тя с достойнство преминава във фалангата на матроните.

Това обикновено е съпроводено с отказ от обществени изяви (освен на битово ниво, в квартала и пр.), а често и от личен емоционален живот, ограничен предимно в обсега на семейния кръг.

Не твърде отдавна на корицата на сп. „Пари мач“ бе публикувана фотографията на световноизвестната кинозвезда Шарън Стоун с разголен бюст и с висок ток на стройните си крака, която заявява: „Аз съм на 50 години. Е, и какво от това?“ Ослепително красива и горда с изваяното си тяло, тя предизвикала, според анкета, всред жени на нейната възраст двойствено отношение: от една страна завист и скръб, че не изглеждат като нея, но от друга – радост и възхита, че и на тази възраст една жена е все така, дори и повече красива, с овладяно самочувствие на жизнения си опит и зрял поглед.

„Да превърнем времето в съюзник, а не във враг!“ Такъв е девизът на редица учени – психолози, психиатри, геронтолози, социал-психолози. Те обосновават в трудовете си и чрез професионалната си практика, че остаряването може да бъде и благоприятен етап в живота, че то е стъпка към повече автентичност и мъдрост. Да не пренебрегваме обаче и грижите си към тялото, за да съхраним по-дълго неговия тонус и подвижност. Остаряването, твърдят те, много зависи от самите нас, как го възприемаме, с какви нагласи и с какви грижи, за да го превърнем в апотеоз на всичко преживяно, изработено, постигнато през активната фаза на живота.

Според една анкета, проведена във Франция по този повод, французите се чувстват остарели около 65-тата си годишнина. От друга страна най-благоприятният период за самочувствието им, смятат те, бил някъде от 60-тата до 70-тата годишнина. Тогава се правела равносметка предимно относно плюсовете – семейство, професионален и обществен живот и пр.

„Колкото повече остаряваме - твърди К.Г. Юнг, учен, ученик на Фройд, - толкова повече опознаваме и усвояваме вътрешните си ресурси. Нашият вътрешен живот, истинското ни Аз, добива по-голяма стойност“. Не са редки случаите, когато с възрастта някои мъже и жени стават по-привлекателни – по-одухотворени, облагородени. Многобройни са примерите, когато надарени творци в областта на науката и изкуството придобиват световна слава в напреднала възраст.

Учените геронтолози особено подчертават значението на социалното общуване, на приятелски връзки, на нестихващия интерес към всичко, което ни заобикаля и най-вече към нови активности, които ни увличат и забавляват: градинарство, ръкоделие, лек спорт, изкуство. Млад режисьор на един любителски театрален колектив от възрастни участници споделя: „Никога не съм очаквал да срещна толкова искрено възторжени, ентусиазирани актьори като тези, сякаш са на тийнейджърска възраст!“

Известната писателка и учен-геронтолог Мари дьо Хензел особено залага на емоционалния живот на възрастните хора. „Не си внушавайте, че силната емоционална връзка, любовта, сексът са непременно свързани с младост и хубост“. За тях възраст няма. Еротиката, сексът - набляга тя - са могъщ мотор на живота.“

Известно е, че едно от универсално валидните условия за съхраняването на добро здраве си остава храната. Много е писано и се знае за това, че трябва да се предпочитат зеленчуците и плодовете, рибата, ядките и пр. Важно е обаче намаляването на нейното количество. Едно от обясненията за многобройните столетници, живущи на остров Окинава, Япония, е, че те са свеждали храната си до 1500 калории дневно. Едно американско изследване доказва, че намаляването с около 30% на приема на калории при храненето на маймуни е довело до по-дълъг живот в добро здраве.

Но има нещо изключително интересно, което играе важна роля за чувството за щастие на дълголетниците от Окинава. Това е традиционният култ към взаимопомощ („юмару“). Тя всеотдайно е насочена към близки, познати и непознати. И още – култивирането на постоянни връзки между поколенията, тяхното взаимно интегриране и подпомагане. Всичко това позволява на възрастните да се чувстват полезни, уважавани. Те предават своя опит на младите, някои приемат „внуци на заем“, други подпомагат подрастващи със затруднения…

Една приятелка в напреднала възраст и със скромни доходи прие в малкия си апартамент наемателка студентка-чужденка. Установиха се отлично отношения, почти роднински. И може би именно в това се състои светлата страна на остаряването – щастливото усещане да бъдеш някакъв вид опора, източник на опит, с букета на качества, присъщи на старостта – мъдрост, толерантност, доброжелателство, готовност, според силите, да помагаш, да бъдеш полезен – все качества, заради които можем да бъдем уважавани и обичани. За една усмихната старост!