Кога е възможен пробив във ваксинацията срещу коронавируса


Болест : ковид-19

Последна промяна на 02 септември 2021 в 00:01 72 0

Когато човек е със завършен курс на ваксинация и въпреки това е се зарази с коронавирус, това се определя като пробив във ваксинацията, т.е. вирусът успява да пробие имунната защита, изградена след ваксинацията. Какви могат да бъдат възможните причини за това?

На първо място е известно , че никой от производителите на ваксини срещу ковид-19 не обещава стопроцентова защита.
Вероятността от заразяване с коронавирус след ваксинация зависи в значителна степен и от нивото на имунния отговор на организма, който се проявява индивидуално и има своите особености. Поради такива индивидуални особености на имунната система някои хора не реагират на ваксината срещу ковид-19 и остават възприемчиви към инфекцията, поради това че не са изработили имунен отговор. Стандартната доза за тях може да се окаже недостатъчна или обратно, прекомерна. Но това са сравнително редки случаи.

Имунният отговор към ковид-19 сред ваксинация се характеризира с определена динамика както по отношение на неговия интензитет, така и относно неговата продължителност. Имунната защита след ваксинация намалява с течение на времето, което е естествен процес. Изчерпаната имунна защита също може да е причина за пробив във ваксинацията. Този процес започва да се наблюдава обикновено 6 месеца след нея. Това може да бъде проследявано чрез количествено определяне на антителата към коронавируса. Тестовете за тази цел вече са приравнени към единен международен стандарт, определени са също и препоръчителни стойности, които показват степента на защитеност. Така например ниво под 33.8 единици показва липса на антитела, над 130 – достатъчно ниво след преболедуване, а ниво над 200 единици е очаквано количество на антителата след втората доза от ваксинацията .

Друг много съществен въпрос е колко добре са спазени протоколите за съхранение на ваксината и колко стриктно е било нейното съхранение при всички етапи на доставката и по правилата на т.н. студена верига – от мястото на депониране на ваксината до потребителя. Известно е, че РНК-ваксините срещу ковид-19 по принцип са термолабилни и, ако не е спазено горното условие при тяхното транспортиране и съхранение, ваксинацията може да се окаже неефективна. Поради това такива лица е възможно да боледуват, въпреки че формално те са ваксинирани. По отношение на изискванията за съхранение предимство имат ваксините на Джонсън и АстраЗенека, които могат да се съхраняват в продължение на месеци в обикновен хладилник при температури между 2 и 8 градуса. Ваксината на Пфайзер изисква много ниска температура – минус 70 градуса, но нови изследвания сочат, че и при температура от минус 25 до минус 15 градуса ваксината остава стабилна в продължение на две седмици. Ваксината на Moderna пък трябва да се съхранява при температура от минус 20 градуса.

Друга възможна причина за пробив във ваксинацията е ситуация, подобна на сегашната, когато сред населението масово се разпространяват варианти с висока инфекциозност, като Делта например. Голямата инфекциозна доза е в състояние да преодолее дори добре оформена имунна защита. Но заболяването в такива случаи ще протече в лека форма и ще бъдат избегнати сериозни последици. Различните варианти на вируса се отличават по своята инфекциозност, вкл. по своята способност да преодоляват имунната бариера. Затова и разпространението им става с различна скорост. Сред население, където няма ваксинация и не се спазват другите предпазни мерки, носителят на първоначалния вариант на коронавируса може да зарази средно двама души, носителят на варианта Делта може да зарази средно четирима. Затова вариантът Делта понастоящем практически измества първоначалния вариант.

Новите варианти на коронавируса възникват в хода на епидемията по време на размножаване на вируса в милиарди и милиарди копия. В това отношение ваксинацията има за задача не само да предпази колкото може повече хора от заразяване, но и да предотврати появата на нови по-инфекциозни варианти на вируса.

По последни данни от наблюдения върху ефективността на РНК-ваксините в Израел, ваксините на Пфайзер и Модерна са давали почти пълна защита (над 90%) срещу заразяване с първоначалния вариант на вируса, но що се отнася до Делта-варианта, степента на защита е била доста по-ниска – около 40 %. Но на практика, ако човек е бил ваксиниран с пълен курс, то вероятността да се зарази при контакт с носител на Делта-варианта е два и повече пъти по ниска, отколкото ако човек не е бил ваксиниран. На пръв поглед това изглежда като сравнително ниска степен на защита срещу заразяване с Делта-варианта, но тази оценка се променя съществено, ако се вземе предвид факта, че ваксините осигуряват защита от тежко протичане на болестта с Делта-варианта - с 90% намалява вероятността от попадане в болница и практически напълно се предотвратява смъртният изход, т.е. пробив на Делта варианта е възможен при около 60% от ваксинираните, но този пробив бързо бива блокиран от организма без сериозни последствия. Освен това, когато човек е ваксиниран и впоследствие се е заразил с Делта-варианта, той е в значителна степен по-слабо заразен за околните, тъй като отделя твърде по-малко вирусни частици в сравнение с неваксинирания човек.

Като обобщим горните данни, ще стане ясно, че даже и при 50% ефективност на ваксините срещу Делта варианта вероятността за заразяване сред ваксинираните е два пъти по-ниска, отколкото при неваксинираните. От друга страна вероятността ваксинираните да заразят околните е също два пъти по-ниска.

Виж още за: