Кои са полезните за здравето бактерии

Последна промяна на 14 август 2019 в 16:50 22 0

Цял свят живее в нас
Организмът на всеки човек нормално е населен от големи популации микроорганизми, които са му присъщи и представляват неговата т.н. нормална микробна флора. Тези микроорганизми имат много важна роля в поддържане на биологичното равновесие в организма. Те обитават кожата и лигавиците на носната и устната кухина, гълтача, горните дихателни пътища, конюнктивата, дебелото черво и долните части на пикочно-половия тракт.

Проучвания установяват, че човешкият организъм се населява от около 10 на 14 степен микроорганизми или на една човешка клетка се падат 10 микроорганизми, повечето от които се намират в дебелото черво. Науката отделя все по-голямо внимание на изучаването на бактериалната екосистема на човека, защото в много голяма степен състоянията на болест и здраве зависят от нея. Разбира се, понятието „нормална микробна флора“ е условно, защото на практика безусловно патогенни микроорганизми няма. При условията на имунен дефицит някои от тези микроорганизми могат също да придобият патогенни свойства и да причинят заболяване.
Множество различни фактори могат да доведат до нарушаване на баланса на нормалната микробна флора – явление, често наричано дисбактериоза, и това да доведе до възникването на различни болестни състояния. Преодоляването на този нарушен баланс представлява важен медицински проблем. Затова притежаването на здравна грамотност относно значението на нормалната микробна флора за здравето има важно значение.

Храненето е важно за добрата микрофлора
Нарушаването на състава на нормалната микробна флора може да бъде предизвикано от небалансирано хранене - при прекомерна консумация на въглехидратни храни, включително изкуствени подсладители и „подобрители“ на хранителните продукти с химическа природа.
Полезните бактерии в червата трябва да са поне 85% от цялата многообразна бактериална екосистема там, а бактериите с патогенен потенциал – 15%. Балансът в тази система може да бъде нарушен от различни фактори – небалансирано хранене с излишък на въглехидрати в храната, антибиотично лечение, продължително приемане на стероидни препарати, стрес.

Кисело мляко и кисело зеле са гаранция за здраве
Приемането на някои видове хранителни продукти в значителна степен благоприятства баланса на нормалната микробна флора. Това са т.н. ферментирали храни. На първо място това са киселото мляко и киселото зеле. Сам по себе си ферментационният процес е изключително благоприятен за развитието на полезните бактерии.

Различни видове фeрментирали храни са на почит различните страни по света. Така например кимчи е традиционно корейско ястие от ферментирали зеленчуци, основно зеле, но с много добавени подправки. Широко известна е и ферментиралата млечна напитка кефир, чийто вкус е като на киселото мляко. Друг ферментирал хранителен продукт е темпе, който се произвежда от естествено ферментирали соеви зърна. Той съдържа всички основни аминокиселини и е пълен източник на растителен протеин.

Някои плодове и зеленчуци също са изключително полезни за развитието на полезните бактерии – банани, артишок, аспержи, копър, чесън, ябълки, зеле, лук. Някои от тези храни, които са по-малко познати на хората от нашите географски ширини, трябва да се включват в храненето постепенно, на малки порции, за да се предотврати настъпването на рязка промяна в чревната микрофлора.

Анибиотиците
Много често екологичният баланс на микрофлората се нарушава и при приема на антибиотици, които елиминират полезните бактерии. Когато това се случи, човек започва да употребява по-голямо количество калории, което води до увеличение на телесната маса, независимо от хранителния режим. Освен това микроорганизмите в червата взаимодействат с хормоните, които регулират апетита – грелин и лептин.
Препоръчително е, когато се налага прием на антибиотик, да се вземе паралелно противогъбичен (антимикотичен) медикамент. Добре е да се хапва повече кисело мляко в този период.
В днешно време, освен ферментиралите храни, които поддържат баланса на нормалната микробна флора, се използват и т.н. пробиотични препарати,които съдържат различни комбинации от полезни бактерии. Най-често се препоръчват след лечение с антибиотици, при което се нарушава балансът на нормалната микробна флора. Необходимо е приемането им поне за две седмици след приключване на антибиотичното лечение. За възстановяване на баланса на нормалната микробна флора са необходими седмици, даже и месеци.

По принцип приемането на пробиотиците се препоръчва да става сутрин, тъй като тогава киселинността в стомашно-чревния тракт е най-ниска и това дава възможност микроорганизмите в пробиотиците да оцелеят, преминавайки през него и тяхната ефективност да не бъде сведена до нула. Поради същата причина при приемането на пробиотиците трябва да се избягват храни с по-висока киселинност - сокове, бира, сладки напитки.
Масираната реклама на пробиотичните препарати създава у хората илюзия, че разлика между отделните препарати от пробиотици на практика липсва и те могат да се приемат като част от самолечението, без никакви уговорки. Това въобще не е така. И в този случай е необходима консултация с подготвен в това отношение лекар, за да бъде подбран пробиотик, който да съдържа подходящите за индивидуалния случай микроорганизми, в зависимост от състоянието на нормалната микробна флора в червата. Това е част от набиращата популярност „персонализирана медицина“. Експериментални изследвания установиха, че лечението с пробиотици задължително трябва да бъде адаптирано строго индивидуално, а не да се прилага радикално без такава преценка. За съжаление изследванията по този въпрос са все още малобройни и без достатъчна доказателствена стойност.

Щастието идва от…стомаха
В работата на нервната система и главния мозък важна функция има серотонинът. Почти 95% от него се изработва в червата и за този процес е много важно там да съществува баланс на нормалната микробна флора. Оказва се, колкото и странно да е, че бактериите също имат отношение към нашето настроение.

Кожата също представлява важна част от бактериалната екосистема на човека
На всеки квадратен сантиметър от кожата се намират около 100 хиляди бактериални клетки. В състава на тази внушителна популация влизат около 300 вида микроорганизми.