Дестилатът от лавровишната - лавровишновата вода (Аква лауроцераза), има болкоуспокояващ, спазмолитичен, седативен и апетитовъзбуждащ ефект, потиска кашлицата. Поставя се в сиропи. Лавровишната също спада към семейство Розацея, но семената не се консумират (богати са на цианиди!) Ядат ги някои птици. Лавровишната се отглежда у нас като градинско растение или расте като подлес в Странджа и Средна Стара планина.

България е райска градина и изобилства с такива плодове: праскови, нектарини, кайсии, зарзали, череши, вишни, сливи, бадеми, дрян. Слабо калорични са и съдържат много микро- и макро елементи, необходими за правилната обмяна на веществата.

Зарзалата е дива кайсия. Ядката в костилката е сладка и ядлива.
Кокосовият орех също е костилков плод на кокосовата палма. Съдържа вкусна ароматна вода и богата сърцевина, използвана в кулинарията. Съдържа полезни мазнини, витамини от групата В, калий и фосфор.
Маслините също са костилков плод, но се разглеждат в семейство Маслинови, за разлика от гореописаните костилкови, които са в семейство Розоцветни. Маслините съдържат 11-15% мазнини, 74% от които е олеиновата киселина, съдържат и витамин Е, желязо, мед, калций и натрий, олеуропеин в пресните плодове (със силно антиоксидантно действие, олеанова киселина (предпазва черния дроб), а кверцетинът понижава високото кръвно налягане. Тирозол се съдържа в маслиновия зехтин и предпазва сърцето от заболяване.

От ботаническа гледна точка Кашу също спада към костилковите плодове, а не към ядковите, защото суровият плод представлява малка ябълка - жълта или червена, от която се правят сокове. Под ябълчицата има твърда бъбрековидна двойна черупка, която се маха, за да се извади ядката. Кашу принадлежи към семейство Смрадликови.

„Суровото“ кашу, което купуваме от магазина, фактически не е сурово. То е обработено чрез печене или на пара, защото зелената черупка на семето кашу съдържа силно токсична лепкава смола, наречена урушиол. Същият химикал се съдържа и в отровния бръшлян, която при допир с незащитена кожа предизвиква химическо изгаряне, мехури, болезнени алергични обриви.

Шамфъстъкът расте на гроздове. Спада към семейство смрадликови. Обвит е в мека червеникава външна обвивка, която се маха и която крие твърдата костилка.

Орехът също е костилков плод, но е в семейство Орехови.
Индийският орех е семето на няколко вида вечнозелени дървета от рода Myristica, растящи в тропиците на Югоизточна Азия и Австралия, като най-пълноценно е това, растящо в индонезийските острови Банда, и в Гренада - от Карибите. В готварството се използва изсушената кора на костилката и самата ядка. В индийската кухня орехчето се използва за сладкиши, а в европейската – за картофени и месни ястия, супи, сосове, и печива. Етеричното масло на индийското орехче се използва в парфюмерията и фармацията, за сиропи (напр. за Кока-кола), напитки, сладкиши, сиропи за кашлица, за пасти за зъби, за болести на нервната и храносмилателна система. Миристицинът в това масло има халюциногенно действие.
Трябва да се знае, че плодовете на дивата череша (гурупла) и на японската вишна (сакурата) не се ядат, защото са токсични.

Месестата част на костилковите плодове (праскови, кайсии, зарзали, сливи, череши, вишни) са истински суперхрани! Разглеждат се основно 10 ползи:

1. Богати са на антиоксиданти: те осигуряват борбата с т.н. свободни радикали за предпазване от сърдечни заболявания, рак и диабет. Особено богати са нектарините на витамин С.

2. Богати са на фибри. Те подпомагат храносмилането, предотвратяват запека. Особено ценни тук са сините сливи. Поддържат нормална микрофлора, укрепват имунната система, подобряват и засилват сърцето, понижават кръвното налягане, контролират нивата на холестерола, оздравяват кожата (антиоксидантите се борят със свободните радикали и забавят процесите на стареене, осигуряват свеж вид).

3. Съдържат много витамини: А, В, С, К. Бетакаротинът, който придава оранжевия цвят на кайсиите, прасковите, зарзалите, жълтите сливи и череши се превръща във витамин А - необходим за зрението.
Витамини В са необходими за централна и периферна нервна система, витамин С - за имунитет и против възпаление, витамин К – за добро кръвосъсирване, заздравява костите, забавя развитието на остеопорозата.

4. Подобряват зрението: съдържат много антиоксиданти и полифеноли, витамин А, а бета-каротинът и витамин С – предотвратяват макулната дегенерация.

5. Микроелементите, които съдържат в себе си, имат ключова работа за човешкото здраве:
- Желязо (костилковите плодове са най-богати с него) - то служи за пренос на кислород с кръвта и предотвратяване на анемия;
- Цинк - подпомага имунната система и клетъчния метаболизъм;
- Мед - участва в образуване на червени кръвни телца и е необходим за нервната система;
- Манган – важен е за костната структура и метаболизма;
- Бор – подпомага усвояването на калция и заздравяването на костите;
- Молибден - активира ензими, които разграждат вредните сулфити и предотвратяват натрупване на токсини;
- Селен – той е силен антиоксидант, необходим за щитовидната жлеза;
- Никел – подпомага усвояването на желязото и активира ензимите за храносмилане;
- Флуор - укрепва зъбния емайл и костите.

6. Костилковите плодове съдържат макроелементите: калий, магнезий и натрий.
Калий - това е най-изобилният минерал в костилковите плодове. Регулира кръвното налягане, поддържа водния баланс и регулира работата на сърцето и мускулите. Да не се консумира от болни от сърдечна аритмия и такива, употребяващи К-задържащи диуретици (напр. Спиронолактон, Диуретидин, Триампур и др.).
Магнезият е в по-умерени количества. Изобилства особено в сините сливи и в кайсиите. Той успокоява нервната система, преодолява крампите и е добър енергиен източник, дава сила.
Натрий е в изключително ниски стойности - това прави костилковите плодове идеални за хора със задръжка на вода, отоци и с високо кръвно налягане.
В 100 грама костилкови плодове се съдържат:
Кайсии – 259 мг калий, 11 мг магнезий, 1 мг натрий;
Праскови: 190 мг калий, 9 мг магнезий, 0 мг натрий;
Сливи - 157 мг калий, 7 мг магнезий, 0 мг натрий.
7. Костилковите плодове подобряват имунитета чрез антиоксидантите и витамин С.
8. Диета с костилкови плодове е подходяща за отслабване: имат ниско калорично съдържание и много фибри.
9. Вишната като плод или сок облекчава болките при артрит, редуцира пикочната киселина при подагра, подобрява съня поради голямото съдържание на мелатонин. Вишновите листа и дръжки (по-малко на черешите) като отвара се използват като добър диуретик, имат жлъчогонно действие.
10. Дряновият плод и отвара от дрянови листа имат силно запичащо действие при диарии и стомашно-чревно разстройство.

Внимавайте с ядките на костилковите плодове! Те съдържат съединението амигдалин, наричан Витамин В17, което след консумация се разгражда до циановодород (цианид), който след неконтролируема консумация може да е опасно отровен. Особено горчивите сурови кайсиеви ядки! Зрелите сладки ядки да се консумират умерено след изсушаване или изпичане!
Цианидът блокира възможността на клетките да използват кислород. Настъпва т.н. клетъчно задушаване, което поразява най-бързо сърцето и мозъка. Началните симптоми са: главоболие, гадене, учестено дишане, ускорен пулс, слабост и треперене на мускулите, чувство на тревожност и безпокойство. Тежките симптоми са: цианоза (посиняване) на устни и кожа, рязко спадане на кръвното налягане, загуба на съзнание или кома, гърчове, остра дихателна недостатъчност (бавно и повърхностно дишане), сърдечен арест (спиране на сърцето). При такъв случай веднага в Бърза помощ! Правят се антидоти: Хидроксокобаламин (Цианокит), Дикобалтов едетам (Келоцианор), Сулфурни донори (Натриев тиосулфат). Метхемоглобин-генериращи средства „примамват“ цианида далеч от клетките – инжектира се Натриев нитрит или се вдишва Амил нитрит. Цианидът се свързва с метхемоглобина и освобождава жизнено важни клетъчни ензими за сърцето и мозъка.
Да не се разчита при отравяне с цианиди на историческия мит, че захарта неутрализира цианкалия! Да, Григорий Распутин се спасява в 1916г. от отравяне – цианкалият бил поставен в сладка торта: карбонилните групи на глюкозата образуват с цианида цианохидрини, но това е предварителна химическа реакция в продукта. Попадне ли в организма цианидът – глюкозата не помага! Да споменем и че обикновената трапезна захар (захарозата) няма такива карбонилни групи, каквито има глюкозата! Нейната реакция е много бавна, а цианидът блокира дишането и сърцето за минути!