Ларингит


Болест : ларингит

Последна промяна на 23 януари 2019 в 10:35 160 0

През студеното време на годината гласът изисква особени грижи, защото гласните струни са особено чувствителни към настинката, преохлаждането, влажността на въздуха. Затова трябва да се отнасяме към тях много внимателно, като не забравяме някои важни правила.
Обикновено настинката без температура – просто хремата или „падналият глас” – не са основание да ни дадат болничен. В работата се налага да говорим с колегите и началството, да звъним по телефона, а понякога дори да се изявяваме пред аудитория. Особено страдат в подобна ситуация педагозите, журналистите, артистите и всички онези, чиято дейност е свързана с постоянно и повишено натоварване на гласа. Точно те най-лесно могат да си „заработят” професионалното заболяване на гласните струни – ларингит.
При простуда всичко действа неблагоприятно на гласа – от хремата той заглъхва и се налага да говорим по-силно от нормалното, пренапрягайки гласните струни, кашлицата раздразва гърлото, а стичащите се в него секрети предизвикват възпаление. Ето няколко прости правила за тази ситуация.

1. Мълчанието е по-добро от шепненето. Ако гласът ви е паднал, най-доброто за него е мълчанието. Не мислете, че говорейки шепнешком, ще запазите гласните си струни. Това ги кара да се трудят с още по-голямо усилие.
2. По-малко емоции. Старайте се да говорите по-тихо и спокойно. Не повишавайте тон: ако в речта ви преобладават високите и резки звуци, с времето върху струните се появяват мазолести израстъци – възли.Те са голямо препятствие за нормалното звучене на гласа.
3. Сменяйте интонацията. Разнообразното модулиране на гласа значително украсява речта и и придава изразителност и емоционална окраска. Монотонната реч не влияе добре на състоянието на гласа. А ако не ви слушат както трябва, ще се наложи да „повишавате тона”. При това струните още повече се напрягат и гласът губи звучност.
4. Започнете да говорите при издишане. Иначе може да не ви стигне въздух, за да завършите фразата, а струните ще се пренапрегнат, компенсирайки този недостатък. Когато белият дроб се изпълни с въздух, гласът произнася думите звучно и плавно. Силата на гласа зависи от дейността на долните дихателни органи – белия дроб, бронхите и трахеята. Неумението да контролираме дишането често води до тяхното заболяване.
5. Организирайте си почивка. Ползвайте всяка възможност за това. В обедната почивка например намерете време за 5-10 минути мълчание.
6. Ограничете говоренето по телефона. Лекарите са открили, че той изморява гласните струни много по-силно от прякото общуване.
7. Старайте се, дори ако сте на работа, да осигурите лечение за гърлото. Сложете в чантата си противовъзпалителни таблетки и пастили, а още по-добре – флакон с дезинфекциращ разтвор. Идеалният вариант ще е, ако на всеки един-два часа обработвате гърлото с антибактериален (фурацилин, йоден или разтвор с морска сол) и противовъзпалителен (настойка от прополис, невен, сок от алое) разтвор, като ги редувате.
8. След приключване на работния ден не бързайте веднага да си тръгвате. Преди да излезете от топлото помещение дайте възможност на струните да „изстинат” и да дойдат на себе си. След 15-20 минути гласовият апарат се успокоява и е подготвен за въздействието на студения влажен въздух. Въпреки това навън говорете колкото можете по-малко, особено ако е студено.


Прости правила за всички

А какво да правим, ако гласът е слаб по природа и постоянно „пада”, дори и да сте здрави?
Може да ползвате следното упражнение: Опитайте да произнесете фразата: „Трябва да говорим не с гърлото, а с носа”, разтягайки думите и бавно изпускайки въздуха през носа така, че гласът да звучи гадничко. Упражнението трябва да се прави сутрин и вечер, може да се повтори и през деня – то чудесно сваля натоварването от гласните струни.
Сутрин веднага след събуждане направете гаргара на гърлото с чаша преварена, леко топла вода. Това помага да се премахнат натрупаните върху лигавиците на гърлото и гръкляна плаки, но не нарушава здравословната микрофлора, която ги обитава и е много важна за нормалната работа на струните.
Освен това трябва да се научим да дишаме с диафрагмата. За да имате при дишане винаги запас от въздух, старайте се при вдишване да изпълните с него не само гръдния кош, повдигайки горните ребра, но и част от коремната кухина, раздвижвайки долните ребра, стените на корема и диафрагмата – преградката между гръдната и коремната кухини. Ако не става, опитайте просто да „подишате с корем”, като при вдишване коремът се напълва с въздух, а при издишване – се изпуска. Това е т.нар.диафрагмено дишане, особено полезно за жените. Диафрагмата регулира налягането под гласните струни, за да не им се налага да се пренапрягат.

За ползата от „мученето”

Обикновено лекарите съветват да усвоим няколко упражнения, за да укрепим гласа си.
1. При малко поет въздух произнесете протяжно съгласните звуци ”м” или „н”. Насочете въздуха нагоре, към носната кухина. От двете страни на носа сложете пръстите на ръцете. Под тях трябва да усетите вибриране.
2. Повтаряйте на нос думите „дон-н-н” или „бом-м-м”. Постарайте се звукът да резонира чак в областта на горната устна и в двете ноздри.
3. На следващия етап, издишвайки въздуха, протяжно произнасяйте цели срички: „ми-ми-ми”, „мо-мо-мо”, „ма-ма-ма”, „ни-на-но”, „би-ба-бо”. После, ползвайки звуците „м” или „н”, можете да изпълните на нос цели мелодии.
Всички тези упражнения са само начални елементи за поставяне на гласа. Но при редовни занимания те са способни да подобрят звученето му.