С падането на температурите и мрачното време по-често се случва да изпадаме в мрачни настроения. Струва ни се, че късметът ни напуска и сякаш всичко се обръща срещу нас. Свикнали сме да определяме подобни пропадания като депресия. Но сигурни ли сме, че знаем всичко, свързано с това състояние? Най-популярните факти и за степента на тяхната истина, са няколко:
Депресията се проявява най-често през студените зимни месеци. И все по-трудно се справяме с нея. Все още не е напълно изследвана, но най-елементарното обяснение е липсата на достатъчно светлина. Депресията е повалила много известни личности – Уинстън Чърчил, Ърнест Хемингуей, Емил Зола, Харисън Форд, Елтън Джон. Списъкът може да продължи, но с относителна точност, защото тази болест е „най-замаскираното” зло – кой може със сигурност да каже, дали бръснатата глава е израз на собствена ексцентричност, или е израз на депресия например. Тя започва да напомня за себе си по най-неочакван начин – може да имитира сърдечен пристъп, резки емоционални промени, неврози, меланхолия. Казват, че съществува от около две столетия и е една от т.нар. болести на цивилизацията. Но всъщност от меланхолия страдал и еврейският цар Саул, а Хипократ я определял като „натрупана черна жлъчка в мозъка”. Медицинският термин произлиза от гръцката дума depression – потискане. В развитите страни от депресия страдат до 30 на сто от жените и около 15 на сто от мъжете. Германски учени твърдят, че причина е еманципацията. Върху жените се стоварва най-голямата отговорност – и в семейството, и в работата. Но те невинаги получават заслуженото признание – съпругът мълчи, началникът – също, в един момент всичко постигнато губи смисъл. Особено се засилват потиснатите настроения в условия на пандемия, затворени за продължително време в къщи, изолацията от непосредствено социално общуване и страхът от опасността.
Според една теория склонността към депресията е заложена още в ембрионалното развитие – генетично или от стрес на майката през бременността. Психоаналитиците твърдят, че в зряла възраст тя е огледало на детството – недостатъчна родителска любов, жестоки физически наказания, сексуално малтретиране… През зимата организмът произвежда повече мелатонин, а той командва съня и бодърстването. Този хормон е продукт на епифизата – жлеза с вътрешна секреция, придатък на хипофизата. Но да се набеди само той за толкова много промени в организма, е неточно. Много изследвания показват, че по-важна роля има т.нар. предфронтален кортекс- онази част от мозъчната кора, от която зависи цялостният ни поглед към света. Голяма е колкото човешка длан и е разделена на две части – дясната управлява отрицателните емоции, а лявата – положителните. Предполага се, че темпераментът зависи от превеса на една от тях.
Депресията има много „превъплъщения”.
Безсъние. Понякога то е единственият симптом на депресията, но – много упорит. Събуждате се рано, не сте отпочинали. Случва се най-активното ви време да е около полунощ, след това си лягате уморени, но не заспивате. Какво може да ви заблуди? Претовареност в работата, неприятности през деня. Но, ако безсънието продължава и без тях, значи ви трябва консултация с лекар.
Главоболие. Появява се най-често сутрин или нощем – без видима причина. Усещанията са различни – парене, мравучкане, стягане на главата като в обръч. Обезболяващите почти не помагат. Какво може да ви заблуди? Това главоболие често се смята за мигрена.
Фобии. Пристъпите на страх идват най-често вечер или рано сутринта. Боите се, че сте болни от рак, че ви чака инфаркт, или инсулт, че смъртта отдавна ви е нарочила за жертва. Понякога осъзнавате, че това са необосновани страхове, но успокоението е за кратко. Пристъпите на паника могат да ви намерят в автобуса, в къщи, на работа. Какво може да ви заблуди? Единствено собственият ви мозък, който да не осъзнава, че веднага трябва да се консултирате с лекар.
Лицеви болки. Приличат на невралгичните. Най-често са в слепоочията или долната челюст. Понякога са съпроводени от усещане за неестествено дразнеща грапавост на езика. Какво може да ви заблуди? Съмнение за невралгия или зъбобол.
Кардиалия. Сърцебиене, парене или студ в гърдите, болки в сърдечната област – така изглежда този вид депресия. Електрокардиограмите показват съвсем точно, че няма сърдечно заболяване. Лекарствата могат да намалят болката ,но обикновено не я премахват. Какво може да ви заблуди? Съмнения за инфаркт или гръдна жаба.
Коремен синдром. Като че ли всичко в тази област се е объркало – чувствате болка, тежест, понякога парене, гадене, разстройството се редува със запек. Какво може да ви заблуди? Съмнение за апендисит, хранително отравяне или възпаление на жлъчката.
Артроза. Болките могат да бъдат навсякъде по тялото. Силни са, а рентгенът не показва никакви поражения на нервите и ставите. Какво може да ви заблуди? Съмнения за ставни заболявания или мускулни болки.
Синдромът Сиси. Той стои извън „класацията в жанра” – болният не е унил, не бездейства. Напротив – работи до пълна изнемога. Названието на синдрома идва от съпругата на австро-унгарския император Франц Йосиф І императрица Сиси, която напразно се опитвала да се бори с болестта чрез активност и спорт. Тези хора винаги са много ангажирани, нямат свободно време но зад тази фасада и зад общо взето успешната им кариера ,се крият мъка и отчаяние. Какво може да ви заблуди? Мисълта, че сте отявлен работохолик, а не болен от депресия.
Лечението се извършва с антидепресанти. За съжаление, някои от тях водят до привикване. За други се предполага, че замаскирват „браздата”, издълбана от болестта, а след време тя се връща отново – пак там, с по-голяма сила. Много от антидепресантите обаче водят до бързи подобрения. Помагат и различни психотерапии, алтернативни методи на йога, медитация, рефлекторен масаж на ходилата, акупунктура. В много северни страни болниците имат специални отделения за светлинна терапия, защото хората с депресия там са много повече. Светлината е нужна при всички случаи. Така мозъкът си въобразява, че се радва на слънцето и потиска образуването на мелатонин.
