Едно от най-опасните заболявания, които наводненията може да докарат на пострадалите, е
Вирусен хепатит А.
Съществуват някои, макар и не постоянни признаци, по които може да бъде различен от останалите първични вирусни хепатити. Най-често той започва остро и внезапно. Първите му симптоми са сходни с тези на грипа - повишена температура, главоболие, мускулни болки, общо неразположение. За щастие хепатит А протича по-леко и бързо. Смъртността при него е много ниска (0,4 %) и той не води до хронифициране на заболяването и до чернодробна цироза. Хепатит А има по-къс инкубационен период - от две до шест седмици. Предава се почти изключително по орално-фекален път — от човек на човек или чрез замърсена храна, вода и т.н.
Заболяването започва с гaдене, повръщане, тежест в дясното подребрие, отпадналост, липса на апетит. Болният се уморява лесно,а температурата му е умерено повишена. Появява се жълтеница. Склерите на очите, лигавицата на мекото небце и юздичката на езика, както и кожата на тялото пожълтяват. Урината потъмнява, а изпражненията се обезцветяват.По кожата се появява лек сърбеж или обриви, подобни на уртикарни. При децата лимфните възли на шията се увеличават.
При лечението на хепатита на болните трябва да се осигурят лек режим и диета, която следва да е богата на белтъчини и въглехидрати,а мазнините да бъдат силно ограничени. Допуска се само растително и краве масло и то в малки количества. Абсолютно е забранено пиенето на алкохол и газирани напитки. При по-тежките форми на вирусен хепатит А от диетата напълно се изключват бульоните, месните супи и сосовете. Отстраняват се също така и пържените храни и продуктите, богати на етерични масла и холестерол. Неподходящи в случая са и богатите на целулоза храни - зеле, цвекло, фасул, грах и леща.В дневното меню на болните трябва да бъдат широко застъпени лесни за усвояване сладки храни, които съдържат захароза, фруктоза, гликоза. Става дума за различните видове мармалади, конфитюри, компоти, натурални сиропи и други. Продуктите трябва да бъдат богати и на витамини С, В, А, Е, К и други. Ястията следва да съдържат достатъчно зеленчуци, а десертите - плодове. След като стане ясно, че няма опасност хепатит А да се хронифицира не е необходимо болният да спазва постелен режим. Въпреки това той трябва да остане в състояние на покой, без да полага физически усилия. В противен случай има опасност заболяването да се повтори в по-тежка форма.

Вирусен хепатит Е
Началото му е леко, съпроводено с жълтеница, липсва повишаване на температурата. Прогнозата е добра.

Бактериална дизинтерия
Източник е човекът - болен или здрав носител на заразата. Инкубационният период е от 1-2 до 7 дни. Началото е с остро повишена температура, отпадналост, липса на апетита при децата, често гадене и повръщане, болки в стомаха и особено типичното многократно изхождане на редки кашави изпражнения, болезнени позиви за ходене по голяма нужда, слуз и жилки кръв в изпражненията. Някои болни изхождат само слуз и кръв.
Прогнозата на това заболяване е добра. Профилактиката се състои в стриктно спазване на личната и обществената хигиена.

Коремен тиф
И тук източник на заразата е човекът - болен или заразоносител. Инкубационният период е от 7 до 21 дни. Започва бавно, с повишаване на температурата и неработоспособност. На седмия ден температурата вече достига 40 градуса, болният е унесен, отговаря едносрично. По тялото му се появяват червени петна, езикът му е обложен, кафеникав, гърлото е зачервено. Болният страда също така и от главоболие, упорито безсъние, запек. Появява се суха, мъчителна кашлица, съпроводена с хрипове. При възрастните болни състоянието е по-тежко и е съпроводено с обриви и белодробни проблеми.

Лечението на описаните инфекциозни заболявания изисква задължителна хоспитализация. То трябва да се провежда само от лекари специалисти.

Изключително важна е профилактиката. Препоръчва се провеждането на следните мероприятия:
1. Санитарно-хигиенен контрол в предприятията на хранителната промишленост.
2. Стриктен контрол на водоснабдяването и състоянието на канализацията, контролиране на пречиствателните станции и други.
3. Контрол на селищното устройство, събиране и унищожаване на сметта, органичните отпадъци, почистване на ями, канали, помещения, обори и други.
4. Борба с мухи,гризачи и други замърсители на околната среда.
5. Ранно откриване на заразоносителите сред рисковите контингенти чрез действен медицински контрол.
6. Висока хигиена на храненето.
7. Специфична профилактика, като за целта се използват различни ваксини.