Д-р Мариана Мандажиева е специалист по клинична алергология и УНГ-болести в МЦ „Искър“ в София и в „Аджибадем Сити Клиник Младост“. Участвала е в редица обучителни научни курсове в Швеция, Франция, Испания, Полша. Основните й научни и практически интереси са алергичен ринит, хроничен синуит с носна полипоза, хронична уртикария, медикаментозна алергия, мастоцитоза, MCAS и тежки алергични състояния, в т.ч. анафилактичен шок.

Алергията към аспирина и нестероидните противовъзпалителни медикаменти е на второ място след алергията към антибиотици

Медикаментозните реакции към аспирин най-често представляват реакции на непоносимост. Симптомите са подобни на класическа алергия. Отоци и уртикариален обрив са най-честите оплаквания.

Непоносимостта към аспирина и нестероидните противовъзпалителни медикаменти (НСПВС) протича по-тежко при пациенти с бронхиална астма и хроничен синузит с полипи. След прием на аспирин и други лекарства за болка и температура, страдащите от бронхиална астма получават астматичен пристъп, като може да възникнат и още симптоми: воднист секрет, запушване на носа, пристъпно кихане, зачервяване на очите. А точно по този начин за пръв път може да се изяви, да дебютира една астма. Такъв астматичен пристъп може никога да не се повтори, но пък може да се отключи бронхиална астма при вече съществуващ хроничен синузит с носна полипоза. Нерядко състоянието се съпровожда с уртикария и ангиоедем, провокирани от медикамента. Приемът на аспирин от страдащи от астма, полипи в носа и хроничен синузит се съпровожда със задух, хрипове, запушен нос, а понякога и изолиран оток на езика и гърлото - също характерен симптом на алергията към медикаменти.

В случая не става дума за алергия в класическия смисъл на думата, а за лекарствена непоносимост в резултат на ензимна интерференция. Не е изключено да се развият и системни симптоми, очертаващи картината на анафилаксия. Това е най-тежката, животозастрашаваща реакция на свръхчувствителност към аспирин и НСПВС - анафилактичен шок със симптоми от различни органи и системи. Наблюдава се и много силен сърбеж и дифузно зачервяване на кожата (без обриви). Болният става червен като домат в областта на главата и в горната част на гърдите. Добавят се и хемодинамични нарушения: спадане на кръвното налягане; учестяване на пулса; респираторен дистрес (това, което вече споменахме – бронхоспазъм и свирене в гърдите); гастроинтестинални прояви, като повръщане, диария; неврологични симптоми, изразяващи се в различни по тежест нарушения на съзнанието. Анафилактичните реакции по-често се срещат в случаите на алергия към аналгин, където механизмът на свръхчувствителност е наистина алергия, за разлика от непоносимостта към аспирин. Всичките тези симптоми могат да се проявят и поединично, и като комбинация от симптоми. Много е трудно да се установи причината за една лекарствена реакция, тъй като често при неразположение се приемат и антибиотици, и хранителни добавки, комбинации от лекарства за болка и температура.

При подобна реакция е добре пациентът да се върне назад във времето и да си спомни какво е приемал в изминалите 12-24 часа, какви лекарства е изпил, съветва д-р Мандажиева. И да запомни, че при реакции на свръхчувствителност към аспирин и нестероидни противовъзпалителни медикаменти времето за реакция най-често е в рамките на няколко минути до 2-6 часа. Не пренебрегвайте симптомите, съветва специалистът. Човек обикновено забравя какво му се е случило, но ако впоследствие в някой момент реши да си пийне аспирин, може в близките дни да получи по-тежка реакция. Затова е изключително важно да се посети алерголог колкото се може по-скоро, докато споменът е пресен и може да обясни какво е приемал. Още повече, че изследванията за алергия е необходимо да се проведат в рамките на 4 седмици след лекарствената реакция до 6 месеца най-късно след реакцията.

От много голямо значение са факторите, които допринасят за тежката алергична реакция. Човек може да си пие аспирин цял живот и нищо да не му се случи, но в един момент изпива чаша червено вино с аспирин или антибиотик с червено вино, и прави анафилактичен шок.
А има и хора, често приемащи аспирин след тежка тренировка за уж релаксация на мускулатурата. Някои от тях получават тежка алергична реакция, за радост в редки случаи.

По-предразположени към реакции на свръхчувствителност към такива медикаменти са хората с атопични заболявания: алергична хрема; алергия към акари; към полени; както и страдащи от неалергична астма с носна полипоза. Така че, който е алергичен, да внимава!

Да не комбинира много лекарства наведнъж! Това е най-важно.
И най-важната препоръка на специалиста е задължителна е консултация с алерголог, тъй като именно такъв специалист може да отдиференцира кой е провокиращият медикамент, особено ако пациентът приема много лекарства едновременно. Диагностиката на алергия към аспирин и към цялата група нестероидни противовъзпалителни лекарства не е лесна и се основава най-вече на клиничната картина. При непоносимост към Аспирин и НСПВС няма лабораторен метод на диагностика, нито има кожно-алергичен тест. Единствено по отношение на аналгина може да се приложи кожноалергично тестуване и един сравнително нов за България кръвен тест - ВАТ (тест за определяне на активирани базофили).

Ако в крайна сметка лечението с аспирин или друго нестероидно противовъзпалително лекарство е строго наложително, като диагностика се прилага т.нар. провокационен тест в болнична обстановка, при реанимационни условия.