Откритието на века – биотехнологичните лекарства


Болест : онкологични заболявания

Последна промяна на 27 декември 2017 в 20:31 869 0

Биотехнологичните или биоподобните лекарства заместват или допълват ефекта на натуралните човешки белтъци. Те са създадени от живи клетъчни култура. Днес с тези препарати се лекуват около 320 милиона болни по света. Вече се доказва ефективността им при злокачествени заболявания и трансплантация на органи, при жестоките автоимунни заболявания и други.
В наши дни науката и технологиите са достигнали до съвършенство в разработването на биоподобни лекарства, като т. нар. моноклонални антитела (МКА). Това е от изключителна важност, тъй като се открива голяма възможност за лечение на смъртоносни, смятани за почти нелечими досега заболявания. Не по-малко важен е фактът, че биоподобните продукти създават реална възможност за намаляване на разходите за лечение на дадено заболяване, без различия в лечебния ефект и нежелани реакции.
С голям успех днес се прилагат за лечение на различни злокачествени заболявания. Заслужава да се посочат някои от най-използваните лечебни МКА в онкологичната практика: Алтемтузумаб (хронична лимфоцитна анемия), Бавациумаб (рак на дебелото черво), Цемтузумаб (остра миелоидна левкемия), трастузумаб (при рак на гърдата), Ипилимумаб и Пембролизумаб Кейтруда (при напреднал меланом, Цетиксимаб (рак на главата и врата), Афатиниб (при плоскоклетъчен карцином на белия дроб), Нинтеданиб (при недребноклетъчен рак на белия дроб) и други.
Антитуморните МКА са насочени към различни механизми на образуване на ракови тумори. Ето защо за всеки вид рак има съответно специфично за него МКА. С голям успех в онкологията с лечебна цел се използват т. нар. имунолипозоми (липозом – мастно клъбце в протоплазмата на клетката). Те представляват липозоми, натоварени с противотуморни лекарства, които се свързват с тумор – специфичните МКА – насочени към определени злокачествени клетки. Имунолипозомите са с голямо приложение, тъй като имат прицелно доставяне в туморната клетка не само на противотуморни лекарства, но и на гени, потискащи съответния тумор. Що се касае до спецификата на някои от цитираните лекарства трябва да посочим, че Пембролизумаб представлява адаптирано към човека МКА, което премахва блокирането на антитуморната имунна реакция на болния организъм. Афагинаб пък значително забавя развитието на рака на белия дроб и подобрява контрола върху произтичащите от заболяването симптоми – кашлица и задух.
Друго направление, в което използването на МКА има все по-голямо развитие са автоимунните заболявания. Натрупани са вече достатъчно данни, които позволяват да се приеме, че МКА Инфликсимаб, Адалимумаб са ефективни в лечението на ревматоидния артрит, болестта на Кроон и улцерозния колит. Пак при заболяване на костната система – остеропорозата ефективен се оказал препаратът Денозумаб. При бъбречните трансплантации от голямо значение са МКА Базиликсимаб и Дакризумаб, които предотвратяват отхвърлянето на присадения орган.
Много активно през последните години започна използването на МКА в имунотерапията на алергичните заболявания. МКА Омализунаб вече успешно се използва в терапията на бронхиалната астма и на алергичния сезонен ринит.
Голям брой такива антитела вече са одобрени за приложение от Агенцията по храните и лекарствата на САЩ. До сега официално са регистрирани и разрешени за употреба (не малко и в ЕС) над 30 МКА.
Цитираните по-горе медикаменти са с т. нар. международни непатентни имена. Различните фирми, закупили патента за тяхното производство, обаче ги продават под различни търговски имена.