Пиенето без нужда на имуностимуланти крие сериозна опасност от автоимунни заболявания

Последна промяна на 10 April 2024 в 18:38 241 0

Клиничната фармакогенетика изучава наследствените фактори, определящи индивидуалните особености в действието на лекарствените вещества върху човешкия организъм.


Основно понятие и негова роля, които се изучават в клиничната фармакогенетика, е т. нар. Генетичен полиморфизъм. Той е често срещан биологичен феномен и се манифестира чрез различията в ензимната активност на лекарства-метаболизиращите ензими или чрез различия в рецепторните структури, определящи ефекта на лекарствените средства.
Генетичния полиморфизъм обуславя появата на индивидуални особености във фармакокинетиката и фармакодинамиката на лекарствата. Генетично обусловените особености в кинетиката най-често са свързани с полиморфизъм на ензимните системи, отговорни за метаболизирането на лекарствата. Индивидуалните разлики в активността на тези лекарства-метаболизиращи ензими определят индивидуалните различия в размера на плазмените концентрации при прилагането на едно и същи лекарство в една и съща доза, но на различно хора. Генетичният полиморфизъм във фармакодинамиката на лекарствата се приема за клинично значим, когато се наблюдава сред повече от 1% от дадено поколение.

Имунофармакология
Имунната система на всеки отделен организъм играе огромна роля особено при лечение на инфекции, ракови заболявания, алергични болести и други. Затова при лечението на много заболявания се прилагат модификатори на биологичния отговор на заболелия организъм, известни като имуномодулатори. В по-тесен смисъл към имуномодулаторите се отнасят имуностимулаторите и имуносупресорите.

Имуностимуланти
Те стимулират функцията на т. нар. имунокомпетентни клетки (лимфоцити, моноцити, неутрофили, на секретираните от тях фактори (имуноглобулини, цитокини, хемокини) серумни протеини. Най-общите им показания включват състояния на намалена имунна реактивност, дължащи се на инфекции от бактериален или вирусен произход, ракови заболявания, множествена склероза и много други.
Имуностимулантите се отличават с висока имуногенност и сравнително често причиняват алергични нежелани реакции. В последно време в нашата страна се появи нещо като мода. Не малко самозвани „специалисти”, главно от търговски съображения разбира се, препоръчват във всички средства за масова информация профилактика с имуностимуланти. Това особено касае малките деца и възрастните хора. Никой обаче не разкрива факта, че при нормално състояние на имунната система въвеждането без нужда на имуностимуланти крие сериозна опасност от предизвикване особено опасните автоимунни заболявания. Ето защо тези препарати трябва да се прилагат само от лекари и то само след доказан имунен дефицит, т. е. отслабване на имунните реакции.

Имуносупресори
Те потискат имунния отговор на организма на различни равнища до постигане на придобита имунна толерантност. Имуносупресивната терапия е за потискане на реакцията на отхвърляне при органна трансплантация, при автоимунни заболявания и други. Тази терапия обаче е свързана с повишен риск от възникване на нежелани реакции – вторични инфекции, стомашно-чревен дискомфорт, периферни отоци, промени в артериалното налягане, главоболие, анемия и други.

Хронофармакология (фактори, повлияващи лекарствения ефект)

В светлината на съвременните познания за денонощните (циркадните) ритми, влиянието им върху развитието на болестните процеси се изучава и във фармакотерапията. Доказано е, че голяма част от лечебните средства упражняват своето въздействие в зависимост от времето на приложението им. С този въпрос се занимава обособеният дял от хронобиологията – хронофармакологията. Доказано е, че една и съща доза от дадено лекарство през деня и през нощта може да варира в лечебния или токсичния си ефект до няколко десетки пъти. Механизмите на това явление са вече сравнително добре проучени. На първо място то се дължи на денонощните колебания в скоростта и ефективността на всмукването в храносмилателния тракт на приетите през устата лекарства. Второ – разграждането и инактивирането им зависят от ензимни системи, чиято активност също показва циркадни ритми. Трето – елиминирането на лекарствата, най-вече през бъбреците, също е различно по сила през деня и през нощта. Накрая – обектите на въздействие (таргентните тъкани и органи) проявяват денонощни колебания в чувствителността си към лекарствата, което се обуславя от промени в броя и активността на специфичните рецептори в клетъчните мембрани и в интензивността на синтез на вътрешно клетъчни ензими и медиатори.

Типичен пример за съобразяване с хронофармакологичните особености е прилагането на антиастматичните средства. Тъй като функционалните възможности на белия дроб и на организма намаляват през нощта, се създават условия за развиване на тежки астматични пристъпи. Ето защо в практиката се прилага даването на болния вечер на медикамент от групата на теофилина (разширяващ бронхите), като търговското му име и нас е „Тео-тард”.

Друго заболяване, при което се наблюдават денонощни изменения, това е хипертонията. Установено е, че най-високи стойности на кръвното налягане се получават в ранните сутрешни часове 3,5 – 4 часа, когато най-често настъпват и мозъчни и сърдечни инциденти. Това се нарича синдром на нощно повишаване на кръвното налягане. За предотвратяване на този синдром вечерно време преди лягане трябва да се вземат антихипертензивни средства със забавено действие. За лечение на самото заболяване хипертония се препоръчва вземането сутрин на препарати от групата на калциевите антагонисти или бетаблокери.

Науката е установила също така, че болките се понасят трудно нощем, а най-леко в ранните следобедни часове. Подобно е и въздействието на болкоуспокояващите средства и на упойките. Например, упойка, поставена от зъболекар, има по-дълго и по-силно действие сутрин, отколкото вечерта, а в ранния следобед действа 2-3 пъти по-дълго отколкото в утрото или през нощта. Известно е също така, че максималната продукция на надбъбречните хормони – глюкокортикостероидите, се наблюдава сутрин, а минималната – през нощта. Ето защо при провеждане на лечение с тях преди обед се дават максимални дози, като в зависимост от заболяването цялата дневна доза може да се дава сутрин или две трети от дозата да се дава сутрин, а една трета - следобед. Също през нощта базалната киселинност на стомаха е по-висока, отколкото през деня. Съвременните антикиселинни средства – т. нар. Н2 блокери също трябва да се прилагат вечер и то в по-големи дози.

Независимо от факта, че хронобиологичните данни при отделните хора са различни, съществуват и някои общоизвестни правила:

Местните упойки въздействат в часовете на ранния следобед два пъти по-дълго, отколкото сутринта или през нощта

Сърдечен инфаркт – опасността за неговото получаване е по-голяма в ранните утринни часове. Затова се препоръчва профилактично вечер преди лягане да се вземат лекарства с продължително и забавено действие, които евентуално биха предотвратили настъпването му.

Алергии – лекарствата, ефективни в тази област, действат по-силно през деня. При бронхиална астма се препоръчва предотвратяване на пристъпите също чрез вечерно вземане на подходящ препарат.

Стомашни и дуоденални язви – профилактично трябва вечер да се вземат антиацидни средства.