Подобреният контрол на диабета увеличава живота


Болест : диабет

Последна промяна на 24 август 2019 в 08:02 48 0

Интересен факт е, че средната продължителност на живота сред хората с диабет тип 2 се е увеличила спрямо останалата част от населението. Основните причини за това са подобреният контрол над заболяването в следствие на напредъка на медицината, както и че тези пациенти полагат повече грижи за здравето си в сравнение с цялото население. Независимо от отчетените положителни тенденции, остават още нерешени проблеми в областта на обучението, проследяването и най-вече в осигуряването на нужната първична профилактика за всички хора в България. Единственият начин те да бъдат разрешени е в приемането на работеща Национална диабетна програма. Това показват основните изводи от семинара на тема „Диабетът – предизвикателства и решения“, който се проведе през юли 2019 г. Сред лекторите в него бяха изтъкнати медицински специалисти като проф. Цветалина Танкова, проф. Сабина Захариева, проф. Генка Петрова, както и представители на редица пациентски организации - Българска асоциация диабет (БАД), Национална асоциация на децата с диабет (НАДД), „Живот без диабет“ и „Авигея Шама“.


Предиабетното състояние е обратимо

Проф. Ц. Танкова
Диабетът е глобален проблем, пред който са изправени всички държави в света. Диабетиците в България са над 500 хиляди, а около 38% дори не подозират, че са носители на болестта, съобщи проф. Цветалина Танкова, ръководител на Катедрата по ендокринология в Медицинския университет – София, и обясни още: „Човек не скача от напълно здрав в диабет, минава през междинно състояние, което се нарича състояние на предиабет. По света има над 350 млн. души с предиабет - близо над 7% от населението между 20-79 г. в света.
Много пъти хората, които са с предиабет, казват: „Нали нямам диабет, като се разболея от диабет ще мисля.“ Предиабетът не е безобидно състояние, не е само измерение на кръвната захар, той може да прогресира в диабет, той е много сериозно сърдечносъдово рисково състояние. Има хора, които и по време на предиабетната фаза имат усложнения като при диабет – увреждане на очите, на нервите, бъбреците, инфаркти, инсулти. Затова трябва да предприемаме някакви мерки. Хем е много диабетът, хем е много предиабетът и в немалък процент не е диагностициран.
По света се попълват въпросници. Ние имаме финландски, валидиран в България. Въпросите са 8 - много елементарни, не са затрудняващи. За Европа рисковият индекс над 15 крие риск от развитие на диабет, а за България е 12. Всеки, който има сбор от точките над 12, има риск от диабет. Който има сбор над 10 има риск и от предиабет, и от диабет. Ако индексът е над 12, трябва да се направят лабораторни изследвания. Няма нищо страшно в тези изследвания. На базата на тези изследвания установяваме – тези хора са здрави, тези имат диабет или предиабет.
Ако се намесим, то може да премине не към диабет, а към здраве.
Как можем да се намесим – с пропагандиране за промяна на начина на живот - по-здравословно хранене, по-сериозна физическа активност, имаме възможност и с медикаменти да въздействаме. Това е единственият етап, в който можем да върнем нещата в правилната посока. Т .е. на предизвикателството диабет можем да се намесим в един по-ранен етап, да профилактираме“, разказа в лекцията си проф. Танкова.

Проф. Г. Петрова
Медицината у нас е спечелила 1 година повече живот за пациентите с диабет

Според различни научни изследвания понижаването на гликирания хемоглобин с 1% води до намаляване на риска от развитие на усложнения с 12 до над 40 %, а оттам и до снижаване на разходите за лечението им, каза проф. Генка Петрова, ръководител на Катедрата по „Организация и икономика на фармацията“ в Медицинския университет в София.

Проф. С. Захариева

Специалистите са категорични: необходима е национална диабетна програма
Решението на проблемите, както за България, така и за останалия свят, е в обединяване усилията на всички – пациенти, лекари, бизнес институции и приемане на национален план за действие.
Нужно е да се създаде и приложи на практика Национална диабетна програма, категорична е проф. Сабина Захариева, председател на Експертния борд по ендокринология към МЗ. Според нея в този документ трябва да се заложат мерки за повишаване на знанията на пациентите и обществото за диабета и рисковите фактори за хроничните заболявания, както и за оптимизиране на грижите за хората с диабет.
Очакваните резултати от прилагането на подобна програма ще са повишаване здравната култура на хората и промяна в начина им на живот, спестяване на разходи на здравната система и обществото за лечение и осигуряване на повече години живот с добро качество.