При Ковид не е тревожна температурата, а сатурацията - нивото на кислорода в кръвта

Д-р Мохамед Алибраим от Спешна помощ - София:
Болест : Ковид

Последна промяна на 15 януари 2021 в 22:17 723 0

Д-р Мохамед Алибрахим (47) е роден в гр. Алепо, Сирия. Завършва медицина във Варна с пълно отличие. Специалист по педиатрия, неонатология, пулмология, алергология и спешна медицина. Специализира и здравен мениджмънт. Дълги години работи във Варна, след което се мести в столицата. От 7 г. е редови лекар в Спешна помощ, а сега е на първа линия с борбата с Ковид-19.

- Д-р Алибрахим, пациентите, които посещавате ежедневно вкъщи не знаят кой стои зад скафандъра. Разкажете ни за себе си.

- Дойдох в България 1987 г. Много мои приятели бяха завършили тук медицина и ВМИ и бяха доволни от образованието и живота. България е близко до Сирия, и си мислих, че всяка седмица ще мога да се връщам вкъщи. Пристигах и започнах да уча езика в Института за чуждестранни студенти. Бързо усвоих български. После ме разпределиха да уча медицина във Варна.

- Имате пет специалности – бихте могли да ги упражнявате и да печелите, но вие избирате най-трудния път – лекар в Спешна помощ. Защо?

- Изключително съм удовлетворен, когато помагам на хората в най-трудния момент. Работата в Спешна помощ е тежка, но в нея е адреналинът и предизвикателството на професията. Тръгваме на адрес и не знаем какво ни чака изобщо. Ежедневно виждаме хора, на ръба между смъртта и живота, и ние сме там, за да им спасим живота.

- Когато хората разбират по акцента ви, че не сте българин, как реагират?

- Усвоих добре български, но акцентът винаги ще го има. Не крия произхода си, напротив. Когато ме питат, им казвам, че съм арабин от Сирия и се гордея, че съм арабин от Сирия! Освен това се гордея, че съм завършил медицина в България и останах. Пациентите ме приемат много добре: радват ми се и казват, че такъв лекар не ги е посещавал – любезен, шегува се с тях, но най-важното за мен е, че 95% от поставените от мен диагнози са верни. Винаги държа обратна връзка с колегите в болницата и затова знам, че диагнозата ми се потвърждава. Това много радва един лекар.
За мен е важно, че повторно викана линейка след мен няма. Ако пациентът е за стационар, обикалям с линейката, докато не му намеря място. Ако е за амбулаторно лечение, изписвам му такова и го проследявам.

- Помага ли чувството ви за хумор?

- Много. Един лекар трябва да е добър психолог. Когато видя тъга и болка в очите на пациента, започвам да се шегувам с него и да му повдигам духа с позитивни думи. Чувството за хумор е много важно в такъв момент. Когато се обаждат на 112, някои пациенти директно искат да дойде д-р Алибрахим. Това не зависи от мен и няма как да се случва винаги.

- Казахте, че не знаете кой ден сме, дали е нощ или ден, единствено помните датите, заради дежурствата. Поне веднъж съжалихте ли, че напуснахте спокойната работа във Варна и дойдохте в София?

- В интерес на истината много ми липсва морето. Все пак над 20 г. живях във Варна. Но нито за минута не съжалявам, че приех предизвикателството в Спешна помощ.

- Какво е положението с Ковид-19 в страните от Близкия изток? Никой не говори за Ковид-19 в другите страни, освен за САЩ и ЕС, като че ли с тях светът приключва.

- В Сирия и в другите арабски страни не се правят PCR тестове. Ковид-19 се диагностицира само по симптомите. Което ще рече, че има страшно много болни, просто не се води статистиката. Официалните числа, които излизат в медиите, са минимални и абсолютно нереални.
Втората причина, поради която не се говори много за Ковид-19 в Близкия изток е, че там по принцип хората загиват от войната и умират от какво ли не. Здравната система в тези страни изостава, не се справя и като че ли не обръща толкова внимание на Ковид-19. Хората си боледуват, едни го прескачат, други умират, но без диагноза. Лабораториите не работят с капацитета на тези в другите страни. Болни от диабет, които са на инсулин, умират, защото нямат инсулин, който е животоспасяващ. Здравеопазването в Близкия изток куца по принцип.

- Какво бихте посъветвал заразените с Ковид-19 и онези, които вече са го прекарали?

- Най-важното при болните, които са на домашно лечение е, да наблюдават непрекъснато сатурацията (б. р. процентът кръв, обогатена с кислород в тъканите) с пулсов оксиметър, който се продава във всяка аптека. Сатурацията при това коварно заболяване е много по-важна от температурата. Ако сатурацията падне под 90, трябва незабавно да се вика линейка.
За всички е важно да имат силна психика, да не се плашат. Страхът е най-големият враг. Паниката и страхът сриват имунитета, нервната система и само вредят. Абсолютно съм привърженик на трите „Д“ – дисциплина, дистанция, дезинфекция. Чистотата не е нещо ново. Хигиената трябва да присъства принципно във всеки дом и офис.
Преболедувалите трябва да знаят, че някои симптоми ще се точат с месеци като загуба на обоняние и вкус, отпадналост, болки в гърдите.
Съветвам и тези, които са преболедували, и онези, които не са – пийте сок от нар. Яжте колкото се може повече нар и пийте сока му. Яжте червено цвекло колкото се може повече – сурово и варено, няма значение, но червеното цвекло да присъства постоянно на трапезата ви. Тези два продукта съкращават пребиваването на вирусите в организма, прочистват кръвта, извеждат токсините и засилват имунната система. Това не съм го измислил аз, а бащата на медицината Авицена

- Нещо за профилактика?

- Ще ви дам елементарна рецепта, която аз лично правя от 9 месеца, а всеки ден общувам с болни от Ковид-19. Ето днес си направих отново PCR и съм отрицателен. Жабуркайте си устата преди излизане във външната среда и след като се приберете вкъщи веднага с ябълков оцет и 1 ч. л. сол. Елементарно е. Слагате в чашка ябълков оцет колкото да се нажабуркате - приблизително 50 мл. Разбърквате със сол и хубаво жабуркате устната кухина. Който желае, може и гаргара да направи, ако сложи повечко оцет. „Пазеният Бог го пази!“

- Какъв е животът ви извън скафандъра?

- От 6 месеца почти всеки ден съм на работа и въпреки това намирам време за важните неща в живота. Малко изоставих приятелите си, но това е нормално в тези времена. Чуваме се редовно, но не се виждаме. Преди ходихме на излети, на пикник, сега вече няма такива работи, живеем по нови правила.
В малкото свободно време чета книги. Повечето медицинска литература, по-рядко художествена. Гледам и телевизия, следя новините все пак да знам какво става по света, информиран съм за всичко.

- Знам , че имате хоби - правите туршии, компоти, варите сладка, отглеждате домати....

- Да, България ме научи на тези навици. Аз съм бивш български зет. Бившата ми жена имаше село, където ходихме редовно, и там се научих да копая и да садя. Земеделската работа се превърна в хоби. Невероятно се разтоварвам, когато виждам голямо пространство, което трябва да се прекопае. Хващам лопатата и мотиката и започвам да копая. Голям фен съм на туршиите и зимнината в буркани. Мисля, че само тук в България ги правят или поне аз не съм виждал другаде.

- Какво ще пожелаете за Новата година на читателите на в. „Трета възраст“?

Най-вече здраве. Бъдете силни и не отстъпвайте на болестите. Това, което става сега с Ковид-19, е изпитание, през което трябва да преминем. Рано или късно това ще отшуми. Нека да бъдем силни и да се борим докрай с много вяра в Бога. Бог ще помогне!

Оля АЛ-АХМЕД