Профилактични мерки при грип и остри респираторни вирусни инфекции


Болест : грип

Последна промяна на 20 ноември 2019 в 07:14 429 0

Тези най-разпространени болестни състояния са неизбежен спътник на есенно-зимния период. Типичните им симптоми са хрема, кашлица, главоболие, температура, силна отпадналост. Смята се, че 40% от всички болнични листове се издават заради ОРВИ и грип. Сред децата и подрастващите тези инфекции са нещо обичайно - на всяко дете се падат по шест-седем случая на „простуда“ през годината. Това се смята за статистическа норма за децата, посещаващи детските градини и училищата.

За лечението на тези заболявания през есенно-зимния сезон отиват немалко финансови средства, особено ако се „изредат“ всички членове на семейството, което е често явление. Допълнителен сериозен проблем са и усложненията при тези заболявания – отити, бронхити, пневмониии др.
Профилактиката на тези заболявания изисква прилагането на комплекс от профилактични мерки, които включват и редица мерки от общ характер. Ето някои от тях:

Избягване на местата с голямо струпване на хора – кинотеатри, търговски центрове, дискотеки и др. Това трябва да бъде заменено с разходки на открито и спортни занимания, подходящи за зимата;
Правилно хранене. Това има важно значение за правилната работа на имунната система. Затова храната през този период трябва да е богата на белтъчини – подходящи са пилешко или говеждо филе, риба, извара, кисело-млечни продукти. Чрез тях ще бъдат набавени пълноценни белтъчини (вместо от колбаси, кренвирши и други полуфабрикати), както и най-необходимите витамини – А, D, В12 и др.;

Проветряване. Систематичното проветряване намалява концентрацията на вируси и бактерии във въздуха с 80-90%. Трябва да се проветрява по правилен начин: в продължение на 20-30 минути, като това трябва да се прави 2-3 пъти на ден;

Овлажняване на въздуха. Радиаторите и другите прибори за отопление могат да стоплят въздуха, но не и да го овлажнят. При голяма сухост на въздуха лигавицата на носоглътката често се изсушава. Това причинява не само дискомфорт, но се нарушават и функциите на местния (локален) имунитет. Защитните фактори на този имунитет (лизоцим, интерферони, имуноглобулини и др.) са активни само във влажна слузна среда, която се създава от лигавиците на носоглътката. Поради тази причина се налага въздуха да се овлажнява допълнително. Това може да стане чрез специален прибор за овлажняване на въздуха. Има и по-прост начин - чрез поставяне върху радиаторите на влажни кърпи, които трябва да се сменят, щом изсъхнат.
Овлажняване на лигавиците може да стане и чрез промиване на носа с физиологичен разтвор. Той се приготвя, като разтваряме една чаена лъжичка с връх сол (около 9 грама) в литър вода. Солеността на този разтвор е еднаква със солеността на кръвта и затова той не нарушава защитните функции на лигавиците;

Закаляване. То подобрява терморегулацията и по този начин защитава организма от преохлаждане. Закаляването трябва да се провежда постепенно, с търпение и постоянство по различни начини:
- Въздушни вани. Правят се в много добре проветрено помещение с продължителност до 3 минути;
- Енергично разтриване на тялото с влажна кърпа до усещане на топлина и зачервяване на кожата. В началото кърпата трябва да е топла (32-34 градуса), като постепенно температурата на водата се намалява до стайната.;
- Обливане на краката. Започва се със стайна температура на водата и на 10 дни температурата се понижава с 2-3 градуса. Необходимо е след процедурата краката да се разтрият със суха кърпа.
Защитна маска. Тя задължително трябва да бъде носена от болните, за да се избегне разпространяването на вирусите при кихане и кашлица. Защитата на здравите хора чрез нея не е напълно сигурно, заради сравнително голямата и пропускливост спрямо респираторните вируси. Освен това вирусът се разпространява не само чрез въздуха, а и чрез замърсените ръце – например, когато болният киха или кашля в шепата си и след това докосва различни повърхности в транспортните средства, магазини и др. Вирусите върху тези замърсени предмети се запазват до 6 дни. Затова, след като сме били на различни обществени места, не трябва да пропускаме да измием ръцете си.

Ваксинация. Всяка година в навечерието на есенно-зимния сезон СЗО издава прогностична справка за това кои грипни вируси ще бъдат актуални през този период на съответната година. На тази основа се разработват ежегодно и състава на противогрипните ваксини.

За някои рискови групи хора ваксинацията срещу грип е особено необходима, поради възможните тежки усложнения при грипна инфекция – пневмония и дихателна недостатъчност. Такива рискови групи са:
- Децата от 3 до 5 години и възрастните над 65 години;
- Страдащите от хронични сърдечносъдови заболявания;
- Болните от диабет, който силно намалява съпротивителните им възможности към инфекции;
- Хората със затлъстяване, тъй като при тях подвижността на белите дробове е намалена и оттук е по-голяма вероятността за настъпване на застойни явления в тях.

Макар и защитата от грипната ваксина да не е абсолютна във всички случаи, това не намалява ни най-малко необходимостта от ваксинация, тъй като чрез нея могат да се предотвратят тежките случаи с усложнения, както и настъпването на смъртен изход при грипна инфекции.
Ваксинацията е валидна само за предпазване от грип. Що се отнася до останалите около 300 вида други респираторни вируси няма разработени ваксини и при тях са особено важни мерките от общ характер, които разгледахме в началото на тази публикация.