Псориазисът (люспест лишей) е широко разпространено хронично рецидивиращо кожно страдание (дерматоза), проявяващо се с рязко ограничени изменения на кожата, със зачервяване, обрив и лющене (десквамация) във вид на плака, със сребристо-бели люспи, силно сърбящи, парещи. Различава се от обикновената суха кожа и се нарича ксероза. При него са засегнати и дълбоките съдове, и дълбоките епидермисни слоеве. Нарушена или по-скоро ускорена е нормалната регенерация (възстановяване) на кожните клетки и затова се образуват плаки. Ако при здрави хора възстановяването на кожните клетки настъпва за 3-4 седмици, при страдащите от псориазис това става за 3 – 7 дни и резултатът е люспене на старата кожа, която трябва да даде път на новата.
Бива няколко типа:
- плочков псориазис (Psoriasia vulgaris)
- точков, инвертен (с ярко червени лезии)
- пустулозен (с бели гнойни пъпки)
- еритродермично състояние.

По-пресните обриви са розово-червени, с надигнати ръбове, по-старите – сребристо-сиви. Плаките са с големина от няколко милиметри до сантиметри, но те може да се слеят и да заемат големи повърхности, т.н. плакатен псориазис. Ако заемат кожата на цялото тяло се нарича еритродермично състояние. Силно се влошава самочувствието на болния, изпада в депресия, избягва социални и други контакти с други хора, самоизолира се.

Причини за развитие
Това е автоимунно заболяване. Не е заразно и не се дължи на лоша хигиена!
Едни специалисти допускат, че развитието на псориазиса е полигенно (многопричинно). Други виждат наследствена предразположеност, но не означава задължително развитие. То се случва само в около 30% от случаите. Ако един родител е с псориазис, а другият не, вероятността детето да го развие спада на 10%.
Най-важни са фактори на фокална (огнищна) инфекция, като хронични синузити, фарингити, зъбни инфекции, белодробни, бъбречни, гонадни (аднекси при жените, простата при мъжете), хронични абсцеси, гнойници, акне и някои инфекции на кожата, които довеждат до нарушение на автоимунния баланс.
Провокация може да настъпи след лечение с бета-блокери, литиеви средства, антибиотици (тетрациклини), агресивни перилни препарати, суха кожа. Предразполагащи фактори са хормонални и дислипидни заболявания, като хиперлипидемия, захарен диабет, болести на щитовината жлеза. Силно влияние оказва психо-емоционалното състояние на човека.
По време на мензис псориазисът се обостря.

Плаките може да се появят на различни места на кожата, но най-често на изпъкналите места, като лакти, колене, гръб, седалищна гънка, около пъпа, половите органи, ушната мида и окосмената част на главата, ноктите, клепачите (т.н. сквамозен блефарит).

Псориатичен артрит
Предизвиква възпаление, болки, деформации на ставите. Засягат се ставичките на гръбначния стълб, пръстите на ръцете, на стъпалата, глезените, коленете. Проявяват се като всяко ревматично-подобно заболяване: болка, подуване, трудно ставане от леглото и раздвижване сутрин. При хронифициране настъпват деформации на ставите.
Болните жени усещат подобрение по време на бременност, но след раждането често се влошават. Заболяването може да се срещне и при новородени в слабинните гънки на седалището. Наричат го псориазис от пелени, но не са те причината.

Не се чешете!
Страдащият човек се стреми сам или моли близките да премахнат сърбящите плаки и люспи. Бърза да се прибере у дома, за да се разчеши. Това облекчава, но забавя възстановяването и оздравяването на кожата, удължава симптомите и отново обостря - настъпва рецидив!

Диференциална (различителна) диагноза
Псориазисът трябва да се отличи от екзема, защото симптомите и причинните фактори са общи, себореен и студов дерматит, с които също имат сходни симптоми.

Лечението е топично и общо
На мястото на проявата лечение има противовъзпалително действие и се провежда с: емолиенти, които да омекотят роговия слой на кожата: глюко-глицерол; кератолитични (олющващи): кремове със салицилова киселина, урея, полидоканол, спрей за облекчаване на сърбежа и паренето. Трябва да се ползват кремове и успокояващи шампоани само на медицинска козметика.
Общото лечение се извършва с: аналозите на вит. D, кортикостероиди, имуносупресори: метотрексат (таблетки или инжекции веднъж седмично), циклоспорин, ацитретин за активиране на кератиноцитите, апремиласт, хомеопатия, антидепресанти, психотерапия. Общото лечение да се провежда само от лекари-специалисти.
Особено ефективно е лечение с акупунктура, електро- и лазер-пунктура. Освен локално и симптоматично, това лечение има и общо имуно-модулиращ ефект. Да се провежда само от рутинирани лекари - специалисти невролози или дерматолози!

Море и слънцелечение
Ултравиолетовите лъчи имат локално кожно въздействие, а също така и модулират общите имунни процеси в организма. Имат противоалергичен ефект.

Да се избягва облъчването между 11 и 16 часа! Да не се надвишава 5-часово такова при добра предварителна подготовка. Да се използва широкоспектърен слънцезащитен крем, като мазането да се повтаря през 2 часа и след къпане и намокряне. Преди стартиране на слънцелечението люспите да се премахнат чрез кератолитични кремове. Да се избягва слънчево изгаряне - то ще активира кожната болест.

Морелечението (таласотерапия) се провежда с къпане в морска вода, ползване на морска кал (пелоидотерапия), водорасли (алготерапия), пясък (псамотерапия), луга, слънчеви лъчи, морски климат. Важен е психо-терапевтичният ефект, особено ако е в приятелска компания. Препоръчват се Бургаските (на Атанасовското езеро), Поморийските солници, Тузлата, Шабленсо езеро. Добра локация е Мъртво море.

И малко екзотика: В турския спа-курорт Кангал от няколко години се извършват процедури с живи рибки, които твърдят, че лекуват псориазис. Постоянната температура на естествения воден източник (36-37 градуса), в комплекс със съпътстващия ефект на джакузи, подпомагат за загряването и размекване на кожата. Това облекчава живущите в този естествен басейн рибки по-лесно да „обработват“ със слюнка патологичните зони. Плуват два вида рибки: едните отделят болната кожа, а другите подпомагат стерилизацията на кожата и възстановяването на болния участък. Ефектът е само симптоматичен, не е етио-пато-генетичен, т.е. не лекува причината за развитие на болестта.