Реквием за „изпитаните” рецепти

Последна промяна на 07 ноември 2019 в 07:25 107 0

Преди години, а бих казал и днес, нашият народ е имал и има странен обичай. Когато някой се разболее, особено от по-продължителна болест, той самият или негови близки тръгват от единия до другия край на селището и споделят за собствените си или на близкия човек бележки. Целта е да се открие друг болен със сходни оплаквания, който да разкаже с какво се е излекувал и ако може да помогне. Такъв бил и случаят с бялата лястовица на Йовков, превърнала се в искрица надежда, от която изстрадалите родители напразно чакали да лумне животворен огън.
В наше време историята, макар и не така драматична, се повтаря. Дали причината за това се крие в недостатъчната здравна култура на населението или в разрушената ни здравна система? Така или иначе не са малко болните, особено с хронични заболявания, които, водени от желанието да оздравеят час по-скоро или пък защото са лишени от здравните реформи да получат висококвалифицирана помощ поради липса на пари, са петимни да получат и да изпълнят всеки съвет на свои близки, комшии, събеседници от градинките и други боледуващи или боледували с подобни оплаквания. Друг е въпросът до колко е компетентен този съвет и дали се отнася до заболяването на питащите. Без да се замислят купуват назначени на друг лекарства. Последствията от подобни неразумни рискови постъпки трудно могат да се предвидят.

Защото цялата история и на древната, и на съвременната медицина учи, че се лекува не болестта, както практикуват съвременните реформатори, а болният човек. Това е така по простата причина, че една и съща болест при различните хора се проявява по различен начин. Поради това изборът на лекарство е различен за всеки болен и трябва да се съобразява както с формата и протичането на болестта, така и с индивидуалните особености на болния човек. Впрочем такова е и съвременното становище на Световната здравна организация, която проведе в Женева международна конференция на тема „Персонална медицина”.

Дори едно обикновено „простудно” заболяване протича по различни начини при различните хора. У млад и здрав организъм с добри съпротивителни сили то може да се развие като обикновена няколкодневна хрема, за лекуването на която е достатъчно да се проведат затоплящи процедури и да се дадат, ако се налага, най-обикновени лекарства против главоболие и евентуално против температура, капки за нос и т.н. При друг организъм обаче възпалението може да слезе по дихателните пътища и да се развие трахеит, бронхит. На такива болни трябва да се предписват вече отхрачващи и омекчаващи средства, включително и по-слаби химиотерапевтици при нужда. Същото простудно заболяване при хора с отслабени защитни сили (възрастни, кърмачета, току-що прекарали тежко заболяване и други) може да доведе до възпаление на белодробната тъкан, т.е. до бронхопневмония. Сега вече лекарят трябва да предпише сериозни средства, които да потиснат тежкото заболяване - антибиотици, химиотерапевтици, засилващи имунната система средства.

Още по-голяма опасност съществува, ако болните страдат от години от хронично заболяване - хипертония, стомашни язви, болни бъбреци, алергия и свръхчувствителност към някои лекарства. Да си представим примерно един възрастен болен, който преди простудното си заболяване или грипа има “болно сърце”, т.е. страда от ревматичен порок, или кардиосклероза, или пък е прекарал инфаркт и т.н. Известно е, че всеки възпалителен процес в дихателните пътища, особено в долната им част, представлява сериозна опасност за сърцето. „Болестта е в белия дроб, но опасността е в сърцето" - казваше корифеят на българската медицина академик Алекси Пухлев. Поради това, дори и при по-леки заболявания, ни учеха, че трябва да се предписват и средства, които да подпомагат работата на сърцето. Да, ама не! Клиничната пътека повелява да се лекува само едно заболяване – това, за което е постъпил човек в болница - на белия дроб. А другите?! Тогава истинските лекари правят най-различни комбинации, заради които често ги глобяват (?!) за превишаване на лимита и т.и. А болните, които не могат да се доберат до квалифицирана медицинска помощ, които живеят на стотина километри от болницата на големия град, след като в техните населени места болницата е била закрита като "нерентабилна”? Този болен, който най-често е неплатежоспособен, то естествено ще се опита да се "лекува” сам, с помощта на чужди и стари „изпитани” рецепти. А това вече крие сериозни рискове и опасности.