Ревматичните заболявания не са „бабешка болест”


Болест : ревматични заболявания

Последна промяна на 18 October 2017 в 00:14 1503 0

“Ревматолозите у нас са едни от най-дефицитните специалисти, липсват ни и добре подготвени ревматолози за извършване на едно важно изследване – ставна ехография или ултразвуково изследване на ставите. В цели области у нас няма нито един ревматолог – такива са Перник, Монтана, Кърджали, в други области пък работят само по един или двама колеги – така е в Благоевград, Кюстендил, Видин, Плевен”, посочва ревматологът от Университетска болница „Софиямед“ д-р Наталия Маринова.


ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ КЪМ ПАЦИЕНТИТЕ
- Пазете си цялата медицинска документация! Дори можете да си я ксерокопирате и да си държите за всеки случай едно здравно досие у дома. Поради факта, че още няма електронна здравна карта, ако ви поставят диагноза ревматоиден артрит, за да ви отпуснат биологична терапия от НЗОК, ще трябва да им покажете, че сте приемали 2 медикамента за по 6 месеца.
- Изисквайте и си пазете входящия номер на протоколите, когато подавате документи за лекарска комисия.

ПЪРВИ СИМПТОМИ

В началото на заболяване от ревматоиден артрит човек може да почувства неясна скованост, ставни болки, като все по-често лекарите наблюдават ставни болки без оток. Проблемът, често срещан особено при по-младите хора, е, че първоначално личните лекари ги лекуват от неясни вируси, преди да поставят точната диагноза, а първите 6 месеца са най-важни, защото тогава би могло да се спре развитието на заболяването. Заболяването стартира подмолно и когато се появи вретеновиден оток при ставата, това означава, че вече са минали от 3 до 6 месеца.
Зачервяване на очите, сълзене и дразнене от светлина може да се окажат също ранни признаци на артрит. Болестта на Бехтерев също започва с проблеми с очите.
За спондилит може да говори болка в областта на таза. За съжаление често лекарите пращат пациента за снимка на тазобедрените стави, виждат, че с тях всичко е наред и не поставят своевременно правилната диагноза.
Псориартичният артрит започва със възпалителна ставна болка със скованост и оток. Все по-често лекарите наблюдават пациенти с болестта без псориазис (какъвто обаче може да има във фамилията). Този артрит се развива изключително бързо. Може за него да сигнализира и нокътен псориазис – при него се наблюдават нокътни хлътвания (като вдлъбнатинки в нокътната плочка). Пациентът често се лекува от гъбички, затова е добре дерматолог да му направи посявка и ако се изключат гъбичките, да се помисли за диагноза артрит. Болестта псориатичен артрит изисква консултации с дерматолог и ревматолог.

НАСЛЕДСТВЕНОСТ
Ако в семейството има хора с ревматични заболявания, това трябва да е сигнал за човек, независимо от възрастта му, започне ли да чувства сутрешна скованост и болки в ставите, незабавно да потърси консултация с ревматолог (което у нас не е лесно, защото за цяла България работят едва 75 специалисти ревматолози). Болестта може да се отключи между 40 и 50 години, но при хора с фамилна обремененост това може да стане и между 18 – 25-годишна възраст.

„Бях само на 28 години, когато ме сполетя тази болест, и вече 35 години съм с нея – споделя Роза Чеглайска, председател на Асоциацията на пациентите с ревматоиден артрит АПРА. - Моето страдание ме доведе до моята мисия да помагам на хората. В днешно време да не си информиран е пагубно. Обществото ни се нуждае от повече информация за заболяванията, както и за последиците, които могат да настъпят при ненавременно диагностициране и закъсняло лечение. Това заболяване, както и другите две най-разпространени от тази група – болестта на Бехтерев и псориатичният артрит, засягат все по-често млади хора“, допълва още Роза Чеглайска.

СИТУАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ Е СРАМ ЗА РЕВМАТОЛОГИЯТА
На международните симпозиуми в днешно време се акцентира върху лечение още в началото на болестта, така че човек да не стига до инвалидизация. Това означава, че още в ранна фаза на заболяването, щом специалистът прецени, че става въпрос за бързо еволютивен артрит, да може да включи съвременната терапия с биологични лекарства, която при много пациенти стопира прогресирането на болестта. Парадоксът у нас е, че лекарите трябва да представят 2-годишна история на заболяването, за да може на пациента да бъде назначено биологично лечение, платено от Здравната каса (а увредите настъпват още в първите 6 месеца). Друга недомислица е, че от НЗОК се изисква в медицинската документация да има рентгенова снимка, което означава, че, за да си личи на снимката, човек вече трябва да е трайно увреден, защото ерозивната фаза означава точно това – инвалидизация.
Лекарите са на мнение, че когато човек се повлиява добре от една терапия, нейната смяна крие риск. Трябва да знаете, че артритът не се лекува. Терапията може да спре развитието му, т.е. дори да има подобрение, пациентът не трябва да спира лечението.

КЪДЕ Е ГРИЖАТА ЗА ПАЦИЕНТА,
питат членовете на Асоциацията на пациентите с ревматоиден артрит АПРА. И дават критиките си към съществуващата система. Когато пациент се яви на лекарска комисия, за протокола е нужна седмица. Така човек, ако е от провинцията, пак трябва да пътува. Затова от АПРА на всяка комисия раздават информирани съгласия и след това техни координатори доброволци взимат протоколите, носят ги за подпечатване и ги изпращат на пациентите. Страдащите от ревматични заболявания освен това са принудени също така да си заплащат сами редици лабораторни и образни изследвания, които са част от документацията, изисквана от Здравната каса.