Сърдечната недостатъчност засяга 64 милиона души в света , а 55% от младите българи не разпознават симптомите

Социологическо проучване показва информираността на българите за сърдечната недостатъчност

Последна промяна на 29 април 2020 в 17:48 147 0

На 27.04.2020 г., се проведе виртуален семинар за журналисти на тема „Сърдечна недостатъчност“, който е част от информационната кампания за превенция и лечение на сърдечносъдови заболявания „Сърцето помни“. Онлайн събитието се реализира от Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ) и АстраЗенека.

По време на семинара беше представена информация за симптомите, рисковите фактори за сърдечната недостатъчност, както и съвременните възможности за диагностика и лечение. Представени бяха и резултатите от национално представително социологическо проучване за заболяването, което бе проведено в средата на април т.г. сред 1000 души от цялата страна.

Доц. д-р Мария Токмакова д.м., председател на УС на ДКБ, обясни, че сърдечната недостатъчност е състояние, при което сърцето не може да изтласква достатъчно кръв, така че да задоволи метаболитните и кислородни потребности на организма. Причина за това е структурно и/или функционално нарушение, което води до намален сърдечен дебит и/или повишени налягания в сърдечните кухини при физически усилия или в покой. Тя посочи и някои от най-разпространените симптоми и признаци на сърдечната недостатъчност като задух, отоци по краката и умора, както и изразени шийни вени, хрипове в белия дроб и периферни отоци.

„За развитието на сърдечна недостатъчност допринасят заболявания като исхемична болест на сърцето, диабет, затлъстяване, миокарден инфаркт, тежко белодробно заболяване, сънна апнея и др. Пациентите с тези здравословни проблеми са с повишен риск от развитие на сърдечна недостатъчност.“, обобщи доц. Токмакова.

„За диагностицирането на сърдечната недостатъчност се използват различни възможности като най-утвърденият е ехокардиографията. Тя може да покаже потенциалните причини за заболяването, като преживян миокарден инфаркт или клапна сърдечна болест и е основен метод за проследяване на болни със СН“, сподели още доц. Токмакова.

Проф. д-р Пламен Гацов д.м., председател на работната група по сърдечна недостатъчност на ДКБ, съобщи, че близо 64 милиона души в света са диагностицирани със сърдечна недостатъчност, което я определя като глобална пандемия и причина № 1 за хоспитализация на хора на възраст над 65 години. Статистиката показва, че до 5 години от поставянето на диагнозата близо половината пациенти ще починат вследствие на заболяването.

„В България близо 170 000 души страдат от сърдечна недостатъчност, а 90 000 са хоспитализациите с такава причина. Тревожен факт е и повторният прием в рамките на година за 17% от тази пациенти“, поясни проф. Гацов. Според него сърдечната недостатъчност е съпроводена и с много други съпътстващи заболявания. Така например, тя се установява при над 40% от пациентите с хронично бъбречно заболяване (ХБЗ), а захарен диабет тип 2 имат между 20 и 40% от хоспитализираните поради сърдечна недостатъчност.

„Данните сочат, че сърдечната недостатъчност е животозастрашаваща колкото най-честите видове рак при мъжете (на простата и пикочния мехур) и при жените (на млечната жлеза). Независимо от това през последното десетилетие се наблюдава макар и слабо понижение на смъртността вследствие на това сърдечно усложнение.“, смята проф. Гацов.

Йоана Ангелова от социологическа агенция „Естат“ представи данни от проведеното през април т.г. национално представителното проучване, според което 21% от всички пълнолетни българи имат личен или косвен опит с диагнозата сърдечна недостатъчност. Изключително малко (2%) са хората, които споделят, че никога не са чували за сърдечна недостатъчност, като българите на възраст до 29 години най-често не знаят нищо по темата, следвани от живеещите в малки градове и села.

Симптомите на сърдечната недостатъчност, като недостиг на въздух, лесна умора и/или подути глезени, се разпознават като характерни за заболяването от 61% от всички пълнолетни българи. Същевременно, резултатите по възрастови групи показват съществено непознаване на симптоматиката сред най-младите – едва 45% от тях вярват, че описанието отговаря на диагнозата сърдечна недостатъчност, а не на белодробно заболяване (42%).

Според 42% от запитаните сърдечната недостатъчност влошава качеството на живот в по-голяма степен отколкото диабета (24%), повишеното кръвно налягане (17%) и артрита (6%). Заплахите, които сърдечната недостатъчност носи, са най-добре осъзнати от хората на възраст до 29 години, както и от живеещите в столицата.

Голяма част от българите (81%) биха се обърнали директно към кардиолог, ако им трябва информация по отношение на сърдечната недостатъчност. 11,3% биха попитали личния си лекар, а 6,4% ще потърсят в интернет.

Според респондентите сърдечната недостатъчност засяга много повече хора, отколкото други широко разпространени заболявания, като рак, инфаркт или диабет – близо половината (47%) от всички анкетирани са убедени в това.

Повече от половината българи демонстрират оптимизъм спрямо заболяването – за 53% от тях сърдечната недостатъчност все пак дава шанс за по-дълъг живот, в сравнение с онкологичните заболявания.

***
Информационната кампания за риска от сърдечносъдови заболявания „Сърцето помни“ стартира през февруари т.г.. Тя се организира от Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ) и Българското дружество по интервенционална кардиология (БДИК). Целта й е да се повиши информираността на обществото за тези заболявания и мерките, които трябва да се вземат, за да се намали риска от сърдечно-съдово заболяване..
Медийни партньори на кампанията са БНР и столичният Метрополитен.