След месеци на легло и мисли за самоубийство, Асен отново е самостоятелен

„Ако не ме оперирате, ще скоча през прозореца.“ С тези думи Асен Величков стига до предела на отчаянието след години на непоносима болка. След множество операции на гръбначния стълб мъжът признава, че е обмислял да сложи край на живота си. „Щях да се хвърля от някой мост. Вие просто не знаете какво е това!“, разказва той.
Години наред Асен работи като строителен техник в Израел, Германия и Испания. Тежкият физически труд обаче оставя трайни последици върху здравето му. След появата на дискови хернии следват няколко операции, но състоянието му продължава да се влошава.

В един момент той прекарва повече от шест месеца на легло, без да може да се движи. От кръста надолу е парализиран, а постоянните болки превръщат всекидневието му в изпитание. Не минават дори с опиати, които изписват на онкоболни. Децата му, които работят в полицията, вземат отпуски, за да се грижат за него, а той е принуден да плаща и на други хора за помощ.

Надежда се появява, когато стига до проф. д-р Красимир Минкин от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Заради високия риск от сърдечен инцидент първоначално операцията е отложена. Асен обаче е категоричен, че повече не може да живее с болката. „По-добре да умра! Така и казах на професора – ако не ме оперирате, няма да живея“, спомня си той.

Според проф. Минкин подобни случаи не са рядкост. „Хроничната болка е ужасяващо състояние, което води до такова влошаване на качеството на живот, че мислите за самоубийство са чести“, обяснява неврохирургът. Но има съвременни средства за контрол на болката - гръбначно-мозъчната стимулация. Тя е особено ефективна при пациенти с тежки болки в кръста и долните крайници, когато други методи на лечение не са дали резултат.

След поставянето на системата животът на Асен постепенно се променя. Болката не изчезва напълно, но вече е поносима. Той отново може да се придвижва сам, да пътува и да се справя с всекидневните си задачи без чужда помощ. Днес живее в къщата си в село Припек, Община Джебел. Председател е на местния клуб на инвалида, успява да поддържа домакинството си, градинката, да се грижи и за дейността на клуба.
„Оттогава насам се родих“, казва мъжът. Той не крие благодарността си към лекаря, когото определя като човека, върнал го към живота. „Ако не беше той, аз буквално си бях отишъл.“ Проф. Минкин също вижда резултата от лечението. „Животът му е напълно променен“, казва специалистът, като уточнява, че не при всички пациенти ефектът е толкова впечатляващ, затова подходът трябва да е индивидуален.