Сезонните промени в годишните времена влияят на човешкото настроение, поведение и психично здраве. Светлината, температурата и природата регулират циркадните ритми (биологични цикли) и нивата на серотонин, предизвикват промени от енергия през пролетта до меланхолия през зимата.

През пролетта повишената дневна светлина покачва нивата на серотонина в нервната система, както хлорофилът в растенията. То подобрява настроението в едни хора, но при други може да предизвика тревожност. Хроничните болежки в гръбнака и ставите затихват. Пробуждат се неудачи със стомаха, червата. Цъфтежът на дърветата и в полята пробужда алергия.

През лятото се повишава социалната активност и енергия, поради по-дългите дни. Но високите температури при някои водят до бърза умора и раздразнителност.

Есента е време на преход, на носталгия и спокойствие, удовлетвореност от извършеното и придобито през лятото. Светлината намалява и започва адаптация на организма към по-ниски нива на изразходвана енергия.

През зимата намалява дневната светлина и може да предизвика депресивни състояния, социална изолация, покачват се нивата на мелатонин и настъпва повишена сънливост. Ниските температури и висока влажност отварят хронични болежки и засилват тревожността. Нивата на витамин D, който се произвежда също от наличието на светлина, силно намаляват. Това понижава имунната защита и води до ниска енергия и депресия.

Сезоните влияят и на други аспекти на човешката психика: мисловните и паметови (когнитивни) способности и концентрация се усилват през зимата и намаляват през лятото, когато се засилват физическите натоварвания. Влияят и на естетичните предпочитания към музика - хората избират по-енергична музика през лятото и по-спокойна в есента и зимата. Щедростта, благотворителните дарения се увеличават около зимните празници в страни с християнски традиции.

Етапи на възрастта. Промените в нея дават възможност хората да се стараят да се адаптират към различните етапи на живота.
Детството от раждане до към 12-годишна възраст е етапът, в който се развиват основните мисловни и паметови умения, социални навици, двигателни способности. Детето се ражда с майчин имунитет, живее и учи с много деца и си изгражда колективен имунитет. Обществените институции осигуряват задължителни ваксинации. При грешки в индивида и системата, несъобразяване с природните дадености – настъпват болестни проблеми. В този период се диференцират генетични и наследствени заболявания и се предприемат мерки за социализиране на деца с извънредни потребности.

Юношеството, около 12-18 г., се характеризира с интензивни физически, хормонални и емоционални промени, появява се абстрактното мислене и нужда от самоопределение. Това е критичен етап за оформяне на индивидуалността и социалните връзки, но прави организма по-стабилен и неподатлив на инфекциозни и възпалителни заболявания. Податливите на вредните социални мрежи, пропуснатите от домашен контрол, посягат към вредни вещества и увреждат собственото здраве и социална свързаност.
Ранна зрялост, от 18 до към 40 г.: развиват се основни житейски умения, устрем към професионална и финансова стабилност, възниква необходимостта от интимност и създаване на дългосрочни връзки и поколение. Прекомерната физическа натовареност и грешки в нея излагат младия организъм на различни травми на гръбнака и ставите. У някои се появява чувство за презадоволеност и се поддават на болни навици.

Средната възраст (от 40 до 65 г.) е период на осъзнаване и преоценка на ценностите и целите в живота. Едни се фокусират към постигане на по-дълбок смисъл от живота и придобитото, приноси към обществото и грижа за създаденото поколение. Други остават неудовлетворени, склонни към конфликти - това е т.н. криза на средната възраст. Зачестяват физическите увреждания, психосоциална неудовлетвореност, склонност към затлъстяване, избуяват ендокринни промени, артериална хипертония и нейните съдови, неврологични и бъбречни увреждания.

Старостта настъпва след 65 г. възраст. Възникват въпроси, свързани с физически и професионални ограничения, пенсиониране, загуба на близки хора, преосмисляне на собствения си живот. Полагат се усилия за постигане на вътрешен мир и приемане на реалността на миналото, приспособяване към по-нови социални роли и привикване с физически ограничения, резултат и от болести.

Личността не се определя изведнъж и завинаги. Тя се изгражда и променя през целия жизнен цикъл, във всяка възраст се добавя нов пласт опит, ценности и разбиране.

Старостта е последният етап от живота. Тя се разграничава в три фази:

Първата фаза на старостта (младите – стари) е между 65 и 70 г. Телесните и умствени функции постепенно намаляват. Намалява сънят. Храносмилането става по-бавно и по-тежко, настъпва атрофия на мускулната маса, мазнините се натрупват и увеличават. Меланхолията се появява поради спомен за сили в младостта, започват сексуални неудачи. Появяват се психологични травми на раздяла или овдовяване. Децата порастват и се дистанцират. Настъпва самота.

Втората фаза е между 70 и 80 г. Костно-ставен и мускулен апарат отслабват, появяват се болки и дискомфорт. Възникват храносмилателни проблеми. Появява се риск от злокачествени заболявания. Сетивата страдат. Намалява слухът, зрението се влошава – сменят се диоптри, появява се катаракта. Интелектът е оформен, но умствената пъргавина се забавя. Рискът от деменция и болест на Алцхаймер, Паркинсон, се засилва.

Третата фаза е след 80 г. Проявяват се много болежки, обострят се стари здравословни проблеми, крехкостта на костите и ставите се засилва. Зачестяват битови травми. Намалява се физическата активност и хобита, желание към културни мероприятия – концерти, туризъм, екскурзии. У едни се покачва афинитетът към четене на непрочетеното до сега, други спират да четат и да следят новостите. Все още осъзнават психо-физическите си недъзи, едни стават самокритични към себе си, други не, и са високо критични към околните – проявяват склонност към конфликти. Или изпадат в депресия. Отчуждават се от близки и познати. Приятелите си отдалечават. Стават егоцентрични. Потиска ги неспособността за автономия и зависимости от другите.
Стареенето е постепенен процес, който протича естествено и динамично, и не може да избегнем.
Въпреки това някои хора изпитват по-добро качество на живот в напреднала възраст – това са хора, които имат семейна и социална подкрепа, лични и социални ресурси и отсъствие на психологични и тежки физически проблеми.

Как да си помогнем? Остаряването е време за равносметка и поглед и осъзнаване навътре в себе си. Трябва да преминем достойно през старостта и да потърсим радост, смисъл и удовлетворение в този етап от живота ни. Да осъзнаем неизбежността на стареенето. Винаги трябва да бъдем с позитивна нагласа. Да използваме свободното време за осъществяване на хоби, пътувания според финансовите възможности и занимания, които сме отлагали в активната възраст. Да се наслаждаваме на семейството и поколенията, които сме създали, на близките приятели. Да се освободим от съжаления за миналото и страхове за бъдещето, да търсим малките радости в новото настояще. Да поддържаме физическо и емоционално равновесие, сами, или с помощта на лекари - специалисти.
Ако не успеем сами да постигнем гореизложеното, да потърсим намесата на психолози, психотерапевти. Да заменим усамотяването с подходящи социални общества и домове за възрастни. За някои оттам започва нов етап, запознанства, ново семейство.