Спазването на хранителен режим може да облекчи състоянието при автоимунни заболявания


Болест : автоимунни заболявания

Последна промяна на 03 август 2019 в 15:11 95 0

Тест за непоносимост към 108 храни при пациенти с автоимунни заболявания пуска УМБАЛ „Св. Иван Рилски”
Ново изследване „Панел хранителен интолеранст – 108 антитела (IgG)” се предлага вече в Лабораторията по клинична имунология към УМБАЛ „Св. Иван Рилски” в гр. София. Лабораторията е тясно ангажирана с автоимунните заболявания и е една от водещите в странта. Тестът „улавя” IgG антитела в серума на пациентите срещу 108 различни храни и е специално насочен към хора с автоимунни заболявания. Получените резултати се съпровождат с обяснение в кои от случаите можем да подозираме непоносимост към дадената храна и кога стойностите на IgG антителата към храните не говорят за такава непоносимост. Това може, от една страна, да подпомогне лечението на пациенти с Ревматоиден артрит, болест на Бехтерев, Улцерозен колит, болест на Крон, системен лупус и др., които да избягват в менюто си дадена храна, обостряща симптомите им, а от друга да им подскаже да не изключват храни, ако те нямат отношение към състоянието им. Във втория случай те ще бъдат насочвани от лекарите от лабораторията към специалист, който да открие причината за влошеното им състояние.
За въпроси пациентите могат да се свързват и директно със специалистите на лабораторията на тел. 02/ 852 49 57.

Връзката между хранителната непоносимост и автоимунните заболявания обсъдиха медици на дискусията “Автоимунитет и хранителен интолеранс”, която се проведе в УМБАЛ „Св. Иван Рилски”. Лекция изнесоха д-р Едуард Рослер, собственик на една от големите лаборатории в Европа за диагностика на човешкия микробиом, както и д-р Екатерина Иванова-Тодорова от Лабораторията по клинична имунология към болницата.

Парадоксът на съвремието ни е, че 80 процента от населението на земното кълбо се чудят какво да ядат, докато останалите 20 процента – какво да не ядат. Слава Богу, българите спадат по-скоро към втората група.
Отношението към хранителната непоносимост е полюсно. Някои лекари напълно отричат съществуването на такова състояние. Все по-масово явление става и обратното – пациенти напълно да спират медикаментозно лечение, разчитайки на здравословно хранене. В момента наистина повсевместно, особено сред образовани хора, се наблюдава залитането в своеобразен еко примитивизам – колкото по-близо до природата живеем, толкова по-здрави ще бъдем (майки раждат у дома, не ваксинират децата си, не им дават антибиотици, не пият лекарства и т.н.). И двете крайности не са разумни. Спазването на определен хранителен режим не може да замени лекарствата, когато са необходими. Но ако човек, особено с автоимунно заболяване, установи кои храни не му понасят и ги изключи за определен период от менюто си, това може да окаже влияние на състоянието му. Винаги трябва да търсим баланса и да не изпадаме в крайности, апелира д-р Д. Кюркчиев от болница „Св. Иван Рилски”.
Факт е, че съществува такова състояние като хранителна непоносимост и това е описано в многобройни публикации в медицинските издания. Понятието хранителна непоносимост (интолеранс) все още не е изяснено напълно. Това не е алергия. Алергията е отговор на организма на внесен алерген отвън. При алергията може да се стигне до обриви, силен сърбеж (уртикария), набъбване на лигавиците на гърлото, което може да доведе до задушаване. Най-силните алергични реакции застрашават живота. Реакцията на организма е внезапна – непосредствено след консумацията на алергизиращата храна.

Автоимунното заболяване (ревматоиден артрит, множествена склероза, целиакия, Хашимото и др.) означава, че организмът проявява реакция, която не трябва да се случва. Реагира като при алергия, но тогава няма дошъл от вън дразнител, а имунната система си изработва антитела, с които атакува орган или система в тялото.
При хранителната непоносимост в организма се образуват антитела срещу определени храни. Вероятно се дължи на факта, че днес консумираме храни, коренно различни от зората на човешкото развитие. Реакциите са отложени във времето – от няколко часа, но могат да почнат и седмици след употребата на „интолерантните” храни. За разлика от алергичните реакции, когато отговорът на организма е мигновен. Състоянието при хранителна нетолерантност не е животозастрашаващо, а би могло единствено да влоши състоянието на човек и да увеличи симптомите на автоимунното заболяване. Трябва да се има предвид, че всеки човек е индивидуален – т.е. при едни хора с автоимунно заболяване някои храни могат да предизвикат хранителна непоносимост, а при други пациенти – не.
Обикновено хранителната непоносимост е резултат на състояние, наречено пропускливи черва – при такива хора храната навлиза направо в кръвоносната система и имунната система изпраща антитела срещу нея. Ако често страдате от диария или тя ви е хронично състояние, тогава може би имате проблем с хранителна непоносимост.
При хранителната непоносимост има нарушение в смилането и усвояването на храните.
Трудно се поставя диагноза хранителна непоносимост. Също така е трудно да бъде разделена от алергията към храни.
Най-често хранителна непоносимост има към краве мляко, глутен в зърнените храни, кокоши яйца, риба треска, свинско. Симптомите са бомбиране на корема с болка, гадене.
Много често се среща нетърпимост на организма към добавъчни оцветители в храните. Симптомите са като при алергия - покачва се нивото на хистамин в кръвта, което може да доведе до уртикария (обрив и сърбеж), главоболие, хиперактивност (особено при децата), дори до астма. Със сигурност токсини (от някои риби включително), добавки, консерванти в храната, сулфити, мононатриев глутамат, веществата ВНА, ВНТ (слагат се в храни, за да не гранясат) биха могли да предизвикат хранителна непоносимост.
Причините за хранителна непоносимост са много. Може да са свързани с рецепцията на витамин Д или с неправилна резорбция на фолиева киселина. От там и връзката с автоимунните заболявания – при много от автоимунните заболявания има недостиг на витамин Д в организма.

Диетата не е лечение!
При автоимунни заболявания, когато разберем коя храна не ни влияе добре, трябва да проведем т.нар. изключваща диета. За известен период от време - от три месеца до една година, да изключим храната, която не ни влияе добре. Много пациенти с ревматоиден артрит и с Хашимото споделят за подобрение в състоянието, след като са изключили глутен-съдържащи храни от менюто си. Това е и разликата с алергията към храни – при нея алергизиращата храна се изключва за цял живот.
Но дори и при чувствително подобрение пациентите не трябва да спират лекарствата си. Диетата просто подпомага лечението, не може да го замени напълно. За съжаление много хора правят тази грешка, както е видно от пациентските форуми в интернет.
Друго, което трябва да се има предвид – ако човек е веган, напълно е изключил животинските белтъчини от храната си, е препоръчително да приема допълнително селен и витамин В12. Селен би могъл да си набави и с похапването на две ядки бразилски орех дневно, или пък на повечко чесън и риба. Приемът на В12 не бива да бъде омаловажаван, защото липсата му може да доведе до депресии и деменция. Затова по принцип на веганите се препоръчва да си правят поне веднъж в годината кръвни изследвания, които да включват освен пълна кръвна картина и В12.