При всички тревопасни животни в червата се развива грамположителната пръчковидна бактерия Клостридиум тетани. Чрез изпражненията на животните тя попада във външната среда. В почвата бактериите се развиват в спори, замърсяват гнили дървета, ръждясали пирони, железа и при нараняване, убождане, попадат в човешката тъкан, отделят тетаничен токсин, който напада периферна и централна нервна системи, потиска инхибиторните трансмисери в нервно-мускулните синапси. Настъпва главоболие, тетанични спазми на дъвкателната мускулатура (тризмус и ризус сардоникус), също и т. нар. „сатаничен смях“, когато тялото се извива като дъга назад (опистотонус). Стига си до спазми на фарингс (човек не може да гълта) или на ларингс, в следствие на което човек може да умре поради невъзможност да диша.

Спасяване: спешно се започва специфична имунотерапия с противотетаничен хиперимунен гамаглобулин, противотетаничен хетероложен серум по метода на Безредка, и тетаничен токсоид, по схема, антибиотична терапия с пеницилини. Против гърчовете се правят бензодиазепини (диазепам), интубация, асистирано дишане, апаратна вентилация. Болните се изолират в тихи и тъмни помещения.
Профилактично, според имунизационния календар на Република България, имунизациите против тетанус започват още втория месец след раждане с триваксина ДТК (дифтерия, тетанус, коклюш) или петвалентна (дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, хемофилус). Следват планови реимунизации. При всяко ново нараняване се инжектира тетаничен токсоид, ако са минали 12 месеца от последното инжектиране (помнете или си записвайте кога ви бият тетанус след нараняване или ухапване например), или пасивна имунизация с готов имуноглобулин.