Времето и здравето

Последна промяна на 19 ноември 2020 в 19:07 17 0

Според различните учени едни от най-силно дразнещите атмосферни условия се създават при образуването на тропичен тип време през зимата и при полярен тип през лятото. Установено е, че в Средна Европа времето през ноември, декември, юни и септември се очертава като дразнещо. Особено внимание трябва да се обръща на сърдечно болните през април, характерен с температурни колебания и бързо сменящи се влажност на въздуха, скорост на вятъра и барометрично налягане. Най-голяма е вероятността за щадящо време през август, а най-малка - януари и април.

Въз основа на дългогодишни наблюдения учени са установили зависимост между промените на времето и някои заболявания:

Следоперативни емболии и други усложнения (особено в дните с топли и студени фронтове и буря), поради което мнозина препоръчват да се избягват тежките хирургически операции, когато прогнозата предвижда близка промяна на времето.

Остри и тежки смущения на сърдечната дейност и кръвообращението (сърдечен инфаркт, хипертонична болест, мозъчни кръвоизливи, гръдна жаба и т. н. ) настъпват през ветровити дни с внезапни резки колебания на температурата.

При увеличаване на влажността, силата на вятъра и температурните колебания през есенните и зимните месеца се нарушава сърдечното кръвообращение, а у децата преобладават сърдечни форми на ревматизъм. Известна връзка е установена и между промените на времето и бъбречните и жлъчните кризи, епилептични припадъци, пристъпите на глаукома и други.

Много интересно протича и т. нар. „фьонова болест”. Когато задуха вятърът фьон (а той е чест в много области от нашата страна), голям брой хора чувстват немотивирана депресия, рязка отпадналост, работоспособността им намалява, имат виене на свят и главоболие. Други пък се оплакват от повишена нервна възбуда и раздразнителност. Когато духа фьон в Мюнхен пътно-транспортните произшествия се увеличавали, а във Виена хирурзите оперират само спешните случаи.

Трябва да се отбележи, че за да реагира човек по-силно на метеорологичните фактори, той трябва да принадлежи към категорията на т. нар. метеорологочувствителни хора

Голяма роля играят и редица физиологични състояния: менструация, бременност, климактериум, старческа възраст, периоди след тежко боледуване и т. н.

Тук на преден план излиза и въпросът, че за изясняване на биотропичните метеорологични фактори на времето важен е характерът на неговите компоненти (скорост на вятъра, относителна влажност, температура), преобладаващи динамични елементи (циклон или антициклон, преминаване на топъл или студен фронт), както и най-общите характеристики (северозападен, антициклонален и т. н. тип време). В резултат на общата атмосферна циркулация у нас преобладава пренасянето на въздушни маси от запад на изток, поради което в по-голямата част от страната преобладаващи са западните и северозападните, отчасти югозападните ветрове.

Голямо биоклиматично значение имат т. нар. „местни” ветрове и особено „падащите” ветрове – фьон, бора, отчасти и мистрал. Тъй като в атмосферата съществуват различни физични свойства, от значение са повърхностите, които ги разделят и които се наричат фронтове. При преминаването на еднотипен атмосферен фронт, особено студен, над дадено място в сравнително кратък интервал настъпва доста бърза промяна на времето. Оттук и голямото биометеорологично значение на фронтовете.

Интерес представлява и проблемът за зависимостта между активността на Слънцето и биосферата на Земята. Още А. Л. Чижевски установява зависимост между количеството на регистрираните пристъпи на сърдечна недостатъчна и слънчева активност.

Подобни резултати е получил и чешкият учен К. Бобек. Френските лекари Фор, Сарду и астрономът Ва Лен установяват, че преминаването на петна през централната част на слънчевия меридиан съвпада с 84% от случаите с обостряне на редица хронични заболявания.
Животът на Земята е твърде много свързан и с капризите на Луната.

Известно е, че тя предизвиква приливи и отливи на морската вода, но още древните са забелязали, че съществува зависимост между лунните фази и дейността на някои живи организми. Така например малката изящна рибка Атерина грунион хвърля своя хайвер само през първия ден след пълнолуние, което се използва от риболовците от Южна Калифорния. Статистиката е установила, че избухването на епидемии от остър бронхит в различни части на земното кълбо съвпада с определени фази на Луната. Хирурзите от Флорида пък са открили, че кръвотеченията след операция на гръкляна се срещат по-често, ако тези операции се извършват през втората четвърт на лунния месец.