За българина по-ценно от семейството няма

Последна промяна на 02 ноември 2018 в 08:38 607 0

Според сексолога доц. д-р Румен Бостанджиев добрата сексуална култура при подрастващите е свързана с развитието две ключови умения. Това е емоционалната компетентност (емоционална чувствителност, себерегулация, емпатия) и умението да се изграждат партньорски взаимоотношения, които включват отговорно сексуално поведение и безопасен секс. Според него семейството и личният пример на родителите имат най-голямо значение за възпитаването на тези качества, следвани от важната роля на училището и институциите.

Сексуалната култура на българина е семейно ориентирана.

Така сме оцелели по време на робството, така и до днес. Ние спадаме към тази култура, в която доминира патриархалният колективизъм за разлика от Централна и Западна Европа, в които доминира индивидуализмът с неговия център хедонизмът – удоволствието от живота. Докато при нас акцентът е поставен върху близките ни, с които сме кръвно свързани. Характерен белег на българската сексуална култура по време на социализма бе опитът да се постави жената наравно с мъжа в социален план, дълго време славен като еманципация на жената. Като труженик жената беше равнопоставена на мъжа. За съжаление това се оказа много натоварващо за жените, тъй като наред със задълженията си наравно с мъжете в завода, производството, след завръщането си у дома жената продължаваше да спазва домакинските си задължения, тъй като патриархалното мислене е много силно.
Наскоро при проучване сред млади момичета от престижни техникуми, като икономически например, на въпроса: „Бихте ли си останали вкъщи като домакиня и майка, ако мъжът ви може да изкарва достатъчно средства, за да се грижи за семейството?”, над 60% от 12-класничките казаха „Да“. Разбира се, такова решение носи всички рискове от пълна финансова, а и друга зависимост от мъжа.
При дебата за сексуалната култура обикновено възниква въпросът има ли табута и отговорът обикновено е, че са отпаднали. Сега всеки може да говори, каквото си иска. Но се оказа, че ние нямаме системна образованост, системна култура по този въпрос, смята доц. Бостанджиев. Това лъсна при появилия дебат около понятието джендър.

„Призракът на джендъра“ се превърна в едно чучело, което броди из Европа. Това понятие даде възможност да се говори за първи, втори, трети пол… сякаш е толкова трудно да се разбере, че психосексуалните аспекти на пола са аспекти на самия пол. Тази проблематика най-често се обсъжда с политически цели, провокативно. Разчита се на внасяне на елемент на страх, паника.
Обикновено, когато се отвори дебатът за сексуалността, следва и въпросът какво се прави в училище за сексуалното образование на нашите деца. Темата за сексуалността и отговорното сексуално поведение влезе трайно в учебната програма. Организирахме 8 семинара с учители, педагогически съветници от цялата страна по тези въпроси. Ставаше въпрос за това как всеки учител би могъл да се докосне до тази тематика с учениците, без да се включва тематиката в отделни учебни единици.
Сексуалното образование вече е насочено към емоционалната компетентност. Вече не е онзи тип лекция, от която се очаква да дойде специалистът и да изплаши учениците колко страшно нещо е сексът и как могат младите да се заразят от редица болести, изнасилване и т.н. Това е продиктувано от тенденцията нашите дечица да си останат възможно най-дълго деца,
респективно да не правят секс. Установено е, че сме една от нациите в Европа, при които децата най-късно се отделят от семейството си. Според проучване на проф. Петър - Емил Митев българските младежи напускат семейството си на 35-годишна възраст. Или както се казваше едно време: „Тате носи, мама меси“. В такава обстановка това, че младите нямат сексуален живот, води до травми върху психиката.

За това да бъдем родители, съпрузи, партньори се изисква житейска компетентност и то такава, каквато е необходима на всеки човек. Обикновено обаче, когато се постави темата за сексуалното образование започват един дискусии – ама не е ли семейството всъщност това, което е отговорно, започва да се прехвърля отговорността от семейството към училището. А двата фактора са еднакво важни. Разбира се, няма как учителите да заменят семейството, защото в семейството децата виждат моделите на поведение.

Но, разбира се, пък по-нататък училището се ангажира да даде най-новата научна информация, благоприятна среда, в която децата да развият своите умения, ценности.
Колкото и съвети да даваме, в живота децата следват нашия личен пример.
Всъщност пълноценният интимен живот не е нещо, което можем да го махнем без сериозни последици. Защото чрез интимната връзка ние опознаваме себе си. Както казват китайците „Добрият секс лекува 100 болести“. Всъщност, когато човек е щастлив, той е и здрав. Разбира се, важно е да се използва презерватив, тъй като предпазва от много полово предавани болести.