Ендокринологът д-р Златина Рункова

През 2011 г. завършва Медицински университет – Варна. През 2018 г. придобива специалност по ендокринология и болести на обмяната в Медицински университет – София. Работи в гр. Ямбол, на бул.”Граф Игнатиев” 173, тел. за контакт: 0988829096.

- С напредване на възрастта се забавя обмяната на веществата и доста хора в напреднала възраст са с наднормено телесно тегло. Какво представлява затлъстяването?

- Затлъстяването е синдром на прекомерно отлагане на мастна тъкан в тялото, което повлиява неблагоприятно здравето. Затлъстяването, наричано в медицината обезитас, е хронична болест, причинена от комплексното взаимодействие на факторите на средата, генетичните фактори и факторите на метаболизма. При затлъстяването има дисбаланс между приема и разхода на енергия. Диагнозата най-общо се поставя чрез измерване на обиколката на талията и съотношението между теглото и ръста в квадратни метри. С означението ИТМ бележим индексът на телесна маса.

- Защо затлъстяването е опасно за живота и за здравето?

- Затлъстяването е социално-значимо заболяване, поради свързаните с него усложнения: предиабетни състояния, захарен диабет тип 2, метаболитен синдром, повишение на нивата на холестерола, повишение на нивата на пикочната киселина, развитие на артериална хипертония, мозъчен инсулт, миокарден инфаркт, бронхиална астма, сънна апнея, гонартроза, холелитиаза, гастро-езофагеална рефлуксна болест, чернодробна стеатоза, лимфедем, депресия и кожни екземи.

- Възможно ли е наднорменото тегло да доведе до развитието на ракови заболявания?

- Да, трябва да знаете, че затлъстяването води до повишена заболеваемост от злокачествени тумори на хранопровода, дебелото черво, панкреаса, жлъчния мехур и бъбреците. Мъжете със затлъстяване могат да развият рак на простатата, а жените - рак на ендометриума, рак на маточната шийка и менструални нарушения.
От изключителна важност е каква храна приготвяме вкъщи за да предпазим себе си и близките си от развитие на затлъстяване, както и от свързаните с него неблагоприятни последствия.

- Как да се предпазим от сдобиване с излишни килограми?

- Преди всичко е необходимо спазването на здравословен и на балансиран хранителен режим, с ограничен прием на висококалоричните храни и напитки. Препоръчвам ви намаляване на размера на хранителната порция, предотвратяване на инцидентите с неконтролирано хранене и недопускане на епизоди с прехранване, включително и по празниците. Консумирайте повече пресни плодове и зеленчуци, пълноценни протеини и мазнини, варива и пълнозърнести храни. Балансираният хипокалориен режим води до по-добри резултати по отношение загубата на тегло, без значение кои макронутриенти (белтъци, въглехидрати, мазнини) ще ограничите. При този хранителен режим се препоръчва редукция на енергийния внос с около 15% до 30% дневно.

- Килограмите се качват лесно, ама се свалят трудно. Как да отслабнем здравословно?

- Всеки режим за редуциране на теглото, базиран на индивидуалните нужди на пациентите, постигащ енергиен дефицит от около 500 ккал/дневно, предполага загуба на около половин килограм телесно тегло седмично. Изключително важно е да се редуцира бавно телесното тегло. Целта е максималната редукция на телесната маса да бъде с около 1-2 килограма месечно.
Дебело подчертавам, че хранителният режим следва да бъде съчетан с подходяща двигателна активност, която осигурява намаляване на обиколката на талията, подобрява мускулния тонус, повишава мускулната маса и увеличава костната маса. Освен това, физическата активност намалява артериалното кръвно налягане, подобрява обмяната на веществата, нормализира липидния профил, увеличава инсулиновата чувствителност и понижава нивата на кръвната захар. При неуспех от промяната в начина на живот (липса на редукция на тегло с около 5 % за 6 месеца) може да се помисли за медикаментозна терапия и в краен случай за бариатрична хирургия.

- Кога говорим за метаболитен синдром?

- Метаболитният синдром е съвкупност от множество взаимосвързани рискови фактори, които предразполагат към развитие на сърдечно-съдови заболявания и/или на захарен диабет тип 2. Българският институт по “Метаболитен синдром” (КБИМС) дава консенсус за поведение при метаболитен синдром. Включват се пет рискови фактори, като комбинацията на три от тях доказва наличието на метаболитен синдром. Това са:

1. Увеличена обиколка на талията над 94 cм за мъжете и над 80 см за жените от европеидната раса.

2. Триглицериди над 1.7 mmol/L или прием на медикаменти за дислипидемия.

3. HDL холестерол за мъжете под 1.0 mmol/L и за жените под 1.3 mmol/L или прием на медикаменти за дислипидемия.

4. Артериално кръвно налягане със систола над 130 мм живачен стълб и/или с диастола над 85 мм живачен стълб, което може да бъде съчетано с прием на медикаменти за повишено артериално кръвно налягане.

5. Кръвна захар на гладно над 5.6 mmol/L или наличен захарен диабет тип 2.

- Кои фактори водят до развитие на метаболитен синдром?

- Затлъстяването е водещ рисков фактор, особено абдоминално (висцерално, андроидно, централно, тип “ябълка”) отлагане на мазни. Висцералната мастна тъкан по същество се явява метаболитно-активен ендокринен орган с важна роля за развитието на инсулинова резистентност, артериална хипертония, хронично възпаление, като често води до промени в съсирваемостта на кръвта и до образуване на злокачествени тумори.

- Как хората да се избавят от този коварен синдром?

- Необходимо е рязко да промените начина си на живот и на първо място незабавно да пристъпите към здравословно хранене. За целта ще ви дам една дузина съвети, към които да се придържате:

1. Изключване на каквито и да било транс-мазнини от приеманите храни (забрана на всякакви продукти с маргарин);

2. Приемът на холестерол с храните да бъде под 200 мг/ден;

3. Общо мазнините да са 25%-30% от общия калораж/24часа;

4. Насителните мазнини да бъдат 7% от общия калораж/24 часа;

5. Намаляване до минимум на консумацията на прости захари;

6. Увеличаване на приема на пресни плодове, на необработени зеленчуци и на пълнозърнести храни;

7. Забранява се употребата на каквито и да било газирани и подсладени напитки.

8. Консумиране на повече храни, съдържащи полиненаситени мастни киселини, за сметка на продуктите, богати на въглехидрати;

9. Предпочитане на храните с нисък гликемичен индекс и съдържащи много фибри - пълнозърнести и бобови храни;

10. Силно редуциране на приема на готварска и нитратна сол;

11. Всекидневен прием на 2 литра течности.