Зоонозни инфекции - какаво трябва да знаем за тях


Болест : Зоонозни инфекции, патогени

Последна промяна на 23 септември 2022 в 21:16 48 0

Зоонозните инфекции са инфекциозни заболявания, предавани на хората от различни видове животни. В този смисъл ги наричат още зооантропонози. Познати са над 200 вида зоонози. Те представляват значителна част от новооткритите и съществуващи вече заболявания.

Зоонозните патогени могат да бъдат бактерии, вируси или паразити, които могат да се предават на хората чрез директен контакт или чрез храна, вода и др. Като се имат предвид тесните връзки на хората със селскостопанските, домашните и дивите животни, зоонозите представляват основен значим проблем за общественото здраве в глобален мащаб. Зоонозните инфекции могат също така да станат причина за сериозни затруднения при производството и търговията с животински продукти, които са предназначени за консумация от човека.

Зоонозните инфекции включват салмонелоза, антракс, бруцелоза, туберкулоза, листериоза, туларемия и много други. Причината за заболяване при хората може да бъде консумацията на месо и мляко от болни животни, яйца от болни птици и др.

* Салмонелозите се характеризират главно със засягане на стомашно-чревния тракт (гастроентерити, колити), наблюдават се често и като групови заболявания. Сред животните основни източници на инфекция при салмонелозите са едрият и дребен рогат добитък, свинете, конете, водоплаващите птици, кучета котки, домашни гризачи, диви птици и др. Честотата на салмонелното носителство при домашните животни може да достигне 20-75%. Животните отделят салмонелите дълго време, с месеци. Фактори за предване на инфекцията основно са заразеното със салмонели месо от болни животни, също месни продукти и яйца. В месните продукти салмонелите интензивно се размножават и натрупват. Сред профилактичните мерки е важно да се спазват санитарно-хигиенни норми при съхранението, транспортирането и кулинарната обработка на хранителните продукти от животински произход.

*Антраксът е особено опасна инфекция, засягаща едър и дребен рогат добитък, свине и коне. Антраксният бацил произвежда спори. Спорите остават в почвата много дълго време. Човешката инфекция от антракс е възможна по различни начини, включително чрез храна. Най-чести са кожната и чревната форма на антракс. Когато тази инфекция се открие при животни, се предприемат спешни мерки за изгаряне на труповете, органите и кожите на болните животни, дезинфекция на помещенията и ваксинация на хората, които са изложени на риск.

*Бруцелозата е инфекциозно заболяване с хронично протичане. Характеризира се със засягане на нервната система, костите и ставите, алергични реакции и др. Източници на инфекция са дребният рогат добитък (овце кози), едрият рогат добитък (крави), също свине и др. Основно значение при бруцелозата имат овцете. Фактори за предаване на инфекцията са сурови млечни продукти, месо, вълна, кожа. Човек се заразява при контакт с болни животни или при консумация на месо и мляко. Причинителят на бруцелозата се запазва дълго време в хранителните продукти: в млякото - до 40 дни, в маслото и сиренето - повече от 2 месеца.

Източник на инфекция при псевдотуберкулозата са домашните мишки, плъховете, домашните и диви птици, крави, кучета, котки и др. Човек може да се зарази с псевдотуберкулоза при консумация на месо, мляко и яйца, замърсени с отделянията на болни от псевдотуберкулоза животни. Заболяването има цикличен характер със засягане на органите на стомашно-чревния тракт, ставите и др.

*Туларемията е природно-огнищна инфекция, характеризираща се с висока температура, увреждане на нервната система и др. Среща се най-често при гризачи, зайци, овце и кози. Човек може да се зарази по различни начини – чрез контакт, по въздушно-прахов път, също и при ухапвания от комари или при консумация на заразени продукти.
Листериозата е заболяване на животните, птиците и хората, характеризиращо се със септични явления и увреждане на нервната система. Причинителят се съхранява дълго време в замразено месо.

Профилактика и контрол на зоонозните инфекции

За профилактиката на зоонозните инфекции е изключително важно да се извършва ветеринарен преглед на животните преди клане, както и ветеринарно-санитарен контрол на месото, млякото и яйцата. В заведенията за обществено хранене хранителните суровини от животински произход трябва да се приемат само при наличие на ветеринарно-санитарни свидетелства, а месото трябва да бъде с ясен произход.
Методите за превенция на зоонозните инфекции се различават в зависимост от вида на патогените, които ги причиняват. Но заедно с това е установено, че някои методи могат да имат универсален характер при профилактиката на зоонозните инфекции на индивидуално и общностно ниво. Безопасните и правилни насоки при грижата за животните в селскостопанския сектор помагат да се намали вероятността от огнища на зоонози, причинени от храни като месо, яйца, млечни продукти. Стандартите за чиста питейна вода и обезвреждане на отпадъците, както и мерките за опазване на повърхностните води също са важни и ефективни.
Образователните кампании относно миенето на ръцете след контакт с животни и други правила за безопасно поведение могат да намалят разпространението на зоонозни заболявания в местните общности, когато се появят.
Антимикробната резистентност усложнява контрола и превенцията на зоонозите. Използването на антибиотици при домашните животни, отглеждани по индустриален начин, е широко разпространено и повишава възможността за формиране на резистентни щамове на зоонозни патогени и бързо разпространение при животни и хора във връзка с това.

Рискови групи

Зоонозните патогени могат да се предават на хората чрез всеки контакт с домашни или диви животни. Пазарите, на които се продава месо или вътрешности от диви животни, представляват особено висок риск поради големия брой нови или неуточенни патогени, за които е известно, че съществуват в някои популации от диви животни.
Селскостопанските работници в райони, където антибиотиците се използват широко при отглеждането на селскостопанските животни, може да са изложени на повишен риск от инфекция със зоонозни патогени, които са резистентни към съвременните антимикробни средства. Хората, живеещи в близост до диви животни в приградски райони, също са изложени на риск от заразяване от животни, като плъхове, лисици и др.
Зоонозните инфекции включват също и йерсиниоза, ботулизъм, тетанус, лептоспироза, орнитоза и др.
Съществуват данни, че има интерес към някои от зоонозните патогени, основно изолирани от диви животни, при разработването на биологично оръжие. Еволюцията на тези патогени се ускорява по изкуствен начин (чрез манипулации върху техния геном) с цел адаптация и „закрепване“ сред човешката популация и превръща тези непознати видове в изключително опасни патогени за човешкото здраве.