Кой определя кой ще живее?

Последна промяна на 15 януари 2018 в 23:11 90 0

От 16 януари 2017г. Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) затегна режима за отпускане на новата безинтерферонова терапия за хора с Хепатит С. С промените касата иска скъпите медикаменти да се изписват само в случаите, когато са наистина небходими и ще помогнат, за да не се източва фондът.
Новите критерии за отпускане на струващата около 50 000 лева безинтерферонова терапия предизвикаха бурно недоволство сред лекари и пациенти. От новите правила излиза, че здравната каса няма да плаща лечението на хората с Хепатит С, ако прецени, че те няма да живеят дълго. Така поднесени нещата звучат направо зловещо.

Изгубени в превода
Скъпата безинтерферонова терапия е нов метод, който се заплаща от НЗОК от април 2016 г. Новите критерии за неговото отпускане са абсолютно същите, каквито са и във Великобритания. Те просто са преведени от английски на български и от здравната каса допускат, че преводът е направен доста буквално и затова е прозвучал така грубо.
Но какъвто и да е преводът, същността е, че модерната безинтерферонова терапия срещу Хепатит С няма да се предписва на хора, за които се очаква ниска продължителност на живота заради несвързани с хепатита заболявания. Например ако пациентът е с онкологично заболяване с лоша прогноза за излекуване, няма да ползва безинтерфероновата терапия, тъй като дори хепатитът му да се излекува напълно, това не би го спасило. Това не означава, че неговият Хепатит С няма да бъде лекуван, а че на такива пациенти ще бъде прилагано по-остарялото интерфероново лечение или друга терапия, обясняват от НЗОК.
Безинтерфероновата терапия няма да изписва и на хора, които злоупотребяват с алкохол и наркотици, тъй като се смята, че те няма да се придържат стриктно към лечението, а ще го смесват с упойващите субстанции. Затова за хората със зависимости се препоръчва първо отказване от тях и чак след това назначаване на безинтерферонова терапия. За целта те трябва да са били чисти над 6 месеца и да са минали консултация с психолог, специализиран в лечение на зависимости.
Един от препаратите няма да бъде отпускан и е противопоказен за пациенти с тежко бъбречно увреждане и терминална бъбречна недостатъчност, налагаща хемодиализа. Друга комбинация пък не се препоръчва при пациенти с декомпенсираща цироза.
Важно е да се знае, че новите критерии не важат за деца, а само за пълнолетни и че няма друго възрастово ограничение за предписване на скъпото лечение, т.е. то не може да бъде отказвано на пациенти само заради това, че са в напреднала възраст.
Правомощията на здравната каса
Част от страховете и реакциите на недоволство от страна на медици и пациенти са, че правото на медицинска медицинска преценка се прехвърля в ръцете на чиновниците в НЗОК, които ще решават кой да се лекува и кой не, че все повече изборът на определена терапия не зависи от специалиста, а от нормативната уредба. От Федерация "Български пациентски форум" определиха новите правила като геноцид. „В тези изисквания има изключения, които са ужасяващи – заяви Иван Димитров, председател на федерацията. - Там се казва, че касата няма да плаща за пациенти, при които се очаква ниска продължителност на живот поради несвързани с черния дроб съпътстващи заболявания. Това е безумие. С тези критерии и правила касата започва да играе ролята на лекуващ орган. Особено, ако някой чиновник прецени, че продължителността на живота ти ще е малка и не е рентабилно да бъдеш лекуван, защото скоро ще умреш. Кой от тези чиновници преценява кой кога ще умре."
От НЗОК твърдят, че решението каква терапия да се изпише на конкретния човек ще става от лекарски комисии. А след това Надзорният съвет на касата ще одобрява дали да плати това лечение, според това дали лекарските решения са съобразени с критериите.
От здравната каса обясниха за в. „Трета възраст”, че е нормално Надзорният съвет на НЗОК да знае и да контролира как се харчат парите, но това не означава, че той ще взима решения на кого да се прилага интерфероновото лечение. Логично е, стига Надзорният съвет да не се изкушава да надхвърля правомощията си. Тук опасността се крие във въведения нов критерий за “икономическа целесъобразност“ - при предписването по правило се изписва най-евтиният медикамент, за отпускане на по-скъп ще се иска изрична аргументация от лекарските комисии, за да реши НЗОК дали да плати терапията.
Има една мисъл, че понякога доброто е враг на най-доброто. Тя отива и на казус като този със скъпото лечение на Хепатит С, в който от една страна е етиката, а от другата страна е финансовият бюджет. Вероятно всеки потърпевш ще има свое виждане кое е доброто и кое е най-доброто в случая.