Новите имунотерапии при животозастрашаващи болести


Болест : рак

Последна промяна на 22 август 2018 в 14:53 664 0

По инициатива на фармацевтична компания MSD бе поставено начало на серия пресконференции „Имунотерапията: от превенция до лечение” с цел хората да получат актуална информация за лечението на онкологичните, инфекциозните и ваксинопредотвратими заболявания и за напредъка на съвременните имунотерапии. По повод световния месец за борбата с меланом и рак на пикочния мехур първата от серията пресконференции бе посветенa на тези злокачествени заболявания. Д-р Марчела Колева, завеждащ Клиника по медицинска онкология, УМБАЛ „Царица Йоана“ запозна аудиторията с това какво трябва да знаем за рака на пикочния мехур, а доц. д-р Красимир Киров, завеждащ Клиника по онкодерматология, УСБАЛО, представи методите за превенция, диагностика и лечение на меланом. Благодарение на значителния напредък в разбирането на туморната и човешката биология вече се разработват нови подходи, които използват специфичността на имунната система, за да осигурят по-ефикасно и поносимо лечение в сравнение с конвенционалното – химиотерапия, радиотерапия. Имунните чекпойнт инхибитори се приемат за едни от най-съвременните терапии при рака на пикочния мехур и меланома.

Рак на пикочния мехур
Ракът на пикочния мехур е четвъртото най-често срещано заболяване при мъжете. Добрата новина е, че над половината от случаите се хващат в ранен стадий и прогнозата за лечение е благоприятна. Ако видите кръв в урината, без да имате болки, веднага отидете на специалист!
Рискови фактори
1. Тютюнопушенето е признат рисков фактор за развитие на рак на пикочния мехур. При пушачите се наблюдава четири пъти увеличение на честотата на заболяването спрямо непушачите. Част от канцерогените в дима престояват в организма повече от половин час.
2. Според данните за Западна Европа пък от 4% до 7% от раковите заболявания на пикочния мехур при мъжете се дължат на влиянието на професионални канцерогени. Непрекъснатото излагане на арсен и поглъщането му може да увеличат риска от развитие на рак на пикочния мехур с 1000 пъти.
3. Третата причина са инфекциите, нелекувани и занемарени, както и хроничното дразнене.
4. По-голям риск от развитие на този рак имат хора, провеждали вече лечение на някакъв карцином, особено ако облъчването е било в областта на пикочния мехур – като при рак на маточната шийка при жените например.
5. Оказва се, че масов проблем напоследък е, че хората пият недостатъчно вода. Затова съветът на лекарите е: Пийте повече вода!
Симптоми
Най-често пациентите отиват на лекар, когато ги притесни кръв в урината. Това не е съпроводено с болка. Когато кръв в урината е комбинирана с болка, това вероятно се дължи на камък в бъбреците.
Диагностика
Първо се прави цистоскопия – с тръбичка, вкарана през уретрата, се наблюдава има ли туморно образувание. Посредством бримка то или част от него може да бъде взето за изследване под микроскоп от патолог. Чак след хистологията се започва лечение.
Лечение
В ранна фаза в повечето случаи е хирургично – да се премахне туморът. Чрез лекарства пък се превентират метастази и връщането на тумора. В по-ранните фази интервенцията се извършва само в областта на пикочния мехур и не засяга други органи на таза. С по-висок риск минава лечението на по-възрастни пациенти.
При метастази се прави радикална цистектомия (оперативно отстраняване на пикочния мехур заедно с простатата и семенните мехурчета - при мъжете, а при жените - на матката, яйчниците, маточната шийка). Ако се налага се прави облъчване, химиотерапия. По-лоша е прогнозата за пациенти със силно отслабнал организъм и особено тези, получили резистентност към химиотерапията.
Ракът на пикочния мехур в напреднал стадий традиционно се лекува с химиотерапия на базата на цисплатина, но много от пациентите са неподходящи или лечебните опции са ограничени. Фактор от изключителна важност е и това, че много хора често са диагностицирани в доста напреднала възраст, имат съпътстващи заболявания и лош физически статус, което може да ги изключи от конвенционално лечение. Възможностите за лечение на този тип пациенти са по-ограничени и терапевтичните резултати често са по-лоши. Доказана е ефективността при използването на имунните чекпойнт инхибитори при хора, които не са отговаряли на критериите за лечение с цисплатина и при случаи на напредналите фази на рака на пикочния мехур.

Меланом
Меланомът е най-опасната и агресивна форма на рак на кожата. Засяга по-често мъжете, като при тях заболяването протича и по-сериозно.
Когато се излагаме на силните ултравиолетови лъчи на слънцето през лятото или в солариума, обикновено със слънчево изгаряне рискуваме клетките ни да развият понякога доброкачествени тумори, които не застрашават живота – това са бенките. Клетките, наречени меланоцити, предпазват от радиация по-дълбоките тъкани в кожата, но при повишено облъчване те могат да се изродят в ракови.
Някога този тип заболяване е било относително рядко, лекарите са имали по 2-3 случая за цялата си практика. В последното десетилетие честотата му в развитите страни се увеличава по-бързо от всеки друг вид рак, но добрата новина е, че в последните няколко години е спряла да нараства.
Меланомът засяга най-често пациенти в разцвета на силите си, между 50 и 60 години, за разлика от повечето солидни тумори, които възникват в по-късна възраст.
Меланомът се различава по географско разпространение. Най-висока е заболеваемостта в Северна Европа, където генотипът е на русокоси и червенокоси хора със светла кожа, предразположени към слънчеви изгаряния. По-рядко заболяват хора с по-тъмна кожа.
Злокачественият меланом е агресивно и трудно за лечение заболяване. Ракът на кожата дава разсейки по кръвен път, в лимфните възли. Лечението на болестта обикновено се характеризира с лоши резултати. Средната преживяемост при пациентите е само 6-9 месеца. До 2010 г. на практика лечение в IV стадий на болестта не е имало. От 2011 г. са въведени две нови схеми на терапия – прицелна (таргетна) и имунотерапия. Оперативното лечение и до днес остава основно. Химиотерапията при този рак се приляга чак като краен метод, защото тя дава слаб ефект, унищожавайки само клетките в процес на делене, и много често клетките развиват резистентност (устойчивост на лечението).
Текущите подходи към имунотерапията на рак включват разработването на ваксини за рак, цитокинова терапия, адаптивни клетъчни терапии и прилагане на имуно-активиращи антитела. Основният принцип на всеки от тези подходи е да се използва специфичността на имунната система. Докато повечето използвани досега терапии пречат на растежа и деленето на клетките, за да се намали размножаването на тумора или да се предизвика клетъчна смърт, имунните чекпойнт инхибитори възстановяват собствения антитуморен отговор на пациента, който е бил потиснат по време на туморно развитие.
Проблемът при новите терапии е, че те са ужасно скъпи за пациента, могат да стигнат до 20 хиляди лева месечно, а лечението продължава минимум 9 месеца. В момента здравната каса поема някои, други не.