Одобрените ваксини срещу COVID-19 - какво знаем и не знаем за тях

Последна промяна на 24 януари 2021 в 00:23 70 0

Според информация от СЗО в момента се изпитват общо 47 кандидат коронаваксини, като някои вече получиха одобрение. Предвидено е всички участници в клиничните изпитания на ваксините да остават под наблюдение в продължение на две години.

В историята, за добро или лошо, ще остане като факт разработването на ваксините срещу Covid-19 за около 10 пъти по-кратко време в сравнение със стандартните срокове. Практическата реализация за две от тези ваксини вече e факт. Това са германо-американската ваксина, разработена съвместно от германската BioNTech (Байонтех) и американската Pfizer (Файзер). И двете фирми обявиха на 18 ноември 2020 г., че клиничните изпитания на ваксината им са приключили, като резултатите от тях са показали 95 процента ефективност, както и че „няма сериозни опасения за безопасността й“.

От американската фармацевтична компания Moderna (Модерна) на 16 ноември 2020 г. обявиха, че нейната ваксина е преминала и третата фаза на изпитания с участието на повече от 30 хиляди доброволци, като е била достигната ефективност от 94.5 процента.

Освен горните две ваксини в момента се тестват и коронавирусни ваксини на конкурентни фирми, като шведско-британския концерн Astra Zeneca, също и на Sanofi, Sinovac и др. В този списък са и две руски ваксини – Sputnik V и EpiVacCorona.

В момента все още не се разполага с изчерпателни отговори на редица въпроси около одобрените ваксини – колко ефективни всъщност са тези ваксини, има ли специфични показания за употреба при възрастни хора и такива с хронични заболявания, колко продължителен е имунитетът след ваксинация, може ли ваксината да предотврати настъпването на усложнения при заразяване с Covid-19, както и на развитието на безсимптомна коронавирусна инфекция. За някои от тези въпроси разполагаме с частични отговори, а за други такива все още липсват.

Байонтех и Файзер, както стана ясно по-горе, съобщиха, че са постигнали 95 процента ефективност от ваксинацията, а Модерна - 94.5. За специалистите, които познават тази проблематика, това са необичайно високи нива на ефективност. За сравнение те посочват ефективността на грипната ваксина за периода 2018-2019 г. в Германия. Според института Роберт Кох тя е била едва 21%, т.е на практика тя е защитила само 1 от 5 ваксинирани. Известно е от досегашния опит с ваксините, че почти стопроцентова защита на практика е невъзможна. Причините за това могат да бъдат различни. Например, някои вируси, като грипният, показват постоянна тенденция за изменчивост. Изменчивостта на грипните вируси изисква ежегодна актуализация на антигенния състав на грипната ваксина. Дали това няма да се случи и с коронавируса? Засега е още много рано да се отговори на този въпрос. Освен това нивото на имунния отговор към различните патогени (вкл. към коронавируса) има индивидуални особености и това се определя от т.н. гени на имунния отговор.

За да се определи ефективността на дадена ваксина се провеждат контролирани рандомизирани проучвания. Това ще рече, че участниците в такива проучвания се разделят на две групи – едната група получава тестваната ваксина, а другата получава плацебо – безвредно инертно вещество. Откъде идват тези 95 процента ефективност? Конкретно Файзер и Байонтех се провели изпитвания сред 43 538 доброволци по целия свят. С течение на времето 170 участници в изпитанията са се оказали заразени с Covid-19, като 162 са били в групата с плацебо, а в групата на ваксинираните те са били съответно 8. Така при сравняване на резултатите от 2-те групи ефективността на ваксината е била оценена на над 95 процента. Идентична е технологията за оценка на ефективността при Модерна. В нейните изпитания са участвали 30 000 души, половината от които са получили плацебо. В течение на времето 95 доброволци са били констатирани с коронавирусна инфекция - 90 в групата с плацебо и 5 в групата, при която е била извършена ваксинация.

Относно безопасността на ваксините на този етап се съобщава, че „не са били докладвани никакви рискове, свързани с безопасността им“. Това , разбира се, съвсем не гарантира, че различни странични ефекти няма да бъдат наблюдавани в бъдеще, когато броят на ваксинираните стане значителен, както и когато хората с хронични заболявания бъдат включени във ваксинацията.
Тъй като ваксините се прилагат мускулно, винаги може да се очаква локална реакция на мястото на инжектирането. В допълнение, развитието на имунен отговор към ваксината може да бъде свързано с поява на висока температура, студени тръпки, мускулни болки и главоболие.

И двете одобрени ваксини принадлежат към ваксините от ново поколение, които все още нямат ширико клинично приложение. Това са т.н. РНК нановаксини.
И двете ваксини съдържат вирусна молекула от матрична РНК, затворена в липидна наночастица, която играе ролята на преносвач. Посредством този наноконтейнер вирусната РНК молекула попада в организма и навлиза в клетката, като предизвиква синтез на специфични за коронавируса антигени, към които се изработва имунен отговор. С други думи клетките на организма, при който е приложена такава ваксина, самостоятелно започват да произвеждат вирусните антигени, към които впоследствие се развива защитен имунен отговор, вместо антигените да се внасят отвън, както е при традиционните ваксини.