Поезията въздейства здравословно

Последна промяна на 08 април 2019 в 14:57 381 0

Група учени от Франция са проучили въздействието на поетични, заредени с позитивна енергия текстове и са стигнали до убеждението, че истинската естетична и благотворна поезия лекува душата, оттам и тялото. „Тя може да преобразява дълбочинно, превръщайки се в инструмент за оздравително и коригиращо действие върху последици от дълбоки травми и неблагополучия“ твърди проф. Жак дьо Кулон, автор на нашумялата книга „Станете поет-творец на собствения си живот“. Наскоро излезе и втора негова книга на същата тема под заглавие „Упражнения и практики на поезитерапията“.
„Със своите ритми, звучност, образи и картини поезията достига и дава израз на онези дълбини, където обитава духът“. И добавя: „Човек изгражда и надгражда своята същност и чрез поезията. Добре подбраните думи лекуват болките“. Впрочем, у всеки от нас дреме потенциален поет, т.е. творец, припомня ученият произхода на думата „поезис“ от гръцки, означаваща творчество. „За да се убедите в това, предлагам да подберете стихотворение, което ви допада, да го рецитирате на глас и да се оставите то да ви понесе чрез въображението към определено състояние, мелодия, образ, пейзаж…“
Превръщайки ни в творци, поезията събужда нашите дълбоки вътрешни ресурси и променя нашия поглед към нещата. И макар да не хвърля розов воал върху несретите от живота, тя ги преобразява, издигайки се над тях, като ги осмисля. В последна сметка ученият акцентира не толкова върху съвременната икономическа криза, която ни терзае, а върху духовната, обхванала не малка част от човечеството, върху липсата или недоимъка на поезия, на човечност.
Съществува известна разлика между психоанализата и поезията и тя е в това, че при тях бликват емоции, картинни асоциации, вълнуващи спомени. Нека се потопим в незабравимите моменти от ранното ученическо детство и си припомним с умиление например Пенчославейковото: „Во стаичката пръска аромат оставена от тебе китка цвете…“ Или прекрасните стихове на Багряна: „Вземи ме, лодкарьо, в своята ладия лека.“ Или теменужените вечери и сияйните зари на нашите любими поети романтици Яворов, Дебелянов, Лилиев, Смирненски, а и по-късните, съвременните: Дамянов, Евтимов, Далчев, Г. Константинов, М. Иванова, Ек. Йосифова, и плеяда други, а също и от новата генерация. Те насищат душите ни с красота и възвишени чувства. Именно те борят унинието, депресията, смекчават болките.
Поезията притежава качеството и свойството да ни окриля и отпраща в други пространства, да ни откъсва от хладната рационалност и ни потапя в свят от други измерения. Близка моя приятелка сподели с мен интимната си тайна, че след дълбока болезнена и трайна душевна травма, от която смятала, че никога няма да се излекува, посегнала към перото и изляла на хартия в стихове цялата си мъка. „Тези мои стихове сигурно нямат никаква стойност, но те поеха болката и сякаш там я запечатаха. От тогава изповядвам в рими несполуките и ударите, довели ме неведнъж и до физическо заболяване. И те избледняваха, отшумяваха…“
Поетичните думи трептят и ни правят щастливи, твърдят проповядващите поезитерапията, защото действат като лечебни мантри, на дълбочинно ниво. Разхождайте се и си декламирайте стихове на глас, подобно на философите перипатетици в древна Гърция. Защото поезията действа като вълшебство – тя топли, сияе, радва. Отдайте й се.