Робот Да Винчи имаме и в офталмологията

Последна промяна на 14 февруари 2019 в 10:10 327 0


Д-р Алек ТОПОВ, началник Отделение по офталмология „Аджибадем Сити Клиник Токуда“:

Д-р Алек Топов е един от най-опитните офталмохирурзи в страната. Участвал е като обучител и в хирургии на живо, показващи най-новите техники за премахване на катаракта (перде). Разговаряме с него по време на най-значимото събитие за българската офталмологична общност – конференцията „Новости в офталмологията“, която се проведе в Правец в края на ноември. Акцентът на конференцията бе катарактата, като едно от най-значимите очни заболявания.
- Д-р Топов, колко бързо новостите достигат до вашето отделение?
- В нашето отделение новостите влизат почти веднага, след като се появят. В момента сме единствените в страната, въвели най-голямата новост – технология за абсолютно механично раздробяване на катаракта. В момента я използват само в САЩ. Най-вероятно ще влезе масово в употреба в Европа в следващите 1 до 5 години.
- Какво отличава тази технология от всички познати до момента?
- Когато започнах да работя очни болести през 1996 г., 15-20% от пациентите имаха усложнения по време на операциите, при това при добри хирурзи. Сега този процент е сведен под 1%. Идеята на всяка новост в катарактната хирургия е усложненията да бъдат сведени до абсолютният минимум и да гарантираме едно абсолютно качество на пациента. В последните 10 години катарактната хирургия се разви невероятно – навлязоха мултифокални лещи, които дават възможност на пациентите да бъдат сравнително независими от очилата. В последните 5 години навлезе фемтосекундната лазерна хирургия при катаракта. Тя ни дава невероятната възможност половината от операцията да я направим абсолютно автоматизирано. Както знаете – в урологията и акушер-гинекологията в последните години навлезе роботът Да Винчи. Той дава невероятно спокойствие както за пациента, така и за хирурга. Фемтосекундният лазер е нещо подобно. Дава ни сигурност, дава спокойствие, качество за пациента. Технологията, за която говоря, е развитие в същата посока.
- Може ли да я опишете по-конкретно?
- Златният стандарт в катарактната хирургия е ултразвуковото раздробяване на ядрото на помътнялата леща, за да може тя да бъде извадена от окото и на нейно място да бъде поставена изкуствена. Ядрото е голямо 12 мм. Ние правим отвор, който е 2,2 до 2,4 мм. Значи ние трябва да извадим нещо от 12 мм през една дупчица от 2 мм. За да стане това, ние трябва вътре в окото, по безопасен за пациента начин да намалим размерите, да го раздробим и да го извадим навън. И през този малък отвор имплантираме изкуствените лещи.
- Какво трябва да знае пациентът, когато избира своя хирург?
- Това е много сложен въпрос. Пациентът трябва да усеща, да се чувства сигурен в хирурга. В съвеменния живот няма скрито покрито, човек влиза в интернет и в рамките на 5 минути може да види препоръки, оплаквания от пациенти. Пациентът трябва да се довери на реномирана клиника, където наистина има контрол на качеството на хирурга. Независимо дали ще бъде опериран от по-млад хирург или от по-възрастен, добрите клиники дават гаранции за качество на своите пациенти.
- Какво значи „качество“ - еднократни консумативи, добра апаратура? Какво трябва да пита пациентът?
- Качеството за пациента е една огромна съвкупност. Както от възможностите на хирурга, възможностите на оборудването на съответната клиника, следоперативния период. Например пациентите в повечето случаи не са запознати с видовете вътреочни лещи, които се имплантират при операцията. Ние трябва абсолютно точно да им обясним какво ще се случи след операцията. Най-важното е един изключително качествен преглед. За да знаем проблем е само катарактата, или пациентът има и друг проблем. След това препоръчваме съответния имплант. В България е изключително разпространено мнението, че колкото е по-скъп консумативът, толкова е по-качествен. Това не е така. Има пациенти, при които мултифокалните и съвременните лещи, които дават независимост от очилата, не са подходящи. А има пациенти, които отварят интернет, проверяват и казват – а, тази леща струва почти 4 пъти колкото обикновена леща, значи тя е четири пъти по-добра. Това е голяма грешка. Ние трябва да обясним плюсовете и минусите на избора. Защото вътреочната леща затова се нарича лещена протеза. Всеки знае - протезата е нещо, което замества орган на човека. Няма как протезата да бъде по-добра от биологичната леща, която Господ е създал. Но лекарят ако си свърши работата, може да обясни на пациента, кое е най-подходящото за него и кое най-много се доближава до биологичната леща като характеристики, биосъвместимост и резултат.
- Кое е най-важното нещо, което пациентите с катаракта трябва да знаят, а не знаят?
- По-рядко се случва, но все още има пациенти, които идват и казват: „Докторе, дали ми е узряло пердето за операция“? Днешната хирургия изисква пердето да не е презряло. Тези пациенти са трудни за хирурга, труден е и следоперативния период. Пациентът трябва да се оперира навреме. Не трябва да чака да ослепее от пердето си.
- Митовете в тази връзка с много устойчиви. Как се борите с тях?
- Има и други митове. Лично съм чувал около стотина – ако си капеш урина в окото, или гроздов сок, или ако се миеш с Княжевска вода, пердето ще мине. Ние се занимаваме със сериозна медицина. Досега няма човек, който да има перде и да се е оправил от тези неща. Ако се е оправил, значи не е имал перде. Имал е нещо друго.
- Какво бихте препоръчали на пациентите над 60 г. за съхранение на зрението?
- Пациентите над 60, даже над 40 г., защото патологията с годините много се измества, трябва да ходят веднъж годишно на профилактичен очен преглед. Доста по-млади хора, изключително активни, не обръщат внимание на своето здраве, защото са заети с ежедневието си. Има заболявания не като катаракта, там е ясно – не вижда, отива на лекар. Но има други заболявания, изключително коварни и много голяма част от пациентите се откриват, когато можем да направим много малко или не можем да направим нищо. Затова трябва веднъж годишно да отидат на подробен офталмологичен преглед – да се види колко вижда, да се види очното дъно, да се премери налягане. Ако тези три неща са добре, той може една година да живее спокойно. Това е един преглед по Здравна каса. В България повечето хора са здравноосигурени. Не обичам този израз „Прегледът е безплатен, той е по Здравна каса“. Не, той не е безплатен. Платил си го е пациентът в годините и има право да получи това здравеопазване, да отиде и поне един преглед да му бъде направен.
- Лекари от Очното отделение на „Токуда“ участваха в нашата кампания „Право на зрение“ с безплатни прегледи в пенсионерските клубове в София. Какъв беше мотивът ви да подкрепите кампанията?
- Тази кампания е изключително добра. Имаме много млади лекари, които са заинтересовани и им беше интересно да разберат пенсионерите в София когато не са в болницата и не знаят какъв им е проблемът, какво им е отношението към лекарите, към заболяванията, какво мислят. Беше много сполучливо. Повечето от хората, които бяха прегледани, наистина живеят с митовете. „Докторе, няма ли някакво решение на нашия проблем освен хирургията?“. Искам да кажа – не се притеснявайте от хирургията. Да, хирургията е рискова, но когато се прави от опитни специалисти, това е премерен риск. Винаги обясняваме на пациентите какъв е рискът. И рискът за пациента, ако операцията не бъде направена, е многократно по-висок. Защото ако пациентът бездейства и не оперира пердето, това в 100% ще доведе до слепота.
-