Нервноуспокояващата лавандула

Билка : лавандула

Последна промяна на 27 юли 2019 в 16:19 35 0

В близкото минало лавандулата се отглеждаше само в Розовата долина. Днес, поради високите качества на лавандуловото масло и добрата му цена на международния пазар, лавандулата се отглежда навсякъде в нашата страна – Добричко, Хасковско, Пазарджишко и др.

Лавандулата е разклонено храстче с височина до 60 см. Стъблата са многобройни, четириръбести и коленчати. Листата са линейни, срещуположни, покрити с власинки. Цветовете са синьовиолетови, събрани в класовидни съцветия на върха на стъблата – имат петделна чашка, покрито с власинки, петделно тръбесто венче, 4 тичинки. Плодът е четирисеменно орехче с лъскави черни семена. Билката има приятна миризма.
Използвана част са плодовете, които се берат по време на цъфтежа юни-юли. Лавандулата се окосява и се суши на сянка или в сушилня при температура до 35 градуса. След сушене цветът се оронва. Допустима влажност 12%. Срок на годност: цели цветове – 2 години, рязани – 1 година.
Растението съдържа етерично масло, антоциани, танини, органични киселини, сапонини, гликозиди и др.

Билката действа нервоуспокоително, болкоуспокояващо, дезинфекционно и пикочогонно. Прилага се при неврастения, сърдечна невроза, мигрена.

В българската народна медицина лавандулата се употребява при парализи, шизофрения, газове, гастрит, безсъние, виене на свят, ревматизъм, ускорено сърцебиене, главоболие, стомашни болки.

Лавандулата външно се използва за налагане на лапи при стомашни болки, парализи, ревматизъм, ужилване и ухапване от насекоми, за жабурене при зъбобол.
Маслото, разтворено в спирт, се прилага за разтривка при простуда, невралгия, ревматизъм.

Вътрешно се прилага, като 1 суп. лъж. от билката се залива с 400 мл вряла вода. Кисне 1 час. Пие се по 100 мл 15 минути преди ядене 4 пъти дневно.

Цветовете, поставени между дрехите, прогонват молците.