Черквата в Очин дол

Последна промяна на 17 юни 2019 в 08:14 77 0

Дядо Петър е направил портата на възстановената фасада на раннохристиянската черква „Св. Пресветица”

Днешните оредели жители на Очин дол пазят далечните си спомени за някогашни свети места, където само оброчните камъни напомнят, че тук е имало духовност и много християнска вяра. В единия край на селото е оброчището на Света Пресветица, така наричат основите на отдавна разрушена раннохристиянска черква със запазен зидан кръст. На срещуположното възвишение на селото пък е друго оброчище, Свети Дух, където всяка година правят курбан за здраве. Кметицата на Очин дол Цветелина Христова, млада, усмихната жена, кани всички да дойдат на 23 юни да почетат празника на селото.
Бившият миньор и строител, днес пенсионер 79-годишният Петър Петров ни води през горските пътеки да видим оброчището, грижливи ръце там са подредили пейки, маси, обозначителна табела. Ще чака децата си, двете дъщери, четиримата внуци и четиримата правнуци да дойдат за празника на селото. А той ще ги нагости с козе кисело мляко и белоснежно сирене от козичките, които си гледа и му правят компания в пенсионерския му живот.
- Днес в селото са останали само около 50-ина възрастни, младите отидоха в градовете да имат работа – казва дядо Петър. – И днес има и добро, и лошо за младите. Лошото е, че няма работа за младите и не се задържат по селата. А който замине, не се и връща Доброто е, че няма граници, няма паспорти, всеки може да пътува където иска.
Самият той ходил в чужбина само веднъж, в Македония. Питам го за каква България мечтае.
– Да има поне малко социално равенство. Държавата дава пари на такива, дето му дават работа, а той не я иска.
- Сега на евроизборите гласува ли, го питам.
– Да, винаги съм гласувал. Не че много зависи от мен, но това е моето участие за бъдещето на децата ми. Давам им от моята пенсия. Гледам си градина с картофи, боб, чушки, гледам си козички, имам си мляко, сирене. Нищо не ми липсва. Една нощ ме питат по телефона имам ли пари и колко. Нямам, им казвам. Тогава дойдоха, хванаха един старец и му взеха три хиляди лева. Измамници намерили телефона му и го обраха. Влязоха при него и ги взеха.
Води ме към местността Пресветица. Някога е била Света Богородица. Отсреща там е било някога селото. Случва се природно бедствие, голямо свлачище повлича огромна земна маса надолу и засипва цялото село. Колкото са останали хора, отишли да заселят днешното село Очин дол. Така църквата Света Пресветица преди била в началото на селото, след бедствието станала последна, след селото. По правило е първото. Тук от тракийско време са открити много древни предмети.
- Още като дете го помня мястото като купчина грамада. Огнян Петров намери пари да го огради, аз направих портата. Тук се събираме всяка година на голям празник на 23 юни – разказва дядо Петър. - Нашият набор беше 1940 г, бяхме 9 души от нашето село. Ходехме пеша всеки ден по 6 км на отиване за училище и после още 6 км обратно. През зимата няма пътека, едно по-яко момче върви пред нас и прави пъртина, ние по него – спомня си дядо Петър. - Селото се затрива, хората отиват в градовете. Има Къща за гости, но е празна, не идват хора. А наоколо е толкова красиво!