Чудеса съпътствали съграждането на храма на Св. Иван Рилски в Асеновград

Честит празник, лекари на България!

Последна промяна на 19 октомври 2019 в 00:57 308 0

На 19 октомври православната църква почита паметта на Свети Иван Рилски Чудотворец, признат за всебългарски небесен молител, най-известният български светец и отшелник, покровител на българския народ. Това е и Денят на българския лекар.

Съграждането на храма „Св. Иван Рилски Чудотворец“ в Асеновград е по Божие внушение с изцяло безвъзмезден труд и доброволни средства.

Храмът е най-бързо построената църква в България

– строежът е завършен само за година в кв. „Баба Тонка“ на мястото, където по стародавно предание през 1469 г. са отсядали мощите на Свети Иван Рилски на път за Рилския манастир.

Група сърцати жени от кв. „Баба Тонка“ се заемат с организацията на строежа. Днес те си спомнят, че

всяка трудност била отстранявана като по чудо,

намирали се средства в моменти, когато парите съвсем свършвали, делото било сякаш ръководено с невидима Божия намеса.

Елена Пепеланова предоставила безвъзмездно собствена земя за построяването. Архитектурният план бил дарение. Започнали да събират средства с направа на картички с лика на светията.

Дават пари и мюсюлманите в града.

С първите събрани 1000 лв. започнали строежа. В помощ били от общината на Асеновград, от Пловдивската семинария и граждани.

Една женица, на чиято врата потропали, извадила малко кърпено вързопче, изсипала всичките си спестени стотинки и казала: „Ето баби, вземете. Не мога повече да дам, нямам пари. Знаех, че ще дойдете, не можех да ви върна без нищо. Та нали е за нашия храм - жълти стотинки за голямото дело!“

С първите събрани пари закупили желязо, дървен материал, но парите не стигали. Тогава се обажда приятелка и казва, че на другия ден ще донесе пари за строежа, а тя самата пожелава да остане анонимна. Жената продължавала да дава пари до края на строежа.

Чудесата ставали непрекъснато. Когато свършвали материали, продукти, пари, те идвали при организаторите по невероятни пътища.

Свещеник Александър Андонов, Лора Запрянова, Димитрина Вангелова, Недялка Григорова и много други жени и мъже участвали безвъзмездно в различните етапи от съграждането на храма. Панайот Иванов осигурявал на склад закупените строителни материали за строежа. Тинка Караиванова се грижела за доставката на материалите, организирала работниците и храненето им, отчета на паричните средства. Елена Михайлова в своята кухня подготвяла закуската и обяда на работниците. Случвало се едва да каже, че краставиците и доматите са на привършване и някой вече й ги носи. В един момент свършили картофите, трябвало да се закупят, но нямало средства. Тогава селски човек дошъл на строежа. Носел в дисаги картофи за работниците. Споделил, че го пратила покойната му съпруга, която се явила насън на тяхната дъщеря. Казала й, че баща й да занесе картофи и фасул на долната махала, защото там ще трябва да се нахранят работниците на църквата. Повечето майстори на строежа били от родопските села Добростан и Югово, помаци, които с доброволен труд давали лептата си за храма. Асеновградчанин от Америка пратил долари, точно в момента, когато средствата за дървения материал свършвали. Така направили дограмата. Всички усещали Божията ръка да ръководи делото. В строежа участвало с малки дарения цялото бедно население на района. В градежа на купола се включили към 50 мъже, жени, дори и деца. Имало хора и от турски произход. Джамал Какасул, мюсюлманин, дарил 500 керемиди за покрива. И други мюсюлмани дарявали.
Дошло време да вдигнат кръста на църквата, но отново средствата свършили. Димитрина Вангелова се моли пред иконата на светеца да получат помощ. Чули и останалите жени, които също се помолили заедно с нея. На сутринта, когато Екатерина Караиванова идва на строежа и запалва свещица в изповедалнята, вижда пакет с необходимата сума пред иконата върху касичката, в която се събирали доброволните средства.

Стефан Вълков дарил една от камбаните на храма. Цялата църковна утвар е от дарения на отделни хора.

Дърворезбата е дело на Красимир Димитров. За втората камбана направили акция за събиране на бакър и сребро в целия град. От мазета и тавани излезли бакъри, сахани, стара посуда от мед и сребро за втората камбана, тежаща 60 кг, поръчана в Пловдив при известните стари майстори братята Велеганови.

Храмът е великолепен! Църковните камбани бият на храмовия и на всички големи православни празници. Белоснежен и красив, той се издига на най-хубавото място в квартала, духовно средище в наше време с неделно училище и църковна библиотека.

Храм от Бога за хората и от хората за Бога.