Дядо Йоцо гледа от Очин дол

Последна промяна на 17 юни 2019 в 08:09 49 0

Паметникът на Дядо Йоцо

Поводът да дойдем в Очин дол е 14-ото издание на фолклорния фестивал „Де е българското“, организиран от Огнян Петров, местен родолюбец, единствен предприемач и работодател на малкото останали в селото жители. Той е създал комплекс от механа и малка градина на висока стръмна височина, в центъра на която се издига петметровата фигура на Вазовия герой Дядо Йоцо, свалил калпака си да поздрави минаващия долу в Искърското дефиле влак. Огнян поръчал камъка, а мястото, което било обрасло с храсти и пущинаци, разчистил. Създал живописен комплекс, в който хората могат да отсядат на височината и наблюдават възвишенията на Врачанския балкан, обикалящи от вси страни канарата на Дядо Йоцо.
Тук миналото се преплита с живота на малко останалите възрастни жители на село Очин дол, в което често отсядал Иван Вазов. Той сядал на високата канара, наблюдавал долу бързоструйния Искър и жп линията, и описвал живота на селяните в поредица разкази. Оттук се търкулвала Житената питка, за да стигне където трябва, изминавайки пътя на дефилето по Искъра през няколко села. Днес в нейна чест създават кулинарни празници в селата по поречието на реката. Някога Вазов е обикалял селата, селяните го посрещали с питка с мед и сол, а той възкликвал, че красотите на природата по Искърското дефиле с думи не може да ги опише и с перо не може да ги изпише.
Тук, в село Очин дол, Вазов срещнал прототипа си на Дядо Йоцо, загубил зрението си, но искал да „види“ новото, дето идва след Освобождението. Затова всеки ден стигал до канарата, свалял калпака си и поздравявал новото, дето идело с железницата, а Дядо Йоцо не можел да си я представи, никога не я бил виждал. Но чувал трясъка на колелетата, свирката на локомотива и това го изпълвало с радост, че е „видял“ новото за България.