Фотинските водопади

Последна промяна на 21 януари 2018 в 22:45 109 0

У нас има малко повече от 350 водопада. Едни са в групата на високите - от 75 – 80 до 124.5 метра. Други са с по-голям или по-малък дебит или частично пресъхващи. Към тези, които нямат голяма височина, но заслужават да се видят са и Фотинските водопади. Посетих ги, когато са най-пълноводни – през пролетта.
Нека тръгнем заедно към дебрите на Северозападните Родопи. Регулярен обществен, държавен или частен транспорт до село Фотиново няма. Ще разчитаме на личните си автомобили или на приятели, които имат такива. Пътят ни започва от Пещера в посока Батак. След 12 км малка табелка ни насочва вляво към село Нова Махала – 5 км, и село Фотиново – 16 км. Планинският път е в отлично състояние. Основно е ремонтиран миналата година. С превозно средство сме до малкото селско площадче пред джамията.
Поемайки по 4-километровото трасе, следваме течението на Фотинската река. Тук нищо не ни подсказва, че само след час ще се изправим пред приказен кът в сърцето на Родопите. Пътеката е коларски път, по който не е за предпочитане да се минава с лични автомобили. Ходенето не е изморително, предвидени са и няколко беседки за отдих. Първоначално бистрите и спокойни води на реката са вдясно от нас, но след около 2 км по малко мостче преминаваме вдясно от реката. Останала в лявата ни страна, тя започва бързо да се спуска надолу. Дочува се началното ù бучене, което постепенно се увеличава. След малко повече от час сме на последната беседка, до която информационно табло ни въвежда към предстоящата изненада.
Само на десетина метра по низходящата пътечка две табелки ни насочват – лявата - към водопад 1, а дясната към водопади 2 и 3, както и към обзорната панорамна площадка. Тръгваме към първия водопад. Стръмно и опасно слизане. Въпреки дървените парапети, слизаме бавно и много внимателно.
Ниско долу дъхът ни спира. На около 7 метра над нас двата скални склона почти са се събрали, като са оставили на реката само около метър, което пък придава на идващия воден стълб неописуема красота и оглушителен шум. После реката се успокоява, но само за 2 метра, колкото да се подготви за следващия си скок от 16 метра. И пак същото, защото веднага следва третият, 5-метров скок. По пътеката вдясно слизаме доста по-ниско, за да застанем в подножието и на трите водни стълба. Красиво, дивно, завладяващо! Навързани един под друг на разстояние не повече от 30 метра те оформят чудна конфигурация, която гали душата и предразполага въображението. Нова стръмна пътечка ни отвежда на крачка до подножието на втория - най-дългия от трите водопада. Шумът заглушава думите, а стотиците и хиляди водни капчици освежават изпотените ни тела. Отделяме 20-тина минути, за да се изкачим до панорамната площадка.
Обратният път до селото ни се струва малко по-дълъг, защото въпреки лекия наклон е все нагоре. На тръгване от селото спираме пред мъжете, насядалите по пейките и уличните стълби, каквито тук са в изобилие, спираме и до жените, чоплещи нещо с мотиките в семейните си дворове. Събрали много истини, почерпени от суровия живот в това отдалечено кътче на България, и мъжете, и жените бързат да споделят болката си или избистрят политиката.
Заради красивите водопади, отрудените хора, хубавото кафе, студената бира и дъхът на боровата гора пак ще се връщам там. А вие? Отидете поне веднъж. Заслужава си.